Решение № 107 от 07.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Бургас, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20212100900455 по описа за 2021 година

Производството по настоящото дело е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.

Образувано е по повод исковата претенция на Националната агенция по приходите с адрес град София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, чрез процесуалния и пълномощник против „Еврокапитал-България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК 130487974, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е и Н. А. Г. в качеството му на постоянен синдик на „Еврокапитал-България“ ЕАД - в несъстоятелност за приемане за установено, че ищецът има съществуващи и дължими срещу ответното дружество в несъстоятелност публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на сумата от 14 686.30 лева, представляваща главници, установени с 19 броя декларации образец 6. Претендира се от ищеца и присъждане на направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.

В исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, ищцовата страна твърди, че с молба изх. № 24-02-284/18 # 345 от 29.04.2021 година предявила публични вземания за данъци, такси, задължителни осигурителни вноски и държавни такси в общ размер на 163 959.49 лева, от които публичните вземания за задължителни осигурителни вноски били в общ размер на 22 857.73 лева, в това число главници - 21 252.49 лева и лихви - 1 605.24 лева. Основанията на предявените вземания за ДОО били подробно посочените в исковата молба деветнадесет броя декларации образец 6, подадени от дружеството по реда на КСО за месец 01/2020 година до месец 12/2020 година.

В ТРРЮЛНЦ под №20210625102337 били обявени по партидата на „Еврокапитал България“ ЕАД допълнителен списък № 7 на приетите от синдика вземания на кредиторите 1 на търговеца и допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, съставени на основание чл. 688, ал. 3 от Търговския закон. В допълнителен списък № 7 на приетите вземания били включени частично публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 6 566.19 лева, предявени от НАП с молба изх.№ 24-02-284/18#345/29.04.2021 година; в допълнителен списък № 5 на неприетите вземания били включени публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 14 686.30 лева.

В законоустановения срок, съгласно чл. 690, ал. 1 от Търговския закон ищецът депозирал възражение изх. № 24-02-284/18#345/02.07.2021 година. С определение № 261553 от 21.09.2021 година, постановено по търг. дело № 345/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210923121210, съдът по несъстоятелността уважил частично така депозираното възражение; в частта, касаеща съществуването и дължимостта на процесните публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 14 68.30 лева, възражението не било уважено.

В допълнителен списък № 5 на неприети вземания било посочено, че размерът на неприетите публични вземания за задължителни осигурителни вноски възлизал на 14 686.30 лева - главници, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност. Съдът по несъстоятелността посочил също, че не следвало да се приемат публични вземания по декларации образец 6 за периода 01/2020 година - 12/2020 година, тъй като установените с тези декларации задължения били платени с платежни нареждания на 18.08.2020 година, 28.08.2020 година, 04.09.2020 година, а също и поради това, че тези вземания на ищеца били възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което и подлежали на плащане, съгласно разпоредбата на чл. 639 от Търговския закон.

Съгласно чл. 169, ал. 4 от ДОПК, за публичните задължения, установявани от НАП, до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявявал по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите вида на задълженията, които иска да погаси. Съгласно ал. 5 на същия член, в случаите по ал. 4 на чл. 169 от ДОПК с постъпилата сума се погасявали задължението от съответния вид, срокът за внасяне, на което изтича найрано към датата на плащане, освен ако в закон не е предвидено друго. Ако срока за внасяне на две или повече публични задължения от един и същи вид изтичал на една и съща дата, те се погасявали .

В конкретния случай имало постъпили плащания в данъчно-осигурителната сметка на задълженото лице в общ размер на 14 559.10 лева, но поради наличието на образувано изп. дело № 180477938/2018 година за принудително събиране на публични вземания срещу длъжника по реда на ДОПК, посочената сума не била отразена за погасяване по съответните декларации.

С оглед изложеното, предвид наличието на образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания срещу дружеството и предприетите действия по принудителното събиране на публични вземания, възможността на длъжника да посочва кое от дължимите публични вземания погасява била преклудирана, а евентуално постъпили 2 суми за погасяване на публични задължения следвало да бъдат разпределени за погасяване на най-старото възникнало задължение. В тази връзка била и съдебната практика. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

С оглед разпоредбата на чл. 367 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответниците по делото, като същевременно им е указал, че следва да подадат писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на такъв или неупражняването на права. В посочения по-горе и определен от закона срок отговор е подал единствено синдикът на ответното дружество, като със същия исковата претенция е счетена за неоснователна. Не е оспорен размера на общо предявените от НАП вземания за осигурителни вноски от 21 252.49 лева - главница и 1 605.24 лева - лихви. От тази предявена главница били заплатени общо 14 686.30 лева. Така, с изричното заявяване от страна на длъжника чрез посочването в съответното платежно нареждане кое конкретно задължение погасява, било спазено предвиденото в чл. 169, ал. 3 от ДОПК правило, че при наличие на няколко публични задължения, които не бил в състояние да погаси изцяло, длъжникът можел да заяви кое от тях погасява. В случая изрично било посочено, че задължението било за задължително осигуряване, поради което и от общата сума в размер на 21 252.59 лева главница били погасени 14 686.30 лева. Ето защо, горната сума била включена в допълнителен списък № 5 на неприетите от синдика вземания, а вземането на НАП за задължителни осигуровки било прието само до размера от 6 566.19 лева.

