Решение № 111 от 13.04.2020, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 59/2020
- Вид
- Решение № 111
- Подписан
- 13.04.2020
- В сила
- 13.04.2020
- Състав
- ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е
Ш
Е
Н
И
Е №111 гр. ВРАЦА,13.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в публичното заседание на 28.02.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.П. мл.с.:Магдалена Младенова в присъствието на: прокурора секретар В.Николова като разгледа докладваното от съдия П.ПЕТРОВА в.гр. дело
N` 59 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 18.11.2019г.,подадена от Р.П.В. ***, чрез процесуален представител адв.Г.З. от ВрАК, срещу решение на РС гр.Враца от 30.10.2019г.,постановено по гр.д.№ 2589/2019г.,в частта в която са уважени предявените против въззивника искове при условията на обективно съединяване с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,за установяване в отношенията между страните,че въззивникът дължи на въззиваемия процесните суми,представляващи главници – незаплатени далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги от 08.08.2015г. и 20.07.2015г. и допълнителни споразумения към тях от 09.10.2015г.,24.12.2015г. и 27.05.2016г.,и неизплатени лизингови вноски по договори за лизинг от 09.10.2015г. ,24.12.2015г. и 27.05.2016г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 856/2019г.по описа на РС Враца.Поддържа се във въззивната жалба,че решението в обжалваните му части е необосновано и неправилно – постановено при неправилно приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд.Излагат се подробни доводи и съображения. Иска се отмяна на същото в обжалваната му част,и вместо него постановяване на друго,с което се отхвърли претенцията на въззиваемия в уважената и част. С въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания.Претендират се разноски за двете инстанции.
Противната страна оспорва въззивната жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част.Няма доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.2 вр.ал.1 ГПК противната страна „Теленор България“ ЕАД гр.София,е подало насрещна въззивна жалба,с която обжалва горното решение в частта,в която са отхвърлени предявените от него претенции за дължимостта на сумата 300 лв.-неплатени лизингови вноски по цитираните по-горе договори за лизинг,като се поддържа,че тази сума неправилно е била отнесена към претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на цитираните по-горе договори за мобилни услуги и спорзуменията към тях,която претенция била предявена за 1144,59 лв.,а в решението е отхвърлена претенция за неустойка в размер на 1444,59 лв.Претенцията за неплатени лизингови вноски била за 637,38 лв.,а била уважена за 337,38 лв.Иска се отмяна на решението в тези му части ,и вместо него постановяване на друго,с което претенцията за неплатени лизингови вноски в размер на 300 лв.се уважи.
Ответникът по насрещната въззивна жалба не е ангажирал становище по нея.
Настоящият състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и процесуално допустими.Подадени са в преклузивните срокове по чл.259 ал.1 и чл.263 ал.2 ГПК,от страни в процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.По същество:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Пред първоинстанционния съд „Теленор България”
ЕАД гр.София е предявил против Р.П.В. *** обективно кумулативно съединени установителни искове с пр.осн. чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 92 от