Решение № 83 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900196 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявените обективно и субективно съединени искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, като към всеки един от тях обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от Я. Й. Г., М.

Я. П. и Д. Я. Г., тримата действащи чрез адв. Н. Д. и адв. Г.Р., против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с която са предявени осъдителни искове срещу ответното дружество да заплати на ищците сумата от по 127 822,97 евро /с левова равностойност 250 000 лева/ за всеки от тримата ищци, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците вследствие настъпилата смърт на Н.Б.Г. – наследодател на ищците, предизвикана от ПТП, настъпило на 01.02.2025 г. в гр. Провадия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 17.02.2025 г.

/датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2025 г., около 17:55 ч., в гр.

Провадия, на път III-208 в посока с. Неофит Рилски настъпило ПТП по вина на М. Д. М., управлявал л. а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. *****, с твърдения за неспазване максимално предвидената скорост на пътния участък и несъобразяване с атмосферните условия, при което била ударена пресичащата по обозначена пешеходна пътека Н.Б.Г.. Твърди се, че в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и причинените на пострадалата травми настъпила и нейната смърт. По случая било образувано 1

ДП № 46/2025 г. по описа на РУ – Провадия, пр. пр. 715/2025 г. по описа на ОП – Варна. На основание чл. 380 КЗ наследниците на починалото лице и настоящи ищци сочат, че депозирали на 17.02.2025 г. писмена застрахователна претенция, в отговор на която било получено писмо с изх. № 216099/24.02.2025 г. с искане за представяне на допълнителни доказателства.

След като застрахователят не определил обезщетения по образуваната щета, ищците считат, че дружеството е изпаднало в забава. Изложени са в исковата молба съображения относно психологичния негативен ефект, породен от загубата на близък човек – съпруга и майка. Посочено е, че починалата се намирала в близки отношения с ищците, като смъртта й сложила край на съвместните им мечти и планове. Ищците твърдят, че след загубата се изолирали социално, наблюдавали се високи нива на раздразнителност у всеки от тях, тревожност и безпокойство. Твърди се, че починалото лице било активна личност, в крепко здраве, като полагала грижи за семейството и домакинството. Моят съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който са изложени съображения за неоснователност на предявените искове. Сочи, че фаталният край не се намирал в причинноследствена връзка с процесното ПТП, а се дължал на съпътстващи заболявания. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.

Подчертава, че представеният от насрещната страна констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се ползвал с материална доказателствена сила, която би обвързала съда за констатираните в него обстоятелства. Квалифицира случая като случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Поддържа, че ПТП е настъпило по вина на починалото лице, която не съобразила поведението си със законовите разпоредби /в частност – чл. 108 ЗДвП/, като пресякла пътното платно на необозначено място, без да се огледа и без да даде знак, че ще навлезе в пътното платно. Релевира в тази връзка възражение за съпричиняване от страна на починалото лице. Сочи, че вследствие на ПТП били нанесени на пострадалата увреждания в левия лакът и дясната подбедрица, като липсвали данни за загубено значително количество кръв или удар в главата. Възприема съпътстващите заболявания на починалата като действителната причина за леталния край. Поради изложеното, счита, че размерите на исковите претенции подлежат на значително занижаване.

На следващо място, ответникът твърди, че ищците не претърпели неимуществени вреди от смъртта на Н.Б.Г., като оспорва и твърдените от тях близки отношения с починалата. Счита формалната връзка между ищците и починалата за негодно основание за присъждане на обезщетение. Липсвали данни наследниците на починалата да са обитавали едно домакинство преди ПТП, както и взаимни близки отношения. Оспорва наличието на общи между починалата и ищците планове и мечти. Липсвали данни и за оказването на взаимна помощ между починалата и ищците. Не възприема твърденията за негативно отражение на смъртта на Н.Г. върху вътрешния мир на ищците.

Счита предявените искове за завишени по размер, както и акцесорния иск за лихва. Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде присъден по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците са депозирали допълнителна 2 искова молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната такава, като са изложени съображения, с които се оспорват наведените от ответника твърдения и възражения.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива възраженията си в първоначалния отговор.

В съдебно заседание и с писмено становище процесуалните представители на ищците поддържат така предявените искове и молят за тяхното уважаване. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание и с писмена защита ответникът ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалните си представители, по същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени, а в условията на евентуалност - да бъдат редуцирани по размер. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде осъществен сложният фактически състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма - умисъл или небрежност.

Отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия на лице, което е застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на действията или бездействията на застрахованото лице по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, в резултат на която са настъпили вредоносните последици.

Фактическият състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в случаите на доказана противоправност и причинноследствена зависимост между деянието на деликвента и вредоносния резултат.

