Решение № 10308 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10308 гр. София, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110104135 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749, подадена чрез процесуалния му представител – адвокат С. З. против К. Г. С., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 / сумата от 1298,80 лева – непогасена главница по договор за издаване на кредитна карта Visa от 10.05.2014 г. за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г.; 2/ сумата от 339,37 лева – договорна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г., 3/ сумата от 185,73 лева – мораторна лихва за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., 4/ сумата от 127,72 лева – такси за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. и 5/ сумата от 60 лева – такси за нотариални покани за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28163/2020 г. по описа на СРС – 01.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 14.07.2020 г. по ч.гр.д. 28163/2020 г., СРС, 63 св. Претендират се разноски в исковото и заповедното производства.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, възникнало по силата на сключен между „Юробанк България“ АД и К. Г. С. на 10.05.2014 г. заявление-договор за издаване на кредитна карта VISA, като кредиторът е отпуснал на картодържателя потребителски кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1300 лева. Посочва, че според чл. 8.1 от Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване и използване на кредитни карти, страните са се уговорили банката-картоиздател да изпраща всеки месец на 1 картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и сделки, извършвани с картата и са посочени задълженията на картодържателя във връзка с използване на картата.

Твърди се, че на 30.11.2017 г. ответникът е преустановил редовното заплащане на дължимите от него суми по изпратените му месечни извлечения, не е заплатил минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения от 30.11.2017 г. и от 30.12.2017 г., поради което и на основание чл.

20.2. от Общите условия към процесния договор „Юробанк България” АД е упражнила своето право да обяви цялото задължение на К. С., произтичащо от подписания Договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г., за изцяло и предсрочно изискуемо.

Посочва, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК от страна на ЧСИ Стоян Якимов на входната врата на адреса му на 22.12.2019 г., а след като нито длъжникът, нито негов представител е получил съобщението в кантората на ЧСИ, съобщението следва да се счита за връчено на 06.01.2020 г. и на тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на задължението.

Посочва, че към датата на настъпване на предсрочната изискуемост ответникът е имал непогасено задължение в размер на 1298,80 лв. за главница по посочения договор за издаване на кредитна карта VISA. Поддържа, че на основание чл. 10.1. от Общите условия на договора ответникът дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 339,37 лв. за периода от 30.11.2017 г. до 07.01.2020 г.

На основание Приложение № 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, ищецът „Юробанк България“ АД претендира обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) в размер на 185,73 лева, начислено за периода 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г. На основание Приложение № 1 към Общите условия на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за издаване и използване на кредитни карти VISA, ответникът дължи на Банката такси по договора в общ размер на 127,72 лева за периода от 30.11.2017 г. до 11.06.2020 г., от които 12 лв. – такси за хартиено месечно извлечение за периода от 10.11.2017 г. до 11.04.2018 г., дължима на основание Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ към приложимите за договора общи условия за издаване и ползване на кредитни карти /накратко ОУ/, 15 лв. – такса при блокиране на карта/кредитен лимит, дължима на осн. Приложение №1, раздел „условия“ към приложимите ОУ, 30 лв. – такса за администриране на просрочен кредит, дължима на осн.

Приложение №1, раздел „Такси при ползване“ от ОУ, 40,48 лв. – такси „обезщетение при надвишаване на кредитния лимит“ за периода 10.11.2017 г.

– 11.04.2018 г. , дължими на основание Приложение 1. раздел „Условия“ от ОУ.

Поради присъединяване на кредитополучателя към групов застрахователен договор по застрахователна програма „Защита на плащанията” на картодържателите на кредитни карти, издадени от „Юробанк България“ АД претендира сумата от 25.27 лв. за периода 28.11.2017 г. – 27.04.2018 г.

Поддържа също така, че банката е заплатила на 03.02.2020 г. сумата от 60 лв. разноски за връчване на уведомление за обявяване на предсрочна 2 изискуемост чрез ЧСИ Стоян Якимов, които претендира от кредитополучателя на основание чл. 78 ЗЗД. посочва, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. 28163/2020 г. по описа на СРС, издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнително дело срещу ответника, връчена му е заповедта за изпълнение, подал е възражение, след което на заявителя и настоящ ищец по делото е разпоредено да подаде установителен иск за вземането си в 1-месечен срок, предвид което ищецът предявява докладваната искова молба.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: заявление договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г.; Общи условия на Юробанк България АД за издаване и използване на кредитни карти VISA и Приложение № 1 към Общите условия; декларация за присъединяване към застрахователна програма „защита на плащанията“ към групов застрахователен договор; преддоговорна информация по чл. 185 и чл. 177 КЗ за условията на Групов Застрахователен договор по застрахователна програма „защита на плащанията“; Констативен протокол от 07.01.2020 г. на ЧСИ Стоян Якимов; разписка вх.№ 053537/2011 г. и уведомление вх.№ 053537/20.11.2019 г. за уведомяване на картодържателя за обявената от банката предсрочна изискуемост; банково бордеро BORD04767997 от 03.02.2020 г.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, уведомен по реда на чл. 47 ГПК е постъпил писмен отговор чрез особен представител адв. К. К..

