Решение № 6588 от 15.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6588 гр. С, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т. С. при участието на секретаря С. ЕМ. Д. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110172070 по описа за 2021 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” ЕАД срещу Т. М. Г., с ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата от 381,57 лв. /триста осемдесет и един лева и 57 стотинки/, представляваща цена на доставена ТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 10.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019г. до 25.05.2021 г. в размер на 41,82 лв. /четиридесет и един лева и 82 стотинки/, сума за цена на услуга дялово разпределение в размер на 16,62 лв. /шестнадесет лева и 62 стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума от 10.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за цена на услуга дялово разпределение от 01.07.2018г. до 25.05.2021 г. в размер на 3,04 лв. /три лева и 04 стотинки/ По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 33245/2021г. по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. От Т. М. Г. е подадено възражение, поради което на “ф-ма” ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок. При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като собственик на за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.С, ж.к.

„Н“, бл.102, вх.Е, ет.2, ап.119, аб.№143770, е потребявала топлинна енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същата дължи посочените суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът Т. М. Г., с който исковите претенции се оспорват по основание, като се посочва, че оспорва единствено основанието за дължимост на сумите и се твърди наличие на погасителна давност, като не се оспорва размера. Не се оспорва, че ответника е собственик на процесния имот, но се сочи наличие на 1

Молба-Декларация от друго лице за откриване на партида на негово име, поради което счита, че именно това лице носи отговорност за потреблението в имота.

Трето лице помагач на страната на ищеца „ф-ма” ООД не оспорва претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника, е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на 2 топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от исковата молба, ищецът претендира Т. М. Г. да е собственик на имота, поради което се явява потребител на ТЕ. От ответника е направено неясно оспорване на наличието на право на собственост или друго вещно право. По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №138 от 25.09.2000г., от който се установява, че Т. М. Г. е закупила апартамент №119 на адрес: гр.С, ж.к. „Н“, бл.102, вх.Е, ет.2. Представено е изключително нечетливо копие от първа и последна страница на Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 24.06.2019г., от което се установява, че Т.

М. Г. и А В Г даряват на своя внук придобития при условията на СИО апартамент №119 на адрес: гр.С, ж.к. „Н“, бл.102, вх.Е, ет.2. Ищецът чиято е доказателствената тежест не е представил НА в цялост, поради което не може да се установи дали Т. М. Г. си е запазила вещното право на ползване. Доколкото няма данни за запазване на вещноправо на ползване, то следва да се приеме, че Т. М. Г. е била собственик на недвижимия имот за периода от 25.09.2000г. до 24.06.2019г. в режим на СИО. От заявление-декларация от 28.09.2012г. се установява, че Т. М. Г. е поискала откриване на партида на нейно име за имота. Не се твърди, а не са представени и доказателства, новия собственик на имота, считано от 24.06.2019г., да е подал молба за смяна на партидата, така както е задължен съгласно чл.61, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ф-ма” ЕАД на клиенти в гр.С, одобрени с Решение от 27.06.2016г. на КЕВР. Поради което независимо от даряването на имота, Т. М. Г. остава задължено лице за стойността на потреблението в него до откриване на партида на името на нови собственик – чл.61, ал.2 ОУ.

Поради изложеното Т. М. Г. се явява потребител и отговаря за потреблението в имота за исковия период от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява, че процесната сграда е с непрекъснато топлоподаване за процесния период, като количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001 през м.02.2017г., м.02.2019г. и м.12.2021г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26 юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга 3 периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен период след процесния.

Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма” ООД, като за абоната не се изчислява ТЕ за отопление на имот. Установено е и, че за абоната се начислява ТЕ за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер, при снети редовни отчети, подписани от потребител, като дяловото разпределение, извършвано от „ф-ма” ООД е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. общо начислената ТЕ за имота е в размер на 748,81лв., от която 147,27лв. за отопление на имот и сградна инсталация и 601,54лв. за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че изравнителната сума за процесния период е -6,04лв. за получаване, т.е. реалното потребление е на стойност 742,77лв. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно изготвено и обосновано.

По делото не се претендира сумата или част от нея да е заплатена от потребителя преди подаване на исковата молба.

По възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 от ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" от ЗЗД.

Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.

Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.

Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.

415, ал. 1 ГПК. От тази дата и докато трае съдебният процес относно вземането, давност не тече – чл. 115, ал. 1, б. “ж” ЗЗД. С влизане в сила на решението, с което искът е уважен (респ. на заповедта по чл. 410 ГПК), давността се прекъсва. Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но 4 още не е изтекла.

В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 10.06.2021г., така че към момента на подаването му вземанията на ищеца за главница за периода м.05.2018г. – м.04. 2020г. не са били погасени по давност.

Вземането за м.05.2018г. е станало изискуемо на 30.06.2018г., поради което не е погасено по давност. Следователно по делото не се претендират вземания, обхванати от погасителна давност и искът следва да се уважи за ½ част от установения размер на реалното потребление, доколкото такава е претенцията въведена със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 33245/2021г. по описа на СРС, 25 състав – или за сумата от 371,39лв.