Определение № 1646 от 01.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1646 гр. Варна, 01.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

П. Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от П. Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100500491 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. П., с ЕГН **********, действащ чрез адв.В.

П., с адрес: гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“, бл.81, ап.7 против Определение постановено в о.с.з. проведено на 19.12.2024г. по гр.д.№9454/2024г. на PC Варна, с което е оставено без уважение искането на ответника за прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради липса активна правна легитимация на ищеца.

В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд неправилно е приел, че с иск по чл.145 от ТЗ за търсене на отговорност от управител на търговско дружество е допустим, тъй като е представено решение на ОС на съдружниците за търсене на отговорност от управителя. Сочи се, че Общото събрание на “Бизнесконсулт“ ООД, в състав двамата съдружници в дружеството с Протокол от 22.02.2024г., с нотариална заверка на подписите на двамата съдружници, е изключило съдружника П. А. П., по реда на чл.137 ал.3 от ТЗ, без да е взело решение за водене на производство срещу управителя му П. А. П.. Сочи се още, че искът срещу П. А. П. в качеството му управител на “Бизнесконсулт“ ООД, е заведен от “Бизнесконсулт“ ЕООД, като решение за завеждане на иска е взето не от общото събрание на “Бизнесконсулт“ ООД, а от К. А. П. в качеството му на едноличен собственик на капитала на “Бизнесконсулт“ ЕООД. Развити са подробни съображение в подкрепа на становището за липса на надлежно взето решение на ОСС по реда на чл.137 ал.1,т.8 от ТЗ, за предявяване на искове на дружеството срещу бивш управител на основание чл.145 от ТЗ

Ответника по частната жалба “Бизнесконсулт“ ЕООД, поддържа становище за нейната неоснователност.

1

От “Бизнесконсулт“ ЕООД е подадена частната жалба против Определение постановено в о.с.з. проведено на 19.12.2024г. по гр.д.№9454/2024г. на PC Варна, с което производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключването с влязъл в сила акт на спора по т.д.№109/2024г. по описа на ОС Варна.

Поддържа се с частната жалба, че между двете цитирани съдебни производства не са налице условия на преюдициалност, доколкото висящо пред Окръжен съд Варна е за изключването на П. А. П. като съдружник в “Бизнесконсулт“ ООД, а спряното съдебно производство е за ангажиране на отговорността П. А. П. в качеството му на управител на същото дружество. Сочи се, че правата и задълженията на съдружника в ООД са различни от тези на управителя, чиито правата и задълженията са много повече, респективно и отговорността му е по-голяма. Поддържа се, че едни и същи провинения на съдружник и на управител, могат да рефлектират различно в правната му сфера като съдружник и в правната му сфера като управител. В този смисъл се поддържа, че производството по т.д.

№109/2024г. на ОС Варна не се явява обуславящо по отношение на гр.д.№9454/2024г. на PC Варна, поради което се моли за отмяна на определението за спиране на производството и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответника по частната жалба П. А. П. излага становище за неоснователност на същата, като сочи, че установяването на виновно поведение на управителят при управление на активите на дружеството, е от съществено значение. Ето защо и предвид факта, че едно от основанията за изключване на съдружника е, че като управляващ съдружник не е сключил договор за наем, с което е нанесъл вреди на дружеството, то са налице основание за спиране на производството по делото, поради наличие на преюдициален спор.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателите във връзка с атакуваните съдебни актове и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба на П. А. П., е недопустима, тъй като е подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Това е така защото определението, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството не е преграждащо развитието на делото и не е сред изрично посочените в закон, като такова срещу което може да бъде подадена жалба. Ето защо не са налице предпоставките по чл.274, акл.1 от ГПК, респективно за страната не е налице основание за подаване на частна жалба.

Частната жалба на “Бизнесконсулт“ ЕООД е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е основателна, като съображенията за това са следните:

Производство по гр.д.№9454/2024г. на PC Варна, по което е постановено атакуваното 2 определение, е образувано по искова молба на “Бизнесконсулт“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.145 от ТЗ за търсене на отговорност от управителят П. П. за причинени на представляваното от него търговско дружество вреди, в резултат от действията и бездействията му. Предмет на т.д.№109/2024г. на ОС Варна е иск по чл.74 от ТЗ за отмяна на решение на Общото събрание на “Бизнесконсулт“ ООД от 22.02.2024г. за изключване на П. П. като съдружник, в резултат от действията му против интересите на дружеството и за неизпълнение на решение по т.5 и т.6, обективирано в Протокол от 28.02.2023г.

Така описаните претенции целят ангажиране на отвореността на лицето П. А. П. в различните му качества-като съдружник в търговското дружество и като управител на същото дружеството. Безспорно е, че правата и задълженията на управителя и на съдружника по отношение на дружеството, което се управлява или в което се притежава дял, са различни и не са взаимозависими. В този смисъл дори да е налице припокриване на твърдяното вредоносно поведение, то последиците който същото е произвело и които са относими към предпоставките за ангажиране на отговорността на различните правни фигури-управител и съдружник, са самостоятелни и следва да покриват изискванията на различни фактически състави. Ето защо установяването на дадено фактическо поведение на съдружника в производството по отмяна на решение на Общото събрание за изключването му, е ирелевантно за отговорността същото лице, но като управител, за вредите които са причинени на дружеството с това поведение.

С оглед изложеното първоинстанционният съд не е имал основание за спиране на производството и като е сторил това, е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, настоящият състав на съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима частната жалба на П. А. П., с ЕГН **********, против Определение, постановено в о.с.з. проведено на 19.12.2024г. по гр.д.

№9454/2024г. на PC Варна, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото като недопустимо, поради липса активна процесуалноправна легитимация на ищеца.

Определението, в тази му част, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му, пред Апелативен съд Варна с частна жалба.

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Определението, постановено в о.с.з. проведено на 19.12.2024г. по гр.д.№9454/2024г. на PC Варна, с което е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключването с влязъл в сила акт на спора по т.д.

№109/2024г. по описа на ОС Варна.

3

Определението, в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4