Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1676 от 21.02.2025, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 236/2024
Вид
Решение № 1676
Подписан
21.02.2025
В сила
18.06.2025
Състав
Веселин Енчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63а · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 75 ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 75 ал. 1 т. 2 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 75 ал. 1 т. 4 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 84 ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8 ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8 ал. 4 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 8 ал. 5 · Закон за убежището и бежанците
  • чл. 9 · Закон за убежището и бежанците
  • § 1 т. 6 · Закон за убежището и бежанците

РЕШЕНИЕ

№ 1676

Бургас, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XI-ти състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ

При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ административно дело № 20247040700236 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84 ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. И. Н. с [ЛНЧ], гражданин на Руската федерация, роден на [дата]година, настоящ адрес – община Несебър, [населено място], [улица], ет.2, ап. 10, срещу решение № 1146 от 12.01.2024 година (Решението) на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ, Агенцията).

С обжалваното Решение, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75 ал. 1 т. 4 от ЗУБ, във връзка с чл. 9 от ЗУБ, на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по смисъла на закона.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че той не е съобразен с приложимото материално право, а също и с указанията на Административен съд – Бургас (АдмС - Бургас), дадени с решение № 840/09.08.2023 година по адм.д. № 1250/2023 година на същия съд. Заявява се, че изводите на ответника за липса на данни за преследване или опасност от преследване на жалбоподателя в родината му не почиват на фактите по преписката, тъй като в хода на производството са събрани сведения за открито противопоставяне на Николенко на войната, започната от Р. в Украйна, включително и при телевизионно интервю от 19.07.2023 година, дадено в сутрешния блок на „Нова телевизия“. Сочи се, че, след началото на руското нахлуване в Украйна и издаването на указа за мобилизация през септември 2022 година, на Николенко е връчена призовка от военната администрация на Р., той се счита за призовано лице, а не се е явил в указания му от руските власти ден и час. Критикува се част от съдържанието на справка относно обществено – политическата обстановка в Р. към датата на акта, изготвена от ДАБ, послужила като част от фактическите основания за издадения отказ. Цитират се текстове от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статус на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията за бежанците на ООН, като се прави извод, че са налице предпоставките за предоставяне на статус на бежанец на жалбоподателя. Сочи се невярно твърдение на ответника в Решението – че по време на интервю в ДАБ Николенко е заявил участието си в опозиционен митинг в Р. на 27.08.2022 година, докато в същото време се е намирал в Швеция – като се заявява, че от това невярно твърдение на ответника е направен превратен извод за цялостна недостоверност на бежанската история на жалбоподателя. Иска се събиране на доказателства за опровергаване на това невярно твърдение на ответника. Поддържа се, че ответникът незаконосъобразно не е коментирал факта на призоваването на Николенко от съответния Военен комисариат (Головински район на [населено място]) – непосредствено след издаването на указа за мобилизация в Р., а неявяването му е основание за реализиране на наказателна отговорност, която - с последващите изменения на НК на Р., е завишена.

Иска се отмяна на Решението и връщане на преписката за ново произнасяне, съобразно разпоредбите на закона.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат О. от АК - Бургас. Процесуалният представител, вероятен автор на жалбата, излага доводи за незаконосъобразност на Решението.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като в отделно представени писмени бележки заявява, че тя е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като обсъди доводите на страните и доказателствата, събрани по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното.

Административното производство пред ДАБ за закрила е започнало по молба вх. № 0К-13-215 от 28.04.23 година, допълнена с молба вх. № ОК-13-242 от 03.05.2023 година, от А. И. Н., роден на [дата]година, гражданин на Руската федерация, руснак по народност, католик, неженен, с лични данни, установени въз основа на представен национален паспорт. Посочената молба не е била „последваща“ по смисъла на § 1 т. 6 от ДР на ЗУБ (лист 122 - 124).

На 10.05.2023 година, на основание чл. 63а от ЗУБ, интервюиращ орган от Агенцията провел интервю за предоставяне на закрила на Николенко при спазване на разписаните в посочените разпоредби правила – предварително уведомяване на кандидата на разбираем за него език, което е видно от положения подпис на страница четвърта от изготвения протокол. Интервюто се е състояло в присъствието на преводач. По време на интервюто Николенко посочил, че наполовина украинец - по бащина линия, но по – скоро се чувства руснак. Заявил, че в началото на нахлуването на Р. в Украйна, заедно с други свои колеги, е излязъл на протест с плакат, но охраната (по месторабота – след сигнал от други негови колеги) го е принудила да прибере плаката си, а в началото на 2022 година напуснал работа, той като се чувствал угнетен. Поддържа, че през май 2022 година пристигнал легално в Швеция, като шведските власти го препратили в България, защото имал виза, издадена от нашата страна. По време на интервюто Николенко заявил, че има призовка от руските военни власти, която му е връчена чрез родителите му в Москва, и може да представи изпратено му фотокопие от нея. Като причина за напускането на Р. през 2022 година той посочил войната, която се води в Украйна, започналата мобилизация на боеспособно руско население и нежеланието си да воюва в Украйна и да убива украинци. По отношение на участието си в политически протести, Николенко заявил, че е участвал в протест през 2016 година срещу управлението на Путин, наблюдавал как полицията бие протестиращите и му се наложило да бяга, изразил несъгласието си с руското нахлуване през 2014 година в Донбас и Крим и последвала анексия на тези области. На отправен въпрос към Николенко защо сега е напуснал Р., след като е разполагал с множество сигнали, че Путин не е демократ и след като не е подкрепял политиката му, Николенко заявил, че в Москва е имал добре платена работа (посочена в интервюто като „преводач“ и „офис мениджър“) и не е предполагал, че ще избухне война. Той отрекъл лично да е заплашван в Р., но се позовал на опасността да бъде изпратен да незабавно да воюва, предвид връчената му, чрез родителите, призовка за мобилизация (лист 107 - 110).

