Решение № 8003 от 30.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8003 гр. С., 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА

Гражданско дело № 20221110135888 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявеният от Т. С. И. срещу С. П. Й. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. от 09.03.2016г. на Изпълнителен директор на АГКК, целият с площ: 771 кв. м, при съседи - ***, ***,

***,

***,

***,

***,

***,

***, *** на основание придобивна давност, текла през периода от 2000 г. до момента. Формулирано е искане за отмяна на констативен нотариален акт, по силата на който ответницата е призната за собственик на горепосочения недвижим имот.

Ищцата твърди, че е собственик на горепосочения недвижим имот на основание придобивна давност, като сочи, че имотът е владян още от прадядо й Н. П. К., който закупил имота на 31.07.1956 г. по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, вероятно предварителен договор, съгласно текста в договора. Сочи, че прадядо й е прехвърлил половината от имота срещу издръжка и гледане на дъщеря си /т.е. баба на ищцата/ - Ц. Н. Т., което се установявало от нотариално заверен с рег. № 3098/19.03.1969 г. предварителен договор за издръжка и гледане. Твърди, че в поземления имот и в къщата построена в него, са живели баба, починала на 02.05.2000 г., и майка, починала на 09.08.2012 г. Сочи, че е владяла имота явно, спокойно и необезпокоявано, заедно с баба си и майка си повече от 60 години. Поддържа, че когато е тръгнала да вади строителни книжа, е установила, че няма документи за собственост, а при справка в АВ – ИР установила, че за същия имот има издаден нотариален акт, в който като собственик е вписвана ответницата.

При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответницата счита, че е предявен самостоятелен иск за обезсилване на нотариалния акт и развива съображения за недопустимост на иска. Оспорва установителния иск за собственост като неоснователен и твърди, че ищцата не владее и никога не е упражнявала владение върху поземлен имот с идентификатор № ***. Твърди, че е единствен собственик на спорния имот, придобит по наследство във връзка с възстановяване на собствеността на наследниците на баща й – П. Й. И. и извършена доброволна делба. Поддържа, че съгласно съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 28.05.1952 г. по ч. гр. д. 550 по описа за 1951 г. на Софийския околийски съдия, П. Й. И. е придобил в собственост следните имоти: 1) 1/3 част от ливада, находя ща се в местността „Нивата“ с площ на цялата ливада от 6,850 дка; 2) нива от около 1,500 дка, в местността „Долен Герен“ 3) 1/5 неразделна част от нива, находяща се в местността „Пл. говината“, с площ на цялата нива около 2 декара; 4) 1/5 неразделна част от половината нива, находища се в м. „Р.“ с площ на тази половина около 2,300 дка от всички 4,600 дка цялата нива; 5) 1/3 неразделна част от половината ливада в местността „М.“, с площ от 2,100 дка от всичко 4,2 дка на цялата ливада (частично идентичен със спорния имот); 6) 1/3 идеална неразделна част от една трета ливада в местността „Г.“, с площ от 2,283 дка от цялата ливада с площ от 6,849 дка. Сочи, че със Заявление-декларация от 13.01.1959 г. П. Й. И. е внесъл в ТКЗС, с. Ч. всички обработваеми от домакинството му земеделски земи с обща площ от 8,8 дка, находящи се в землището на с. П.. П. Й. И. починал на 03.04.1989 г. и оставил наследници Г. В. И. /съпруга/ и Т. П. Й. и С. П. Й. /деца/. През 1991 г. Т. П. Й. подал заявление с вх. №12/08.10.1991 г. до Поземлената комисия в Община К. за възстановяване на правото на собственост върху внесените от неговия баща земеделски земи в землището на с. П.. С Решение № 12 от 31.05.1995 г., влязло в сила на 12.08.1996 г., в полза на наследниците на П. Й. И. в съществуващи възстановими и реални граници било възстановено правото на собственост върху два земеделски имота: 1) нива от 0,205 дка, находяща се в землището на с. П., местността „Р.то“ част от имот № 2736, к.л. 297 от кадастралния план, изработен 1956 г.; 2) ливада от 1,137 дка, находяща се в землището на с. П. в местността „М.“, част от имот № 338 и № 339 от кадастралния план, изработен през 1956 г., като правото на собственост върху посочени земи било установено с посочения по-горе делбен протокол. С Решение на СГС от 26.01.1998 г. по гр.д. № 137/1997 г., горепосоченото Решение на ПК било изменено с Решение № 12/26.05.2000 г., влязло в сила на 29.09.2000 г., като в полза на наследниците на П. Й. И. били възстановени в съществуващи реални граници собствеността върху още един земеделски имот - нива от 0,460 дка, в землището на с. П., находяща се в местността „Р.“, имот № 2736, к.л. 297 от кадастралния план, изработен 1956 г. Съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ № 157, том IX, дело № 1788/1997 г. на I Нотариус при Софийски районен съд, на основание чл. 17 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.18 от ППЗСПЗЗ наследниците на П. Й. И. били признати за собственици на следния поземлен имот: бивша ливада - празно място, съставляващо имот с пл. №85, в квартал 6 по плана на гр. С., в местността „М.“, сега зона „Г-Л.“, с площ от 1,137 дка., възстановен с влязло в сила Решение № 12 от 31.05.1995 г. на ПК при Община „К.“ при следните квоти: Г.