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

От представения по делото акт за смърт от 02.02.2025 г., издаден въз основана на акт за смърт № 0016/02.02.2025 г. на Община Провадия се установява, че Н.Б.Г. е починала на 01.02.2025 г., като от констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 324р-3113/01.02.2025 г. на ОД на МВР – Варна е видно, че тази смърт е констатирана като настъпила при ПТП, реализирано на същата дата в гр. Провадия. Като втори участник в това ПТП в констативния протокол е посочен М. Д. М., който е управлявал л.а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. ***** и при движение в уязвим пътен участък не е бил достатъчно внимателен, като не е успял да предпази пресичащата отдясно - наляво по посока на движение на автомобила 3 пешеходка Н.Б.Г.. Самият констативен протокол за ПТП се ползва с материална доказателствена сила само по отношение на констатациите на длъжностните лица, но не и по отношение на изводите им, които те са направили въз основа на констатираните факти. Поради тази причина, констативният протокол не се ползва с материална доказателствена сила по отношение на причините за смъртта на Н.Б.Г..

От заключението на допуснатата и изслушана по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза с вещи лица доц. д-р В. В.

Д. и инж. Й. Л. М. се установява, че смъртта на Н.Б.Г. е резултат на преки несъвместими с живота травми, изразени с разкъсвания на сърцето, аортата, белия дроб, черен дроб слезка и ляв бъбрек, причинени в резултат на пътно транспортно произшествие. Същевременно с това, вещото лице доц.д-р В. Д. посочва, че здравословното състояние на пострадалата Н.Б.Г. няма никакво отношение към получените прижизнено несъвместими с живота увреждания разкъсвания на сърцето, аортата, белия дроб, черен дроб слезка и ляв бъбрек.

При извършената аутопсия върху трупа на Н.Б.Г. са установени следните болестни увреждания - морфологични данни за исхемична болест на сърцето с цикатрикс /ръбец/ от преживян инфаркт преди голям период от време, лека степен генерализирана атеросклероза, хипертонична болест. Същите нямат никакво влияние към получените несъвместими с живота травми.

С оглед на това следва да бъде прието, че настъпилата на 01.02.2025 г. смърт на Н.Б.Г. е в пряка причинно-следствена връзка и се дължи единствено на ПТП-то, реализирано на същата дата.

От данните по делото, включително и заключението на цитираната комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че ПТП-то е настъпило в гр. Провадия, кв. „Север“, до бл. № 9, срещу магазин „Чихан“. Пресечката, където е настъпило произшествието е с ориентация изток запад. Същата е пресечка спрямо път I-209 при посока от юг на север вдясно. При магазина е било налично и уширение за автобусна спирка, поради което преминаването на пешеходците през пътното платно е било осигурено с пешеходна пътека. Самото пътно платно е било съставено от три пътни ленти, като лявата крайна лента в посоката на движение на л. а. марка „Мерцедес“, модел „Ц 220“, с рег. ***** е била предназначена за движение към центъра на гр. Провадия и е била отделена от останалите с единична бяла непрекъсната линия. Същевременно, посоката на движение на лекия автомобил е била към АМ „Хемус“, като за това движение са били предназначени две ленти на пътното платно, разделени помежду си с единична бяла прекъсната линия.

Към момента на настъпване на ПТП уличното осветление е предоставяло светлина в рамките на 57 м. преди разположението на сигнализираната вертикално и хоризонтално пешеходна пътека, като ограничението на скоростта е било в рамките на 50 км./ч.

От посочените доказателства, както и от показанията на разпитания по делото в качеството на свидетел М. Д. М., който е управлява участвалия в ПТП-то лек автомобил се установява, че Н.Б.Г. е предприела пресичане на пътното платно в посока отдясно наляво по посоката на движение на автомобила. При това, същата се е съобразила със скоростта на движещите се в лентата за движение към АМ „Хемус“ автомобили и не е възприела същите като заплаха при пресичането. Същевременно обаче свидетелят М. Д. М. е 4 управлявал лекия автомобил в колона от автомобили, като преди пешеходната пътека е предприел изпреварване на няколко от тях. Според свидетеля, тези автомобили са се движели със скорост около 20-30 км./ч., а неговата скорост е била около 45-50 км./ч. Движението с тази скорост може да бъде възприето и с оглед заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, според която анализираната средна скорост на движение на процесния автомобил при коректно запазване на ПТП-то е била в границите на 45.5 км/ч до съобщената такава от водача 50-60 км/ч., като движението с повисока скорост не се подкрепя от разстоянието, на което е било отхвърлено тялото на Г.а при ПТП-то. При навлизането на Г.а на пътното платно, лекият автомобил е бил на разстояние около 36-40 метра и повече, тъй като автомобилите, движещи се в крайна дясна лента не са били спрели.