Поддържа, че предявените искове са недопустими, тъй като по делото са събрани данни, че ответникът живее в чужбина, поради което на осн. чл.

411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК не е следвало да се издава и заповед за изпълнение, а съдът е бил длъжен да изясни посочените обстоятелства в заповедното производство и да не издава заповед за изпълнение поради наличие на процесуална пречка за издаване на такава. Поддържа, че в този случай редът за събиране на вземане е издаването на европейска заповед за плащане по Регламент (ЕС) № 1896/2006 г. оспорва предявените искове и като неоснователни.

Досежно основателността посочва, че от представените доказателства по делото не е видно дали банката е предоставила на ответника преддоговорна информация за условията по договора, кога, по какъв начин ответникът е получил преддоговорна информация за размера на отпуснатия кредитен лимит, датата на която ответникът е подписал договора за отпускане на кредит, точната сума, която кредитодателят е предоставил на кредитополучателя, как и кога кредитополучателят е получил пластика на кредитна карта VISA, кога е била захранена сметката на кредитополучателя с твърдяната в исковата молба сума, как е изчислен и какъв е реалният ГПР за предоставения кредитен лимит и достигнало ли е уведомление до ответника за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.

Оспорва наличието на облигационно отношение по потребителски 3 кредит под формата на кредитен лимит. Оспорва предоставяне на суми от кредитодателя, както и настъпването на предсрочна изискуемост и уведомяване на ответника за предсрочната изискуемост. Посочва, че договорът за издаване на кредитна карта VISA е реален договор и кредиторът следва да докаже не само съгласие, но и предаване на уговорената парична сума за да се установи наличието на договор.

Предявява възражения за наличие на неравноправни клаузи и нищожност на договора. Посочва, че документите и в частност общите условия по кредита не са съставени на ясен и разбираем език, за да може потребителят да предвиди икономическите последици от договора. В договора не става ясен размерът на предоставения кредит, тъй като потребителят разбира за задълженията си едва при предоставяне на месечното изявление. Посочва, че от договорът не става ясно как се изчислява лихвения процент, тъй като липсва конкретно разписана процедура с посочване на вида, количествените показатели при изчисляване на ГПР. В чл. 22 от ОУ е уговорено правото на банката да променя едностранно общите условия и индивидуалните договори – приложения към тях, на непредвидено в договора основание, което е неравноправна клауза. Посочва, че в договора е посочено, че кредитополучателят се съгласява да използва финансова услуга преди изтичането на срока за отказ. С тези аргументи иска претенциите извън главница и лихва да бъдат отхвърлени. Въз основа на посочените неравноправни клаузи, твърди, че договорът е нищожен на осн. чл. 143-148 ЗЗП. Евентуално, твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради противоречие на добрите нрави.

Предявява възражение за погасяване по давност на всички вземания – главници и лихви.

Въз основа на посоченото моли съдът да прекрати делото като недопустимо, евентуално – да отхвърли предявените искове.

В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 163614/12.05.2025 г.

В съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г., ищецът, редовно призован, изразява становище, в което поддържа, че исковете са основателни и иска същите да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

Ответникът редовно призован, се представлява от особен представител.

Последният поддържа доводите си за неоснователност на претенциите.

От ответната страна са постъпили писмени бележки.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и от представено копие от заявление договор за издаване на кредитна карта VISA от 10.05.2014 г. се установява, че на 10.05.2014 г. между дружеството ищец като заемодател и ответника К. Г. С. като заемополучател, е сключен договор за издаване на кредитна карта Visa classic. Съгласно приложение № 1 към ОУ на банката ГЛП при покупки с 4 картата възлиза на 17.90 %, ГЛП при теглене на пари в брой и при превод към друга кредитна карта в банката възлиза на 18.90 %, а ГПР възлиза на 31.47 % при усвоен максимален кредитен лимит от 3000 лева за една година – възстановим на 12 равни вноски от 287.58 лева или общо 3450.92 лева.

Съгласно ОУ към договора – чл. 10.6 ГПР е изчислен при следните допускания: 1/ договорът е валиден поне една година и страните изпълняват задълженията си; 2/лихвата и другите разходи са неизменни; 3/ общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло; 4/кредитният лимит е усвоен при найвисоки стойности за лихвен процент и раходги; 5/ кредитният лимит е усвоен в най-ранния възможен момент; 6/ усвоеният кредитен лимит е ще бъде върнат на 12 равни вноски и 7/общият размер на кредитния лимит е 3000 лева.