Определение № 22182 от 16.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22182 гр. София, 16.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Боряна Д. Воденичарова

Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20261100510299 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частни жалби на страните в производството - А. Н. И. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД, срещу определение № 25014/09.07.2026 г. по гр.д. № 58046/2024 г. по описа на СРС, 44 състав, с което са отхвърлени молби на А. Н. И. и „СТИК-КРЕДИТ“ АД за изменение на решение № 6412/03.04.2026 г. по гр.д. № 58046/2024 г. по описа на СРС, 44 състав, в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят - А. Н. И., поддържа, че в нейна полза следва да се присъди пълният размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Счита, че претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение не са прекомерни, поради което възражение на насрещната страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Освен това, съгласно действащата към момента на постановяване на решението редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на насрещната страна. Доколкото претендираните от нея разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство са в размер на 720 лв., а тези на насрещната страна са 800 лв., то счита, че има право на пълния размер на направените от нея разноски. Ето защо, моли обжалваното определение да бъде отменено, като искането за присъждане на адвокатско възнаграждение бъде уважено изцяло.

Насрещната страна – „Стик-кредит“ АД, оспорва жалбата, като счита, че 1 обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено искането за увеличаване на разноските на ищеца, е правилно и моли същото да бъде потвърдено в тази част.

Жалбоподателят - „Стик-кредит“ АД, счита, че ищецът няма право на разноски за първоинстанционното производство. Твърди, че ищецът А. Н. И. е предявила множество искове срещу ответника, образувани в различни производства, като претендира по всяко дело разноски за адвокатско възнаграждение. Намира, че посоченото представлява злоупотреба с право, като целта на отделните производства е присъждането на разноски. Ето защо, счита, че ищецът няма право на разноски, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено.

Насрещната страна – А. Н. И., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното определение в частта, с която е отхвърленото искането на ответника за отмяна на решението на СРС в частта, с която в нейна полза са присъдени разноски, е правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Предвид нормата на чл. 248, ал. 3 ГПК и доколкото частните жалби са депозирани в рамките на законоустановения срок за обжалване, следва да се приеме, че същите се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество жалбите са неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищцата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 127,82 евро (250 лв.), предвид фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че ищцата (чрез същия процесуален представител) е завела множество отделни дела със сходен предмет, предполагащи еднотипно организирана защита.

В рамките на производството пред СРС е постановено решение № 6412/03.04.2026 г. по гр.д. № 58046/2024 г. по описа на СРС, 44 състав, като е уважен иск, предявен от А. Н. И. срещу „Стик-кредит“ АД, съответно – прогласен е за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД договор за потребителски кредит № 939029/21.03.2023 г., сключен между страните, както и ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 53,39 евро (300 лв.), представляваща разноски за първоинстанционното производство, от които – 25,57 евро (50 лв.) за държавна такса и 127,82 евро (250 лв.) за адвокатско възнаграждение.

Предвид основателността на главните искове, евентуалните такива са оставени без разглеждане.

Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски по производството съобразно уважената част от исковете.

В рамките на първоинстанционното производство ищецът е бил представляван 2 от адвокат, като е представил доказателства за договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. (368,13 евро). Същото се явява прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на делото пред първата инстанция, като правилно районният съд е уважил възражението за прекомерност на ответника. По правило процесуалноправните норми, каквато е нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, имат действие занапред, като уреждат процесуалните отношения, които настъпват след влизането им в сила. Устните състезания по делото през първата инстанция, до който момент е направеното възражението за прекомерност и към който момент се извършва съответната преценка по правилата на чл. 78, ал. 5 ГПК, са проведени на 21.10.2025 г. Изменението на нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предвиждащо, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на насрещната страна, е обнародвано в ДВ, бр. 17 от 2026 г., от което следва, че същото не се прилага по отношение на процесното процесуално правоотношение, възникнало по повод релевираното от ответника възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата.

Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите, предвидени в наредбата. Критериите за определяне на размера на адвокатското възнаграждение, предвидени в чл. 36, ал. 3 ЗА, са следните - фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Действително, в конкретното производство са предявени няколко иска, но исковете имат общ предмет, делото е решено само въз основа на представени писмени доказателства, касаеща всички искове, в рамките на едно открито съдебно заседание, което е проведено без участието на процесуалния представител на ищеца.

Следователно, делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, над средната такава при дела с подобен предмет, поради което настоящият съдебен състав счита, че се дължи едно адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца. Размерът на същото, определен от първоинстанционния съд, отговаря на посочените по-горе критерии, поради което се явява справедливо и съответно на извършената от процесуалния представител на ищеца по делото адвокатска работа.

Чрез предявените искове ищецът претендира установяване на недействителност на договор за кредит, сключен между страните, което по никакъв начин не може да се квалифицира като недобросъвество упражняване на процесуални права. Правото на иск е гарантирано от закона, като самото уважаване на предявения иск означава, че 3 същото е упражнено добросъвестно. Следователно, не е налице и твърдяната злоупотреба с права от страна на ищеца и процесуалния му представител, тъй като ищецът сам определя по какъв начин да упражни правото си на защита във връзка с различни негови материалноправни правоотношения с ответника – едно производство или в отделни такива.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 25014/09.07.2026 г. по гр.д. № 58046/2024 г. по описа на СРС, 44 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4