Решение № 95 от 05.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 05.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000149 по описа за 2025 година С решение № 78 от 13.06.2025г. по т.д. по несъст. № 70/ 2025г. по описа на ОС-Русе е отхвърлена молбата на „Троймакс“ ЕООД-гр. Русе, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ съдът да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „Троймакс“ ЕООД с ЕИК 207646794, да определи началната й дата и да открие производство по несъстоятелност на търговеца; осъдено е „Троймакс“ ЕООД-гр. Русе да заплати по сметка на Русенски окръжен съд 250 лв. държавна такса.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение на ОСРусе е постъпила въззивна жалба от „Троймакс“ ЕООД-гр.Русе, чрез пълномощника адв. Р..Счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и драстична необоснованост, по изложени за това доводи. Счита, че първоинстационният съд неправилно, в разрез със събраните по делото доказателства и с разпоредбата на чл.608 ТЗ, при наличието на установено трайно изпадане на дружеството в неплатежоспособност, е направил извод, че молбата по чл.625 ТЗ следва да 1 бъде отхвърлена по съображения, които са в разрез с материалния закон.

Неотносими били доводите на ОС-Русе, че няма обществена необходимост да се открива производство по несъстоятелност спрямо длъжника щом единственият кредитор-НАП вече е предприел действия на индивидуално принудително изпълнение по реда на ДОПК.Погрешен бил и изводът му, че длъжникът е извършил злоупотреба с право, като изтъква, че решението за разпределяне на дивидент, е правомерно. Моли възивният съд да отмени решението на ОС-Русе и да постанови друго, с което да постанови решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно.

Молителят Троймакс“ ЕООД-гр.Русе е сезирал съда с молба с правно основание чл. 630, ал. 1 ТЗ за постановяване на решение, с което да обяви неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността му, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност на търговеца, да назначи временен синдик и да укаже сроковете за предявяване на вземанията съгласно чл. 685, ал. 1 от ТЗ. Твърди, че дружеството е натрупало значителни по размер публични задължения, които към 27.03.2025 г.-датата на подаване на молбата, възлизат общо на 87835,61 лв. Излага, че дружеството не притежава каквото и да било имущество, преустановило е търговската си дейност, трайно и необратимо е спряло да обслужва изискуемите си парични задължения. Счита, че началната дата на изпадане в неплатежоспособност, респективно в свръхзадълженост е 21.03.2025 г.-датата на подаване на годишната данъчна декларация за финансовата 2024 г.

Финансово-икономическото състояние на дружеството е анализирано в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно нея, дружеството има единствен кредитор-НАП, към който има непогасени публични задължения в общ размер 88494,41 лв., дължими към 2024г., и 2 ликвидни и изискуеми към датата на подаване на молбата 27.03.2025 г., включващи задължения за корпоративен данък, за ДДС, за данък дивидент, за лихви и НП, за осигурителни вноски за фонд ДОО и фонд ДЗПО, за здравни осигуровки. Видно от заключението, тези задължения са с различен краен срок за доброволно погасяване, като най-ранната дата е 25.06.2024г. за дължимите осигуровки и 25.07.2024г. за ДОД, за ДДС-14.06.2024г., които не са погасени. Вещото лице е посочило, че последното плащане на публично задължение към НАП, извършено доброволно от дружеството, е на 09.08.2024г. в размер на 7890лв. за покриване на задължение за ДДС.

Посочило е предвид на това, че считано от 10.08.2024г. дружеството е спряло плащанията по публично-правните си задължения към държавата. За непогасените публични задължения са предприети действия за събирането им от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна ИРМ Русе, отдел ОСПВ, изпълнително дело № 241563499/2024г. Съгласно приложената справка, дружеството няма действащи трудови договори , като трудовите договори на служителите са прекратени през месец септември 2024 г., последните са освободени на 30.09.2024 г. Съгласно експертизата, дружеството не е отчело приходи за периода 01.01.2025 г.- 27.03.2025 г. Последно осчетоводени приходи, съгласно приложена справка Главна книга за сметки „701- Приходи от продажба на продукция“ и „702-Приходи от продажба на стоки" е 30.09.2024г. След дата 28.09.2024 г. дружеството не е реализирало приходи, не е извършвало търговска дейност.

Вещото лице е констатирало, че съгласно баланса към 31.12.2024 г., оборотната ведомост и главната книга за 2024 г. дружеството е имало касова наличност в размер на 283940,74 лв. Видно от предоставената справка Главна книга за счетоводна сметка „501 - каса в лева на 21.03.2025 г. от дружеството е извършено изплащане на дивидент в брой за сумата от 205050,44 лв., а на 26.03.2025 г. от дружеството е извършено изплащане на дивидент в брой за сумата 78890,30 лв. Плащанията са извършени въз основа на решения на едноличния собственик на капитала, обективирани в протоколи от съответните дати-21.03. и 26.03.2025г., цялата печалба на дружеството да бъде разпределена и изплатена като дивидент, и да бъде начислен и деклариран дължимия данък. След тези дати се установява, че дружеството не разполага с пари в брой и няма налично никакво имущество.