2

В. И. - 4/6 идеални части, Т. П. Й. - 1/6 идеална част и С. П. Й. 1/6 идеална част от правото на собственост. С Договор за доброволна делба № 52, том I, peг. № 663 и № 664 от 22.04.1999 г. на нотариус Д. К. при СРС, вписан в книгите за вписване с вх. peг. №8502, том V, №227 от 22.04.1999 г., акт № 188, том В-1 по описа на нотариус Н. Г. наследниците на П.

Й. И. извършили доброволна делба на съсобствения недвижим имот, в резултат на което С.

П. Й. получила в дял и станала изключителен собственик на поземлен имот с пл. №85, който твърди, че е идентичен с поземлен имот е идентификатор № *** и частично идентичен с процесния поземлен имот № ***, който пък бил образуван от разделянето на поземлен имот № ***. Пълната идентичност на поземлен имот с идентификатор №*** с посочените имоти в титулите за собственост, сочи, че се потвърждава с Удостоверение с изх. ПО-12-1123/27.06.2017 г. от Общинска служба по Земеделие „П.“. Твърди, че имот с идентификатор №*** впоследствие, след проведени от нейна страна процедури по градоустройство и изменение на КККР, е разделен на няколко обособени в кадастъра имота, един от които е процесният поземлен имот № ***, като във връзка с осъщественото разделяне ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 191, том I, per. № 8287, дело 160 от 16.10.2017 г. на нотариус В. Я.. С оглед всичко изложено твърди, че е собственик на основание реституция, наследяване и делба. Излага подробни твърдения, че праводателите на ищцата не са владели имотите, като оспорва и истинността на представените към исковата молба доказателства. Аргументира също и че от описанието на имота в представените от ищцата договори, не може да се установи идентичност с процесния имот. Ако се приеме, че се касае за един и същи имот, сочи, че между 1959 г. и 1991 г. имотът е бил внесен в ТКЗС, съответно върху него не е можело да се упражнява фактическа власт. Излага също, че владението на Ц. Н. Т. – баба на ищцата, не може да се присъедини към това на прадядо й, доколкото можело да се присъединява само владение на праводател, т.е. само когато се установи наличие на основание за настъпване на правоприемство по отношение на владението, а предварителният договор не представлявал подобно основание. Доколкото имотът, е бил предмет на земеделска реституция по реда на ЗСПЗЗ, сочи, че периодът между влизането в сила на ЗСПЗЗ и 22.11.1997 г. също не следва да се зачита. С оглед описаното сочи, че ищцата би могла да упражнява давностно владение едва след 22.11.1997 г., което обаче за да доведе до целените правни последици подробно аргументира, че е следвало да й бъде противопоставено, т.е. доведено до нейното знание, каквото отрича да е сторено. В условията на евентуалност, релевира възражение за изтекла придобивна давност и сочи, че от придобиването на имота с Договор за доброволна делба №52, том I, peг. № 663 и № 664 от 22.04.1999 г. до настоящия момент упражнява фактическа власт с намерение да го свои явно, непрекъснато, необезпокоявано и несмущавано, като до предявяването на настоящия иск срещу нея не били предприемани действия от трети лица, включително от ищцата, които да са прекъснали и/или спрели придобивната давност.

