Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 872 от 22.12.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 1324/2023
Вид
Решение № 872
Подписан
22.12.2023
В сила
24.01.2024
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "a", предл. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 41 · Закон за пътищата
  • чл. 53 · Закон за пътищата
  • чл.53 ал.1 т.2 пр.2 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Русе, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520201324 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от М. С. Н. до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 8229/15.06.2023г. на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител; постъпило е писмено становище от упълномощен процесуален представител на АНО, с което се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.05.2023г. жалбоподателят управлявал т.а. „Скания “ с ДК№ СВ 73 04 МН, с четири оси, от които две управляеми като извършвал превоз на фракция. На път II-23, км.6 в посока гр.Кубрат - гр.Русе бил спрян за проверка от служители на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - гр.София с оглед проверка за спазване на Закона за пътищата подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В хода на проверката било установено, посредством техническо средство електронна везна за измерване на маса и 1 поосово натоварване на ППС, модел PW – 10 № К 0200010 и ролетка № 1309/18/5 (5м), че разстоянието между осите е 1,36 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30 650 кг. при максимално допустимо натоварване на ос от 19 000 кг., съгласно чл.7 ал.1 т. 5 б.“в“ от Наредба №11/03.07.2001г. Установено било също така, че този превоз и при това претоварване се извършват без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително). За констатираното нарушение срещу жалбоподателя бил съставен АУАН от К. К., главен инспектор при Дирекция „АРОК“ към АПИ, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.53 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ пр.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7 ал. 1 т.5 б.“в“ вр.чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалният закон. Доказателствата за извършеното нарушение са безспорни и безпротиворечиви. На жалбоподателя е вменено административно нарушение за виновно осъществен състав на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "a", предл. 2, от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (за краткост Наредбата). Съгласно тази разпоредба, движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя /АПИ/. От събраните по делото доказателства се установява, а и това не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на проверката именно той е осъществявал движение с процесното ППС, което е тежко по см. на чл.3 т.2 вр.чл.7 от Наредба № 11/2001г. Установява се също така, че същият е осъществил това без разрешително или квитанция за платени пътни такси, издадени по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл. 35, ал. 3 от Наредбата, като се е установило претоварване, а и същото не е било оспорено при съставяне на АУАН. Видно е, че при направеното измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW – 10 № К 0200010 и ролетка № 1309/18/ (5м) е било констатирано следното: при измерено разстояние мeжду осите 1,36м. сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30 650 кг., при максимално 2 допустимо натоварване на оста 19т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б."в" от Наредбата като превишаването е с 11650 тона. Тези обстоятелства не се оспорват от защитата нито в жалбата, нито в съдебно заседание и в този смисъл съдът намира, че няма никакво противоречие в доказателствените материали.

Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от Закона за пътищата, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение/разрешително/, за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата/, за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя/АПИ/.

На свой ред разпоредбите на чл. 53 от Закона за пътищата визират съответното укоримо от закона действие или бездействие по чл. 6 от ЗАНН, което го прави административно нарушение, в т. ч. и субекта на отговорността. В ал. 1 на чл. 53 от закона, субекти на административнонаказателна отговорност са физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 от ЗП, както и физическите лица, които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:... изброени в точки, от които т. 2 - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

В този смисъл съдът намира, че нарушението е правило установено, доказано, извършено е от жалбоподателя и е осъществено виновно. Същевременно наказанието „глоба“ е наложено в размер от 3000.00 лева.

Възражението на защитата за приложение на чл.28 от ЗАНН е неоснователно и като такова не следва да бъде уважавано, тъй като претоварването на двойно задвижваната ос на МПС е с 11 650 кг. при допустими 19 000 кг., т.е. налице е претоварване с повече от 50 % от нормативно установеното. В чл.57 от ЗАНН не съществува задължение за АНО да обсъжда въпросите по чл.28 от ЗАНН; в противен случай това изрично щеше да бъде посочено.

Съдът обаче намира, че при определяне размера на наказанието „глоба“ АНО не е съобразил същото с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН. От представените и събрани по делото доказателства се установява, че това е първо нарушение за жалбоподателя по Закона за пътищата, а също и за превозвача, негов работодател. Отделно от това същият получава трудово възнаграждение, близко до установената за страната минимална работна заплата и има непълнолетно и малолетно дете, за които полага грижи и издръжка. При това положение съдът намира, че наказанието следва да бъде изменено, като бъде намалено в минималния размер от 1000 лв.

Воден от горното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление единствено следва да бъде изменено в частта относно размера на наказанието.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.4 вр.ал.7 т.2 от ЗАНН, съдът :

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8229/15.06.2023г. на Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“-гр.София, с което на М. С. Н. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. за нарушение по чл.53 ал.1 т.2 пр.2 вр.чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ пр.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7 ал. 1 т.5 б.“в“ вр.чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 пр.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ., като го намалява на 1000 лв.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4