Съгласно експертното заключение, към 27.03.2025 г. на „Троймак с“ 3

ЕООД е с нулев баланс, не притежава реално нетекущи /дълготрайни/ активи и текущи /краткотрайни/ активи и финансови активи, в това число и краткосрочни вземания, позволяващи му да покрие задълженията си без да застраши интереса на някой от кредиторите си. Към датата на подаване на молбата собственият му капитал е отрицателна величина, представляващ загуба в размер на минус 87846,45 лв., т.е. то не притежава собствен капитал, а величината му е формирана единствено от реализирана загуба в резултат на изплатения дивидент. След 27.03.2025 г. дружеството не отчита наличност на собствени парични средства и движение на парични потоци. След 26.03.2025г. дружеството не притежава имущество, с което да покрие паричните си задължения. Задълженията на дружеството не са обезпечени и то не разполага с дълготрайни материални активи. Вещото лице счита, че затрудненията на дружеството не са временни и то не разполага с имущество, достатъчно за да покрие задълженията му, без опасност за интересите на кредитора си - към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и към датата на извършване на експертизата; финансовите м у затруднения имат траен и необратим характер, предвид на това, че към 27.03.2025 г. са налице следните обстоятелства: преустановяване на търговската дейност от 28.09.2024 г.; спиране на плащанията; активите в размер на 0.00 лв. са недостатъчни за погасяване на натрупан дълг на обща стойност 88495.25 лв., представляващ дълг към държавата (НАП) в размер на 88494,41 лв. Вещото лице излага и че въпреки, че дружеството е спряло плащанията към НАП на 09.08.2024 г., към тази дата дружеството е разполагало с налични парични средства в брой, видно от предоставената справка за счетоводна сметка „501 - каса в лева“ в размер на 283940,74 лв.

Тази сума впоследствие-през м.март 2025г. е разпределена и изплатена като дивидент по решение на едноличния собственик на дружеството.

Съгласно чл.608 ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването ; или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, 4 което не е изпълнено повече от два месеца. А съгласно ал.3 от същия текст на закона неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията; спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Според трайната съдебна практика неплатежоспособността се установява съобразно задълженията към всички кредитори, като преценката дали имуществото на длъжника е достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за кредиторите, следва да се извърши посредством съпоставка между стойностите на краткосрочните и текущи задължения по баланса му, от една страна, и от друга-стойността на краткосрочните активи. В настоящия случай търговецът има публичноправни задължения към държавата в общ размер 88494,41 лв., като към датата на изискуемостта им-м.юни и юли 2024г. и след това-до 26.03.2025г. същият е разполагал с налични парични средства да ги погаси. След разпределянето и изплащането на печалбата на дружеството като дивидент-през м.март 2025г. търговецът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, тъй като е в невъзможност да изпълни изискуемото публичноправно задължение. Релевантна за изпадане в състояние на неплатежоспособност, респ.-откриване на производство по несъстоятелност, е само обективната невъзможност да се изпълнят задълженията към кредиторите, но не и такова състояние, предизвикано единствено от волята на самия търговец. В случая разпределяйки и изплащайки печалбата на дружеството в общ размер 283940,74лв. като дивидент, вместо да погаси изискуемо публичноправно задължение, търговецът сам се е поставил в това състояние на невъзможност, поради което тя не може да бъде третирана като обективна такава и да обоснове наличие на неплатежоспособност, респ.уважаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Както е посочено в Решение № 33 от 07.09.2010г. по т.д. № 915/ 2009г. на ВКС, Второ т.о., спирането на плащанията е правнорелевантно за несъстоятелността само ако е последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си; и по аргумент на противното основание, когато спирането на плащанията се дължи на съзнателни, волеви действия на търговеца /както е в случая/, а не на невъзможност да обслужва задълженията си, институтът на несъстоятелността, като универсално производство за принудително изпълнение, е неприложим. Подобно е и даденото с Решение № 54 от 08.09.2014г. по т.д. № 3035/ 2013г. на ВКС, 5

Второ т.о.-в основата на състоянието на неплатежоспособност стои обективната невъзможност за плащане на дълга, която е извън волята на длъжника и е различна от съзнателното му фактическо бездействие да изпълни конкретно парично задължение към кредитора. В случая, както бе посочено, дружеството към момента на спиране на плащанията към единствения си кредитор-ТД на НАП, и след това, е разполагало с налични парични средства, достатъчни, за да покрият публичноправното му задължение, и макар и към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ търговецът да не е в състояние да изпълни това изискуемо задължение и да не разполага с никакво имущество, което да покрие задължението му, то това му състояние на неплатежоспособност към датата на молбата не е следствие на обективна невъзможност, а на негово действие, съзнателно поставило го в такава невъзможност, респ.-бездействие да изпълни задължението си, поради което не може да бъде съобразено.