Напълно неоснователно било и изложеното в исковата молба, че разпоредбата на чл.

169, ал. 3 от ДОПК не намирала приложение спрямо процесния случай, доколкото било образувано изпълнително дело № 180477938/2018 година за принудително събиране на публични вземания. Ищецът не бил съобразил факта, че претенцията му касае вземания, възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност. Тези вземания се плащали на падежа, съгласно чл. 639 от Търговския закон, а в случай, че това не било сторено, то тези вземания следвало да бъдат предявени по реда на чл. 688 от Търговския закон, като същите следвало да бъдат доказани и установени по основание и размер, съобразно специалните правила на Търговския закон. Получените суми не можели да се отнасят за погасяване на по-стари задължения на длъжника, защото това щяло да доведе до заобикаляне на реда на удовлетворяване н кредиторите. Моли за отхвърляне на иска.

Препис от така постъпилия отговор на синдика е бил изпратен на ищцовата страна, като наред с това и е била предоставена възможност в срока по чл. 372 от ГПК да упражни дадените и с ал. 2 на цитираната разпоредба права. В този срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.

На ответниците по делото е била указана възможността, че в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК могат да предприемат действията, посочени в тази правна норма. Ответниците не са депозирали допълнителни отговори.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 3 съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и това се установява от събрания доказателствен материал, че с молба изх. № 24-02-284/18#345 от 29.04.2021 година ищецът е предявил публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 22 857.73 лева, в това число главници - 21 252.49 лева и лихви - 1 605.24 лева. Основанията на така предявените вземания за ДОО са деветнадесет броя декларации образец 6, подадени от дружеството по реда на КСО за месец 01/2020 година до месец 12/2020 година. Същите са налични и измежду кориците на настоящото дело.

В изпълнение на задълженията си и по повод писмените предявявания на кредитори на несъстоятелния длъжник синдикът на последния съставил допълнителен списък №7 на предявените приети от него вземания и допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, съставени на основание чл. 688, ал. 3 от Търговския закон. В допълнителен списък № 7 на приетите вземания от така предявените са включени публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 6 566.19 лева, а в допълнителен списък № 5 на неприетите вземания са включени такива в общ размер на 14 686.30 лева. Като основание за неприемането на това вземане синдикът е посочил, че публични вземания по декларации образец 6 за периода 01/2020 година - 12/2020 година в този размер, установени с тези декларации са платени с платежни нареждания на 18.08.2020 година, 28.08.2020 година, 04.09.2020 година от длъжника. Тези платежни нареждания са представени от него с писменото му становище от 09.08.2021 година във връзка с разглеждане на постъпилите против съставените списъци възражения, по което обстоятелство не се спори, а и съдът констатира след извършена служебна справка по делото по несъстоятелността.

В законоустановения срок, съгласно чл. 690, ал. 1 от Търговския закон ищецът е депозирал възражение изх. № 24-02-284/18#345/02.07.2021 година. С определение № 261553 от 21.09.2021 година, постановено по търг. дело № 345/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд, обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20210923121210, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение депозираното възражение, касаещо съществуването и дължимостта на процесните публични вземания за задължителни осигурителни вноски в посочения по-горе общ размер на 14 68.30 лева.

Плащането на посочената по-горе, включена от синдика в списъка на предявените неприети вземания сума в размер на 14 686.30 лева не е спорно по делото, а и се установява от доказателствата. Следва да се приеме, също така, че не е спорно и това, че при извършване на плащането, направено с четири платежни нареждания длъжникът е заявил кои свои задължения за задължителни осигурителни вноски към ищеца погасява. Спорно е между страните следва ли така направеното от длъжника изявление да бъде съобразено или предвид предприетите действия по принудително събиране на публичните вземания възможността на длъжника да заяви кое дължимо публично вземане погасява е преклудирана, като поради това волята му бъде заменена от императивните норми на ДОПК и евентуално постъпили суми за погасяване на публични задължения бъдат разпределени за 4 погасяване на най-старото възникнало задължение.

Решението за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество е от 25.03.2019 година, като е постановено по търговско дело № 354/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд. Не е спорно, че процесните публични вземания, предявени от ищеца са възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, като плащането на част от тях, в посочения и коментиран по-горе размер, е направено през месец август, съответно месец септември 2020 година, а предявяването им е сторено с нарочна писмена молба от кредитора - ищеца по делото на 29.04.2021 година, т. е. след погасяването им чрез плащане.