Определение № 399 от 04.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Варна, 04.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000247 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следн ото:

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Иля строй" ЕООД, ЕИК 203230082 срещу определение № 230/14.02.2025, постановено по електронно дело 20253100900054 (ТД №54/2025) на ОС – Варна, с което съдът служебно е определил цена на предявения от жалбоподателя установителен иск.

Частната жалба е депозирана в срок, считано от връчено съобщение за определение, чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона (чл. 274 ал.1 т.2 вр. чл. 70 ГПК). Увеличаването на първоначално посочената от ищеца цена на претенция за установяване на нищожност на предварителен договор поражда интерес на ищеца да иска въззивната проверка по процесуалния въпрос. Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер. Пълномощниците на насрещните страни са надлежно овластени с права за настояща инстанция. Жалбата е надлежно администрирана и разглеждането й по същество е допустимо.

Жалбоподателят ищец „Иля строй" ЕООД, чрез пълномощника си адв. В. се оплаква за неправилно приложено правило на чл. 69 ал.1 т. т. 4 ГПК при определяна на размера на цената на иска без отчитане на специфичен предмета на договора, изискващ прилагане на правилото по т. 2 за вещни права върху имот. Моли съдът да коригира увеличаването на цената на иска, като отменени обжалвания акт и определи цена, равна на данъчна оценка на имота, предмет на договора, чиято нищожност е предявена за установяване в процеса.

Насрещна страна ответника В. В., чрез упълномощения адв.С. оспорва жалбата, като се позовава на правилно преценена специфика на предмета на предварителния договор, пораждащ само облигационни, но не и вещни права и задължения, който характер вече е бил преценяван от въззивната инстанция при решаване на въпросите относно подсъдността.

Моли за потвърждаване на правилното определяне на цената на 1 установителната претенция.

За да се произнесе по спорния въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Производството пред Окръжен съд – Варна е образувано по предявен от жалбоподателя иск за установяване на за нищожност поради привидност и абсолютна симулация на основание чл.26 ал.2 ЗЗД, на предварителен договор от 06.11.2019 г. за покупко-продажба на земеделска земя - ПИ с идентификатор ***, находящ се в с.Енево, община Нови пазар, представляващ нива с площ от 17702 дка, като този иск е бил съединен и с осъдителна претенция за връщане на заплатена от ищеца-купувач сума от 500 000 лв., получена от ответника-продавач по същия нищожен предварителен договор.

По повод възникнал спор за местна подсъдност, с определение № 68/10.02.2025г по ВЧТД52/2025г на Апелативен съд Варна, въззивен състав е отказал да приеме приложение на чл. 109 пр.2 ГПК по този спор, като е изложил съображения относно характера на установителната претенция за нищожност по чл. 26 ГПК. В мотивите си съдът е указал, че предмет на делото е валидността на договор с облигационно съдържание и няма за предмет вещни права върху недвижим имот, поради което не попада в изброяването на исковете, очертаващи специалното приложно поле на специална подсъдност по местонахождение на имот.

След стабилизиране на компетентността на съда във Варна, съдът е преценил, че посочената от ищеца в молба от 05.07.2024г.(л. 163 от дело 240/2024г на първоначално сезиран ОС -Шумен) цена на иска в размер на 1505.56лв(равняваща се на удостоверена данъчна оценка на нивата, чиято продажба е уговорена в процесния предварителен договор) не е съответна на правилото по чл. 69 ал.1 т. 4 ГПК и е определил завишен размер от 938 206лв(съответно на уговорена цена по планирана с процесния договор продажба).

При така установените обстоятелства въззивният съд намира оплакванията на жалбоподателя за основателни. Правилата за определяне на размера на цената на исковете варират според различните категории на претенциите, групирани според вида на исковата защита и предмета на материалните права. Действително исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот(посочени и в хипотезата на правилото за специална местна подсъдност) са изрично разграничени в т. 2 от исковете за съществуване на договорни връзки в т. 4 от правилото на чл. 69 ал.1 ГПК.

Наред с разграничението обаче, законът въвежда и допълнително специфициране на случаите, когато процесните договори имат за предмет вещни права върху имот, като само в тези случаи с изрично препращане се прилагат правилото за вещните искове. Именно в тази хипотеза попада и настоящия случай, тъй като макар и да е предварителен, спорния договор урежда задължения на страните за довършат окончателно сделка с автоматичен вещен ефект. В съдебната практика няма съмнение, че този организационен договор няма вещен характер, но трайно се е наложило приравняването му към договорите с предмет вещни права за целите на исковата защита. Игнорирането на уговорките от планираната с договора 2 окончателна сделка би изключило изобщо възможността да се остойности предварителния договор(доколкото и възприетата от първата инстанция цена също е елемент от бъдещата сделка, а не част от същинското съдържание на поетите взаимни задължения за сключването й). Ето защо цената на иска за съществуването на предварителен договор за продажба на имот, респективно за несъществуването му поради опорочаването на договарянето следва да се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК (Определение № 50095 от 23.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2022 г., III г. о., ГК, определение № 243 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 1432/2011 г. на ВКС, III г. о., определение № 146 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 61/2012 г. на ВКС, IV г. о.). Затова настоящият състав не намира основание за завишаване на цента на иска, определена от самия ищец до удостоверения размер на данъчната оценка.

Постановеното увеличаване на цената следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на действията по разглеждане на спора.

По тези съображения и на осн.чл. 217 ГПК, съставът на Варненски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 230/14.02.2025, постановено по електронно дело 20253100900054 (ТД №54/2025) на ОС – Варна, В ЧАСТТА, с която съдът служебно е увеличил цена на иска до 938 206лв.

ВРЪЩА делото на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствени действията по претенция с цена 1505.56лв(равняваща се на удостоверена данъчна оценка на нивата, чиято продажба е уговорена в процесния предварителен договор).

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. на обратното от чл. 274 ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3