Решение № 18895 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18895 гр. С, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20221110166216 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Т Б А Б“ ЕАД срещу В. К.

С., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1068,60 евро /2090,00 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № .... от 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 25.10.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 91,27 евро /178,50 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 05.04.2021 г. до 03.09.2021 г., и сумата от 17,23 евро /33,69 лева/, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.04.2021 г. до 12.10.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 60911/2021 г. по описа на СРС, 142-ри състав.

Претендираните суми са превалутирани от съда на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република Б, предвид промяната в официалната валута в страната, настъпила в хода на производството.

Ищецът „Т Б А Б“ ЕАД твърди, че на 01.03.2021 г. е сключил с ответницата В. К. С. Договор за потребителски кредит № ...., по силата на който й е предоставен кредит в размер на 2090,00 лева, преведен на продавача на закупената стока. Излага, че общото задължение по договора е в размер на 2942,94 лева, която сума е дължима на 48 месечни погасителни вноски, включващи главница и договорна лихва, опредЕ. в размер на 17,92 % върху остатъчната главница. Ищецът сочи, че ответницата не е извършила плащания по договора, поради което са били просрочени вноските с падежи 05.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 05.06.2021 г. Поради просрочието банката е изпратила уведомление за предсрочна изискуемост, получено лично от ответницата на 03.09.2021 г., с което цялата непогасена главница се твърди да е станала предсрочно изискуема. Към тази дата договорната лихва за периода 05.04.2021 1 г. – 03.09.2021 г. е посочена в размер на 178,50 лева. При тези твърдения ищецът моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. К. С., чрез пълномощника й адв. В., с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани. В отговора са изложени твърдения относно физическото и психическото състояние на ответницата, като се посочва, че от ранна детска възраст същата е с лека умствена изостаналост, завършила е помощно училище, никога не е работила и е пенсионер по болест, с 75 % трайно намалена работоспособност. Твърди се, че според представено към отговора психологично изследване ответницата функционира на ниво лека умствена изостаналост, не осъзнава заболяването си и е уязвима от измами. Подчертава се, че макар да не е поставена под запрещение и формално да е дееспособна, през целия си живот е била подпомагана от родителите си и не е способна самостоятелно да се обслужва и ориентира. По отношение на самия договор се твърди, че ответницата няма спомен и не знае да е подписвала договора за кредит или приложените към него документи. Оспорена е достоверността на съдържащите се в договора данни, включително посочените професия, работодател и телефон. Твърди се, че договорът и приложенията не са подписани от ответницата, а са подписани с електронен подпис, който тя не притежава и с който не е в състояние да работи, тъй като няма компютър и телефон, чрез който да използва такъв подпис. Поради това се оспорва и принадлежността на посочения IP адрес.

Твърди се също така, че ответницата не е могла да разбере естеството и съдържанието на договора, включително погасителния план, договорната и мораторната лихва и ГПР. Оспорва се и съответствието на договора с изискванията на Закона за потребителския кредит поради твърдяна неяснота относно начина на формиране на годишния лихвен процент и съотношението му с ГПР. Твърди се също, че ответницата не е получавала стоката, за която се твърди, че е закупена чрез кредита, и се оспорва декларацията за получаването й. Оспорва се и значението на връченото уведомление за предсрочна изискуемост, тъй като се поддържа, че ответницата не е разбирала съдържанието му. С оглед твърденията, че договорът не е подписан от ответницата, се поддържа, че липсва валидно възникнало договорно правоотношение между страните. Излага се тезата, че използването на електронен подпис предполага извършването на редица технически действия, които ответницата поради състоянието си не е могла да извърши. В случай че подписването е било извършено от друго лице, се поддържа, че същото не е разполагало с представителна власт по отношение на В. С., поради което договорът не я обвързва. При условията на евентуалност е направено възражение за унищожаемост на договора по чл. 31, ал. 1, вр. чл. 32 ЗЗД.

Ответницата се позовава на трайната си неспособност да разбира и да ръководи действията си, независимо че формално не е поставена под запрещение. Позовава се и на Тълкувателно решение № 5/2020 г. на ОСТГК на ВКС, според което договорите, сключени от формално дееспособни лица, които трайно не са могли да разбират или ръководят действията си, могат да бъдат унищожаеми по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на 2 събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между страните по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответника, размера на непогасената главница и възнаградителна лихва, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита, обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, изпадането на ответника в забава, размера на дължимата мораторна лихва, както и че клаузите от договора са индивидуално уговорени.

В тежест на ответника е да докаже релевираните с отговора на исковата молба правоизключващи и правоунищожаващи възражения.

По делото е представен Договор за потребителски кредит № .... от 01.03.2021 г., съгласно който „Т Б А Б“ ЕАД се задължило да предостави на В.

К. С. кредит за закупуване на стока – ортопедичен матрак с масажни функции, на стойност 2090 лева, при следните условия: годишен лихвен процент – 17,92 %, годишен процент на разходите – 19,30 %, общо дължима сума по кредита – 2942,94 лева, при 48 месечни погасителни вноски. От отбелязването в графа „Потребител“ се установява, че договорът е подписан от името на В. К. С. с електронен подпис.

Към договора е представена декларация от 01.03.2021 г., подписана с електронен подпис от В. К. С., с която потребителят декларира, че е получил стоката, описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от продавача на стоката.

