Решение № 260 от 12.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Карлово, 12.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320101500 по описа за 2025 година

Ищецът И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. В.Л., *** твърди, че с ответника И. Б. С. сключил неформален договор за заем за сумата от 1960 лева. На 09.082024 г. след разговор с ищеца, ответникът поискал в заем сумата от 1000 лева, како страните се уговорили, че същата ще бъде върната до няколко дни. Ищецът изпратил сумата посредством системата за разпращания на „Изипей“ АД, като не отишъл лично в офис, а предал сумата на дъщеря си, която я изпратила на ответника от негово име. Няколко часа по-късно ответникът поискал допълнително сума в размер на 960 лев и ищецът му я изпратил лично по същия начин. Заемът до предявяване на иска не бил платен.

Ищецът изпратил извънсъдебна покана за връщане и подал жалба в РУ на МВР Карлово. По повод образуваното досъдебно производство, ответникът върнал на ищеца сума в размер на 500 лева чрез „Изипей“ АД. Остатъкът от сумата в размер на 1460 лбева останал непогасен.

МОЛИ съда да постанови решение, с което осъди И. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *** да заплати на И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. В.Л., ***, сумата от 1460.00 лева, представляваща дадена в заем сума, ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска - 28.07.2025 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забавено плащане в размер 203.33 лева, представляващо законната лихва върху главница от 1960 лева за периода от 24.09.2024 г. до 24.06.2025 г. и в размер на 18.79 лева представляващо законната лихва върху главница от 1460 лева за периода от 25.06.2025г. до 28.07.2025г.

Ответникът И. Д. Д., чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска за разликата над 460 лева, като твърди че по делото липсват доказателства ответникът да е получил в заем от ищеца сумата над 960 лева.

1

Счита, че с частичното плащане в размер на 500 лева, искът се явява основателен до размера от 460 лева. Моли съда да отхвърли иска в останалата му част.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становището на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. Когато такова реално предаване на сумата липсва, фактическият състав на сделката не е осъществен. В производството по иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си: че средствата са дадени на друго основание, че е налице порок на волята, че задължението е погасено и други факти съобразно наведените възражения – в този смисъл е константната практика на ВКС, включително задължителната такава - Решение № 524 от 28.12.2011год. по гр.д. № 167/2011 г. IV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 174 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о.

В настоящия случай сключването на договора и предаването на общата сума в размер на 1960 лева се установява посредством двете представени разписки, които кореспондират пряко с неоспорените показания на св. Д.а, която сочи, че само е била приносител на сумата и че баща й я е предоставил за да бъде дадена в заем на ответника. Т.е. сключването на договора на 09.08.2024 г., размерът на задължението по него – 1960 лева и факта, че ищецът като заемодател е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемните средства се явяват доказани при условията на пълно и главно доказване. Ищецът твърди и по делото е доказано частично плащане в размер на 500 лева на 24.06.2025 г., с което задължението е частично погасено.

При доказателствена тежест на ответника, същият не сочи доказателства да е платил над тази сума. Основанието, на което сумата е била предадена на ответника също е установено по несъмнен начин – посочено е в разписките за изпращане на двете суми и друго не те твърди и установява. При това положение, искът за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1460 лева се явява основателен и доказан и съдът следва да го уважи в пълния предявен размер. Следва върху тази сума да се присъди законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът претендира и обезщетение за забавено плащане в размер на 203.33 лева, представляващо законната лихва върху главница от 1960 лева за периода от 24.09.2024 г. до 24.06.2025 г. и в размер на 18.79 лева представляващо законната лихва върху главница от 1460 лева за периода от 25.06.2025г. до 28.07.2025г. По делото липсват доказателства за връчване на приложената извънсъдебна показа. Представената в досъдебното производство разписка от Еконт експрес не носи информация за причините за връщането на пратката, нито за съдържанието на самата пратка, поради което искът за обезщетение за забавено плащане следва да се отхвърли, доколкото по делото не е установена дата на забавата, която би била датата след изтичане на 7 дни от връчване на поканата. Поради изложеното, искът за обезщетение за забавено плащане в размер на мораторната лихва следва да се отхвърли като неоснователен.

2

ОТНОСНО разноските по делото:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищецът доказали общо разноски в размер на 782.23 евро и съобразно уважената част му се следват такива в размер на 678.95 евро. Ответникът не е реализирал разноски, същият се представлява от особен представител, поради което такива не му се присъждат с оглед отхвърлената част от иска.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД, И. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *** да заплати на И. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. В.Л., ***, сумата от 746.49 евро (1460.00 лева), представляваща дължима сума по договор за заем от 09.08.2024 г. ведно със законна лихва, считано от предявяване на иска - 28.07.2025 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забавено плащане в размер та 103.96 евро (203.33 лева), представляващо законната лихва върху главница от 1960 лева за периода от 24.09.2024 г. до 24.06.2025 г. и в размер на 9.61 евро (18.79 лева), представляващо законната лихва върху главница от 1460 лева за периода от 25.06.2025г. до 28.07.2025г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЖЪДА И. Б. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. *** да заплати на И. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: с. В.Л., *** деловодни разноски в размер на 678.95 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ АГ.

3