Решение № 79 от 01.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Варна, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря П. Б. П.ов в присъствието на прокурора П. М. К. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20263000600086 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 452 ал.1 НПК.

С протоколно определение с рег.№223/06.03.2026г. по чнд № 158/2026г. състав на Варненският окръжен съд е оставил без уважение предложението на Председателя на Пробационен съвет-Варна за замяна на наложеното на Н. Л.

П. по нчхд №2065/2023г. на РС-Варна наказание „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.

Останал недоволен от постановеното определение на Варненски окръжен съд, Председателят на Пробационен съвет-Варна обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност и неправилност. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който предложението да бъде уважено, т.е. да бъде заменен остатъка от наказанието „Пробация“ на осъденото лице П. с наказание „Лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред Варненски апелативен съд жалбоподателят поддържа жалбата си изцяло.

Представителят на Апелативна прокуратура намира жалбата за 1 неоснователна - счита, неизпълнението се дължи на обективна причина трудова ангажираност в гр.Русе. Затова и смята, че определението на Варненски окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Осъденото лице Н. П. намира, че определението на Варненски окръжен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Желае местоизпълнението на наказанието да бъде променено – в гр.Русе, където работи.

Варненският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид атакуваното определение, подадената срещу него жалба, становищата на страните, изразени в съдебно заседание, както и събраните в рамките на съдебното производство писмени доказателства, при което установи следното :

С присъда №124/29.04.2025г. по нчхд №2065/2023г. по описа на РС – гр.Варна на Н. Л. П. за извършено престъпление по чл.144 ал.1 от НК било наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки : 1.По чл.42а ал.2 т.1 НК - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на срещите два пъти седмично - за срок от шест месеца; 2. По чл.42а ал.2 т.2 НК - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” - за срок от шест месеца.

Изтърпяването на наказанието реално започнало на 21.11.2025г. в РСИН-гр.Варна с подписването на протокол №177/21.11.2005г. Веднага след това (същият ден) Н. П. подал молба до Главния директор на ГДИН за промяна на местоизпълнението на наложеното му наказание пробация от гр.Варна в гр.Русе като посочил и адрес. Мотивът му бил, че работи и живее в гр.Русе, представил и трудов договор. Заявил, че не е в състояние да представи удостоверение за настоящ адрес, тъй като наемодателят му не желаел да го регистрира.

Молбата била изпратена на Главния директор ведно с предложение от Началника на ОСИН-Варна тя да не бъде уважавана. На 02.12.2026г. осъденото лице било уведомено, че не е налице законово основание да бъде издадена заповед на Главния директор за промяна местоизпълнението на наказанието.

Вследствие на невъзможността да се явява в гр.Варна (тъй като живее и 2 работи в гр.Русе) Н. П. допуснал 14 нарушения на пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.1 НК. Поради това на основание чл.227 ал.1 т.1 и 2 от ЗИНЗС бил два пъти наказван – със „Забележка“ и „Писмено предупреждение“, след което и било изготвено предложение до Окръжен съд-Варна за замяна на неизтърпяната част от наказанието „Пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“.

В хода на първоинстанционното производство съдът служебно събрал писмени доказателства – трудов договор №040/05.08.2024г. между Н. П. и „Русенски хляб“ЕООД, и удостоверение от работодателя. В постановеното впоследствие определение съдът отказал да уважи предложението на Председателя на Пробационен съвет-Варна като констатирал формално изпълнение на задълженията на пробационната служба и приел, че неизпълнението на пробационните мерки от страна на осъдения се дължи на обективни причини (а не на умишлена злоупотреба).

Този съдебен акт е логичен завършек на упорството на пробационната служба да изпълнява наказанието по неместоживеенето на лицето. Още от самото начало осъденото лице е заявило, че живее и работи в гр.Русе. В обясненията си по повод неизпълнението на мерките то неколкократно е посочвало, че за него е обективно невъзможно да пътува от Русе до Варна, затова и е искал промяна на местоизпълнение на наказанието. Това не се е случило, тъй като от негова страна не било представено удостоверение за настоящ адрес, за което обаче П. неведнъж заявявал, че не е в състояние да го представи поради проблеми с наемодателя си. Въпреки това последвал отказ от Главния директор на ГДИН. Няма как да не бъде споделено виждането на първия съд за проявения от страна на пробационната служба формализъм.

Според разпоредбата на чл.227 ал.1 ППЗИНЗС местоизпълнението на пробационните мерки може да бъде променено по реда на чл. 205, ал. 2 и 3 ЗИНЗС след представяне на удостоверение за нов настоящ адрес на осъдения или друг официален документ, удостоверяващ промяна на адреса, и извършена проверка от пробационен служител на новия адрес. Трудовият договор представлява официален документ, и след като лицето работи в гр.Русе на осемчасов работен ден то очевидно няма как да живее в гр.Варна.

Следвало е да се извърши проверка от пробационен служител на новия адрес, след което евентуално да се уважи искането на осъденото лице за промяна на местоизпълнението на наказанието. Целите на наказанието биха били 3 постигнати именно по този начин, а не с определяне на наказание „Лишаване от свобода“.

Затова и в крайна сметка този съд намира атакуваното определение за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.

Предвид изложеното и на основание чл.452 ал.1 изр. второ НПК и чл.341 ал.1 НПК Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение с рег. №223/06.03.2026г. по чнд № 158/2026г. на Варненски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4