По делото е представено Заявление-декларация за установяване на договорни отношения от 01.03.2021 г., подписано с електронен подпис от В. К.

С., с което същата е заявила, че кандидатства за получаване на потребителски кредит. Представен е и стандартен европейски формуляр, който съдържа информация за отпускания кредит.

От приетите по делото уведомление за предсрочна изискуемост от 27.08.2021 г. и обратна разписка се установява, че на 14.09.2021 г. В. К. С. е получила уведомление от „Т Б А Б“ ЕАД, че Договор за кредит № .... от 01.03.2021 г. е обявен за предсрочно изискуем на основание чл. 16.2 от договора поради неплащане на вноски с падежи 05.04.2021 г., 05.05.2021 г. и 05.06.2021 г.

От приетото писмо от ТД на НАП-С с изх. № ... от 19.06.2026 г. се установява, че няма данни за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени трудови договори относно В. К. С..

От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит е в размер на 19,31 %, като същият включва като единствен договорен разход по кредита договорната лихва. Вещото лице сочи, че годишният лихвен процент по договора е в размер на 17,92 %, а към датата на сключване на договора размерът на законната лихва е бил 10,00 %. Уточнява, 3 че непогасените задължения по договора са, както следва: 2090,00 лева /1068,60 евро/ за предсрочно изискуема главница, 178,50 лева /91,26 евро/ за договорна лихва за периода от 05.03.2021 г. до 03.09.2021 г. и 33,69 лева /17,23 евро/ за обезщетение за забава за периода от 05.04.2021 г. до 13.10.2021 г.

Вещото лице е установило, че по договора не са извършвани плащания, както и че на 29.05.2023 г. вземанията на „Т Б А Б“ ЕАД са били цедирани на „ЕОС Матрикс“ ЕАД.

От заключението по съдебно-техническата експертиза, което съдът на основание чл. 202 ГПК кредитира като пълно, обосновано и компетентно изготвено, се установява, че електронните подписи в изследваните документи – договор за потребителски кредит, декларация за получаване на стоката и заявление-декларация за установяване на договорни отношения, положени за „С. В. К.“, представляват квалифициран електронен подпис (КЕП) по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 (eIDAS), а подписът на кредитора „Т Б А Б“ ЕАД - квалифициран електронен печат (чл. 3, т. 27 от EIDAS).

Подписите са създадени чрез квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги „Namirial CA Firma Qualificata“ (Namirial S.р.А., Италия), посредством системата за отдалечено подписване „Namirial eSign AnyWhere“. Вещото лице К. посочва, че за да се положи такъв подпис, подписващият преминава през дистанционен процес, без да е необходимо лично присъствие: проверка на самоличността (чрез предоставяне на лични данни и сканиране на лична карта), издаване на еднократно квалифицирано удостоверение с кратък срок на валидност, като свързаният с него частен ключ се съхранява в квалифицирано устройство (QSCD) на доставчика, и потвърждаване на подписването чрез еднократен код (ОТР), изпратен до подписващия (например чрез SMS или в мобилното приложение на доставчика). От заключението се установява, че квалифицираното удостоверение, чрез което са положени трите подписа върху изследваните документи, е издадено на името на „С. В. К.“, със сериен идентификатор на титуляря „TINBG-**********“, съответстващ на ЕГН: **********. По данните в удостоверението се установява, че подписът е регистриран на името на ответницата. Вещото лице уточнява, че не може по технически път да установи кое физическо лице фактически е извършило подписването. Посочва, че изявлението за подписване и за трите подписа, положени от В. К., е изпратено от IP адрес ..., който към момента на подписването е бил част от мрежата на „А1 Б“ ЕАД и е бил разпределен за района на гр. В. Вещото лице разяснява, че ІР адресът идентифицира използваната интернет връзка, но не и конкретното устройство или лице, използващо устройството. От извършената техническа проверка е установено, че електронният подпис на името на В. К. С. е положен чрез квалифицирано удостоверение за електронен подпис, издадено от квалифицирания доставчик на удостоверителни услуги „Namirial CA Firma Qualificata". Удостоверението съдържа необходимите данни по Приложение I към Регламент (ЕС) № 910/2014, включително данни за квалифицирания му характер, за доставчика, за титуляря, за срока на валидност, за уникалния идентификатор на удостоверението, за начина на проверка на валидността му и за използването на квалифицирано устройство за създаване на подпис. Не са установени данни за промяна на документа след полагането на последния подпис върху него.

При изслушването му в проведеното на 23.06.2026 г. съдебно заседание 4 вещото лице К. посочва, че за онлайн подписаните договори „Т Б А Б“ ЕАД използва доставчика „Namirial CA Firma Qualificata“. Уточнява, че процесният документ е бил подписан през мобилното приложение „Namirial eSignAnyWhere“. Установява се, че процедурата по подписване изисква през приложението първо да се сканират лицевата и обратната страна на личната карта, за да се потвърди самоличността, след което се издава квалифициран електронен подпис с кратка валидност (обикновено един час), с който се подписват подготвените от банката документи. Относно техническия процес по полагане на подписите, вещото лице пояснява, че трите подписа от името на ответницата, поставени на 01.03.2021 г. в рамките на 23 секунди (между 12:32:34 и 12:32:57 ч.), са положени с нормална за системата скорост.

Разпечатката съдържа 28 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/86405e01-61f7-417c-9d52-d8fb77d90e93