Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2670 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6685/2023
Вид
Решение № 2670
Подписан
11.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 2670 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20232120106685 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама измежду Х. М. М., П. В. и В. Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Ц., против Р. С. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***; постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 900 лева, представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника Р. К. договор за потребителски кредит № 944380/25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 115. 43 лева - възнаградителна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 31.10.2018 г. и сумата от 507. 37 - обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до 11.07.2023 г., като вземанията са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия от 02.03.2021 г. Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и „***” АД по сключен между тях договор за потребителски кредит № 944380/25.09.2017 г. при спазване на 1 изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който дружеството е предоставило на ответницата кредит в размер на 900 лева. Същата не е върнала предадената му сума в срок, поради което дължи връщането й, заедно с начислени лихви и такси, предвидени в договора, като сумите се търсят въз основа на настъпил краен падеж по договора на 31.10.2018 г. – крайният срок на договора. С договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си към ответника, за което последният бил надлежно уведомен по електронна поща с имейл от 01.04.2021 г., съобразно уговорките по договора.

Правното основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Я..

Със същия се изразява становище за неоснователност на искове, като се твърди, че липсват доказателства за това цесията да е надлежно съобщена на ответницата, както и че липсват доказателствата, че тя не е изпълнила задълженията за връщане на предоставения й паричен заем.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено длъжникът ответник да заплати на ищцовото дружество търсените в настоящото производство суми. Длъжникът не е бил намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито е открит адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.

По делото е представен неподписан от кредитополучателя договор за предоставяне на потребителски кредит № 944380 от 25.09.2017 г., сключен между "***" ЕАД, като кредитор, и ответницата, като кредитополучател. По силата на сключения договор кредиторът се е задължил да й предостави сума в размер на 900 лв., която сума да бъде върната от кредитополучателя на 13 броя погасителни вноски, всяка от които в размер на 78. 11 лв. Посочено е в приложение № 1 към договора „Условия по кредита“, че падежната дата на първата погасителна вноска е 31.10.2017 г., а последната на 31.11.2018 г. Приети по делото са погасителен план към договора, 2 както и общите условия на кредитора "***" ЕАД. Приет е и неподписан от ответницата стандартен европейски формуляр.

Съгласно договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. и приложение към него, идентифициращо вземанията, по силата на който договор кредитора "***" ЕАД, в качеството му на цедент, прехвърля на ищеца по делото – "АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответницата. Страна по този договор е и поръчителя по договора за кредит „***“ ЕООД, който няма предявени в настоящото производство вземания.

Представено от ищеца е и неподписано от ответника по делото заявление за отпускане на кредит.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна:

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на валидно договорно отношение между ответника и „***“ АД по сключен между тях договор за потребителски кредит от разстояние, изпълнение на задълженията на кредитора по него т.е. предоставянето на ответника на сумата от 900 лева, както и момента и начина, по който това е сторено, дължимостта на търсените от ответника суми, съгласно договора, ведно с техния размер, наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания и надлежно уведомяване на длъжника за прехвърляне на вземането.

На първо място и досежно възражението на ответната страна в тази връзка следва да се даде отговор на въпроса дали настоящият ищец се явява легитимиран спрямо ответника кредитор, който може да търси изпълнение на вземането си.

Относимата нормативна уредба и по-конкретно разпоредбата на чл. 99 от ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли своето вземане на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника. Т.е. договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. Със сключването на договора, който е консенсуален и неформален, настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Така и чл. 99, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. В процесния случай действително в § 5 „Прехвърляне/цедиране е предвидено, че цедентите предоставят пълномощно, упълномощаващо цесионерът да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания – приложения № 3 към договора. Действително няма пречка да е налице подобно упълномощаване, но такова пълномощно обаче не е представено нито по исковото 3 производството, нито по заповедното такова. Наред с това не е представено и изискуемото от закона писмено уведомление, още по-малко пък доказателства за изпращането му по имейл. Всъщност липсва такова по делото било от цедента, било и от цесионера, при което само на това основание исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При това положение исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора се явява неоснователна претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноски по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама измежду Х. М. М., П. В. и В.

Т., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Ц., против Р. С. К. с ЕГН **********, настоящ адрес: ***; постоянен адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 900 лева, представляваща главница по сключен между „***“ АД и длъжника Р. К. договор за потребителски кредит № 944380/25.09.2017 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 115. 43 лева възнаградителна лихва за периода от 25.09.2017 г. до 31.10.2018 г. и сумата от 507. 37 обезщетение за забава за периода от 25.09.2017 г. до 11.07.2023 г., като вземанията са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия от 02.03.2021 г., както и искането за присъждане на разноските по делото.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _____(П)____

4