Навежда твърдения, че след 1999 г. е предприела редица действия, с които е манифестирала собственическите си права по отношение на имота, като изброява и какви действия е предприела. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира 3 разноски.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.07.1956 г., от съдържанието на който се установява, че П. Й. И. е продал на Н. П. К. и на Д. С. К. ливада от около 700 кв.м., находяща се в землището на С., м. Ц. /М./, която не попада в регулационния план на С., но влиза в обсега на общия градоустройствен план /л.5/ при съседи: от юг С. В. С., от изток Г. М., от север Г. С., от запад А. Й. И..

Видно от представения предварителен договор за продажба на недвижим имот срещу гледане от 04.01.1969 г. същият е сключен между Н. П. К. и Ц. Н. Т. / дъщеря на Н. П. К./, с предмет прехвърляне на ½ от ливада с площ 700 кв.м., заедно с построената жилищна сграда и барака, срещу задължение за гледане, при съседи от юг С. В. С., от изток Г. М., Г. С., А. Й.

И. и Д. С.К..

От представеното удостоверение за наследници на Ц. Н. Т., починала на 02.05.2000 г., се установява, че същата е оставила наследници:

Ц. В. Т. – син;

Н. С. Н. – син, починал на 23.07.2017 г. и оставил за свои наследници К. Н. Н, починал на 13.02.2020 г. и оставил за свой наследник майка си З. К. Х.;

В. В. И. – дъщеря, починала на 09.08.2012 г. и оставила за свой наследник Т. С. И. дъщеря.

По делото е представен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 191, том I, рег. № 8287, дело № 160 от 2017 г. по описа на нотариус В. Я., с рег. № 265 и с РД СРС, с който С. П. Й. е призната за собственик на основание наследяване във връзка с възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ и доброволна делба, на имот с идентификатор ***, съгласно КККР, одобрени със заповед № РД-184/09.03.2016 г. на изп.директор на АГКК, целият с площ от 1141 кв.м., а по легитимационен документ с площ 1137 кв.м. с адрес на имота гр. С., район П., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване за друг вид застрояване, номер по предходен план 85, квартал 27 при граници – имоти с идентификатор ***;

***; ***; ***; ***, впоследствие разделен на 5

ПИ във вр. с процедиране на изменение на одобрени КККР на основание чл. 51 ал. 1 т. 1 ЗКИР вр. с чл. 52 ЗКИР, както следва:

ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 771 кв.м.;

ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 267 кв.м.;

ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 51 кв.м.

ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 42 кв.м.

ПИ с проектен идентификатор *** с проектна площ 10 кв.м., съгласно скица-проект № 15-286786-19.06.2017 г. издадена от СГКК С., всичките описани 4 съставляващи част от ***.

Представен е договор за доброволна делба № 52, том I, рег. № 663 от 22.04.1999 г., от съдържанието на който се установява, че Г. В. И., Т. П. Й. и С. П. Й., като съсобственици при квоти за Г. В. И. 4/6, за Т. П. Й. и С. П. Й. – по 1/6, на празно дворно място, находящо се в гр. С., с площ 1137 кв.м., съставляващо имот с пл. № 85 от квартал 6, по плана на гр. С., м.