Определение № 30186 от 16.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30186 гр. София, 16.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110128136 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 170899/16.05.2025 г., с клеймо от 15.05.2025 г. от ., от В. П. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Х* срещу „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Сл*, представлявано от управител Н*, с която са предявени обективно евентуално съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. ГЛАВЕН - чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., сключен между „СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК * и В. П. Д., ЕГН **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.10-11, чл.19 ЗПК

2. ЕВЕНТУАЛЕН - чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да се обяви за нищожна клауза, с която се дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 1300 лева, като ответникът се задължил да върне предоставената му сума при разсрочени периодични вноски. Поддържа се, че в договора било предвидено и задължение за предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка. Твърди, че не е предоставил обезпечение. Посочва, че заплатил по договора за заем сума в общ размер на 1360 лева.

Поддържа, че договорът бил недействителен на основание чл. 23 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречал на законоустановените императивни правила. Поддържа, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и закона. Клаузата за ГПР е недействителна и 1 поради това, че в процесния договор не са записани компонентите, които го формират, което нарушава изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал.1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК за яснота и разбираемост относно начина, по който се формира това задължение. Поддържа, че възнаградителната лихва и ГПР са съществени елементи от съдържанието на договора за потребителски кредит, чиято недействителност има за правни последици недействителност на целия договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК. Излага довод, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и да се заобиколи забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1 , т. 9 от ЗПК за ясно и точно записване в кредитния ресурс на размера на дължимата лихва. Намира, че договорът за кредит е нищожен и поради невключване на уговорка относно правото на потребителя на отказ от договора.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

Моли и иска да бъдат приети следните писмени доказателства и доказателствени средства: доказателствени средства: 1. Извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024г.; 2. Разписки за извършени плащания по кредита.

Моли съда да задължи ответника по чл.190 ГПК да представи: Договор за потребителски кредит № 1131795/20.08.2024г. и всички негови принадлежности.

Моли и иска да бъде да задължен ответникът по реда на чл. 176 ГПК да даде отговор на въпроса: Дали уговорената неустойка е включена в ГПР, разписан в договора за кредит, и дали признава, че в изпълнение на договора е получил сума в общ размер на 1360лв.

Моли съда при евентуалност – в случай че отхвърли искането по чл. 176 ГПК, да допусне съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: 1. Какви разходи по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в.т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ са включени в договорения годишен процент на разходите?; 2. Какъв е процентът на ГПР, ако в него се включи и уговорената неустойка?;

3. Какви плащания е получил ответникът, на кои дати и заверена ли е банковата му сметка съгласно изискването на чл. 75, ал. 3 от ЗЗД с извършените плащания?

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва исковете. Излага подробни съображения, че договорът е сключен съобразно ЗПК, ЗЗПотр. Твърди, че договорът е действителен. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Искане за сключване на договор за кредит.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. Д. Л. Ф., член на САК, с личен № 2

**********, БУЛСТАТ *, със съдебен адрес за призоваване:: гр. С*, тел.: *, както и ССЕВ, с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л. 6 от делото).

Ответникът се представлява от адв. Христо Георгиева, адв. Трайко Нестори, адв.Димо Угляров, с представителна власт за всички инстанции.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса. а съгласно чл.72. ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило. че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 50.00 лева. интересът трябва да е 1250 лева.

Следователно, при защита на няколко интереса. чиято сума е под 1250.00 лева, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 50.00 лева. на основание чл.72. ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева. за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %. но не по-малко от 50 лева. Това е така. тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 2208 лева, поради което държавната такса е в размер на 88.32 лева.

Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, представен с молба с вх. № 172897/19.05.2025 г. (л. от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се изготви доклад по делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства за сключения договор, за параметрите на договора, за неговото съдържание, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

С оглед възражението, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена, съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне на гарант и без избиране на гарант, избран от заемодателя.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са 3 допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е неоснователно. Ищецът е този, който се позовава на сключения договор. Негова е тежестта да докаже наличието на такъв договор и наличието на съответните пороци. Ето защо е недопустимо да се използват процесуални инструменти, а именно силата на съда, за да може ищецът да представи нещо, което следва да се намира у него и той да докаже. Така се обръща тежестта на доказване. При необходимост съдът издава удостоверение. В този смисъл уважаването на чл.190 ГПК ще доведе до неравнопоставеност между страните.

Не е основателно искането по чл.176 ГПК за обяснения от ответника, тъй като ответникът е търговско дружество.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са необходими.

С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

1.

Каква е главницата по кредита.

2.

Какви са параметрите на договора – главница, лихва, такси, неустойки, обезпечения, ГПР и ГЛП и други.

3.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема.

4.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка по чл.6.2 от договора 5.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка по чл.6.2 от договора

6.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 20.08.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

7.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора 8.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати спрямо отделните компоненти

9.

Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включва процесната неустойка по чл.6.2 от договора