На 11.05.2023 година интервюиращият орган от ДАБ издал решение № УП-ОК5/11.05.2023 година, с което отхвърлил молбата на Николенко. Органът посочил, че не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила, защото по отношение на него не се установява преследване от националните власти, а единствената причина да иска закрила бил отказът да бъде мобилизиран и да участва във военни действия. Според интервюиращия орган, нежеланието на кандидата да бъде мобилизиран и пацифистките му убеждения не са били достатъчно основателна причина за получаване на закрила. Данните на Николенко за участие в политически протест са били определени като „неумел опит“ за придаване на „политически оттенък“ на бежанската му история - при липса на доказателства за преследване от властите, а напускането на работа през 2022 година – обяснено с това, че Николенко не се е чувствал щастлив там. По отношение на украинския произход на кандидата, органът отбелязал, че не са събрани данни за дискриминация по този признак, а са били събрани данни единствено за неуместни шеги с фамилното име, отправени от колегите на Николенко. Органът цитирал пасажи от информационна справка на ДАБ за обществено - политическото положение в Р. през 2023 година, от които направил извод, че там кандидатът не би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха и не съществува риск от тежко посегателство към него, следователно молбата му е неоснователна. Тези изводи били подкрепени с дефиниции и указания от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците (лист 103 - 106).

Николенко оспорил по съдебен ред издадения отказ.

С решение № 840/09.08.2023 година по адм.д. № 1250/2023 година на АдмС – Бургас отказът на интервюиращия орган бил отменен, а преписката – върната на ДАБ с указания по прилагането на закона. Съдът обсъдил доводите в административния акт и изложил подробни мотиви за основателност на молбата предвид връчването на военна призовка на кандидата – след издаването на указа за мобилизация в Р. – и рестриктивните последици (по руското законодателство), които биха могли да последват за Николенко от това връчване (забрана за напускане на Р., забрана за регистрация като индивидуален предприемач, забрана за регистрация като данъкоплатец, забрана за кадастрална регистрация на собствен недвижим имот или държавна регистрация на права, ограничение на правото на управление на превозни средства, забрана за държавна регистрация на превозни средства, отказ за сключване на договор за кредит, ограничение за получаване на плащания, обезщетения, мерки за подкрепа и други преференции). Съдът се позовал и на текстове от Наръчника, на издадената от Международния наказателен съд заповед за арест на В. П. във връзка незаконното депортиране и принудително осиновяване на деца от окупираните райони на Украйна в Руската федерация, както и на резолюции на Европейския парламент от 23.11.2022 година и от 19.01.2023 година за признаване на Руската федерация за държава – спонсор на тероризма, за осъждане на войната срещу Украйна, за прекратяване на военните действия и за подкрепа на всички руски граждани, които протестират или се борят срещу режима в или извън Р. (лист 82 - 91).

След като преписката била върната от съда в Агенцията – за ново произнасяне, на 05.09.2023 година в ДАБ постъпило писмо от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в което директор на специализирана дирекция „М“ в ДАНС изразил становище, че ДАНС не възразява на А. Н. да бъде предоставена закрила в България (лист 96).

На 18.09.2023 година на Николенко било направено ново интервю в ДАБ. В него той изброил членовете на семейството си в Р. и на зададен въпрос отново посочил как е напуснал Р. – легално, на 01.05.2022 година за Швеция, където подал заявление за убежище. Молбата за закрила в Швеция той мотивирал с несъгласието си с войната в Украйна и проблемите на работното си място – излагане на публично място на плакат против войната в края на февруари 2022 година и принудата да го премахне. По време на интервюто органът от ДАБ отново изискал от кандидата връчената му призовка от Военния комисариат в Р. – в оригинал – а Николенко посочил, че, според него, тя се намира в преписката. На поставен въпрос, той изложил същите причини за напускането на Р., каквито съобщил първоначално – украинския си произход, неприемането на войната в Украйна (определена от него като „агресивна“), ненавистта на руснаците към всичко, свързано с Украйна и правителствените репресии към хората, изразяващи различно мнение по тези въпроси. На поставен въпрос от интервюиращия дали спрямо него е била извършвана репресия от руските власти, в протокола от интервюто било записано, че Николенко е заявил, че на 27.08.2022 година (годината е поправена на ръка) е участвал в митинг против войната и - след започнали арести от полицията – е успял да избяга. Той казал, че му е било забранено да сложи плаката, за който вече е разказвал, а, дори след като е преместил плаката в служебно помещение, отново е получил разпореждане да го премахне. Николенко отново заявил, нежеланието си участва във войната предвид мобилизацията и факта, че е отслужил военната си служба през 2011 – 2012 година като оператор на радар. Отделно от изложеното, той посочил, че на 19.07.2023 година е дал телевизионно интервю, в което изрично е заявил, че войната на Р. в Украйна не е „специална военна операция“, а е „война“ – изявление, за което може да бъде осъден в Р. (лист 92 - 95).