Решение № 33 от 16.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Ас. Д. като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20231001000915 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 853/03.07.2023 г. по т.д. № 1125/2022 г. на СГС, VI-8 състав е осъдено “ТАРКТУР” ЕООД, ЕИК 200183541, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район “Младост”, бул. “Самоковско шосе”, бл. 2, вх. А, ет.

4, ап. 12, да заплати на “АТОМСТРОЙ” ООД, ЕИК 203608020, със седалище и адрес на управление: гр. Козлодуй, община Козлодуй, област Враца, Площадка АЕЦ, на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 135 936 лева (сто тридесет и пет хиляди деветстотин тридесет и шест лева) с ДДС, представляваща дължима и неплатена сума по договор № 2018-001- А/12.03.2018 г., сключен между “ТАРКТУР” ЕООД и “АТОМСТРОЙ” ООД, съгласно фактура № 2000000383/19.10.2020 г., издадена от “АТОМСТРОЙ” ООД на “ТАРКТУР” ЕООД, ведно със законната лихва върху присъдената главница от 135 936 лева за периода от 22.06.2022 г. до окончателното й плащане, сумата от 13 593.60 лева (тринадесет хиляди петстотин деветдесет и три лева и шестдесет стотинки), представляваща неустойка по чл. 8.1. от горецитирания договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., и сумата от 6 079.36 лева (шест хиляди и седемдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., като искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен за горницата над 6 079.36 лева до претендирания размер от 19 672.96 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., като неоснователен.

Ответникът „ТАРКТУР“ ЕООД е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение, с което го обжалва в неговата осъдителна част.

1

Поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Жалбоподателят сочи, че ищецът не доказал твърденията си главно и пълно, а освен това липсвали такива относно това за какъв период от действие на договора е претенцията, как е формирана и за кои работници, и при какви часове на натовареност се отнася. Не бил посочен, нито представен и изискуемият се от чл. 3 от договора между страните график. Според жалбоподателя не били извършени твърдените от ищеца дейности и посочените от него общ брой човекочасове. На „ТАРКТУР“ ЕООД не били предоставени издадената от ищеца заповед за командироване и документите по осигуряване безопасността на труда. Ищецът не бил застраховал работниците си. На жалбоподателя не били представени по надлежен ред и констативен протокол за извършената работа, нито фактура, като лицето, подписало представената рекапитулация от името на „ТАРКТУР“ ЕООД не било негов представител. Липсвали приемателни протоколи за извършената работа. Липсвали изискуемите се документи относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Поради изложеното ответникът е направил възражение за пълно неизпълнение на възложената работа, в това число и по претенцията му по фактура № 2000000383/19.10.2020 г. Отделно липсвала и изискуемост на претендираното вземане. Неправилно СГС присъдил търсеното възнаграждение, тъй като от доказателствата по делото било видно, че лицата, за които ищецът твърди да е командировал в изпълнение на договора, били назначени на трудов договор при ответника, който им заплащал и трудово възнаграждение. Липсвали предпоставки и за начисляване на неустойка, тъй като липсвала забава на ответника.

Липсвало и основание за начисляване на законна лихва. Прави се възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца, като той носел изключителна вина и отговорност (липса на грижа за правилното изпълнение на договора, липса на грижа да обезпечи собствения си интерес, ползвал е посредници и лица, които действали против интереса му), което според жалбоподателя го освобождава от собствената му забава.

СГС не съобразил и възражението на ответника, че ищецът действа при злоупотреба с право. Неговото ненадлежно изпълнение, непредставянето на документи, липсата на настъпила изискуемост правели ищецът изцяло недобросъвестен и очевидна била целта му да навреди на ответника, като го натовари с мораторни лихви, разноски и експертизи. СГС не съобразил и направеното възражение за нищожност на чл. 8.1. от договора, който уреждал задължението за неустойка за забава, поради противоречие с добрите нрави. СГС не съобразил практиката на ВКС относно отклоненията от обезпечителна и гаранционна функция на неустойката. СГС неправилно не уважил и релевираното възражение за прихващане с вземане на ответника против ищеца за вреди в размер на 150 000 лева, произтичащи от наложени санкции (неустойки за забавено и лошо изпълнение) от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за неизпълнение на договора с това дружество, вина за което има ищецът поради негова забава и лошо изпълнение на задълженията му по договора между страните по делото. СГС не съобразил и оспорванията на ответника, че Заповед 15/14.08.2018 г., Придружително писмо 612/19.10.2020 г. и Рекапитулация за разходите на обекта за периода м. 12.2018 г. – 02.2020 г. и фактура № 2000000383/19.10.2020 г. не са връчени на посоченото в договора отговорно лице, не носят подпис на представител на дружеството и са неверни по съдържание. СГС в нарушение на процесуалните правила не възложил доказването на спорните между страните обстоятелства по спорните документи. От друга страна, тъй като от оспорените документи се ползвал ищецът, той не провел главно и пълно доказване на твърдените с тези документи факти и обстоятелства.

Жалбоподателят поддържа още, че СГС се позовал на заключението на ССЕ, но заключението било непълно и не кореспондирало с останалите доказателства. Не била извършена проверка в счетоводството на ответника, а твърдението, че ответникът не е 2 осигурил достъп до същото било невярно и недоказано. От друга страна не можело решението да се основава само на експертизата, без да бъдат обсъдени останалите доказателства. Така не било отчетено, че работниците, за които се претендира възнаграждение са били назначени пряко от ответника и той им е плащал възнаграждение. Освен това според експертизата не били представени документи за извършени плащания на 15 служители, което било индиция, че последните не са извършвали дейност. Неправилно СГС приел рекапитулацията без да отчете, че тя не е подписана от лице, което не представлява ответника. Направеното позоваване на чл.

301 ТЗ не съответствало на направените от ответното дружество оспорвания, нито вземали предвид договореностите между страните. Всички така посочени доводи на ответника не били обсъдени от първоинстанционния съд, което съставлявало процесуално нарушение.

С оглед изложеното е направено искане да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.

Ищецът „Атомстрой“ ООД е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба ищецът „Атомстрой“ ООД е твърдял, че между него и ответника „ТАРКТУР“ ЕООД бил сключен договор № 2018-001-А/12.03.2018 г., с предмет: предоставяне от страна на ищеца на командирован персонал за извършване на СМР за “Изграждане на спец. пералня и специализирано оборудване за радиационен контрол” в “АЕЦ - Козлодуй” ЕАД. Твърдял е, че съгласно чл. 2 от договора, стойността на извършените дейности се определяла на база вложени човекочасове труд, при часова ставка за строителна, монтажна и електромонтажна работа - 10 лева на час без ДДС. Съгласно чл. 4.1, т. 4.1.2. от договора, възложителят бил длъжен да заплати на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа до 90 дни от издаването на фактура. Уговорено било също, че ответникът дължи осигуряването на материалите, съгласно разчетите по сключения с него основен договор с “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД (Договор № 482000004/12.03.2018 г.), а срокът за изпълнение на дейностите бил съгласно установен график. Ищецът е поддържал също, че в изпълнение на процесния договор между страните командировал със заповед 42-ма работници от “АТОМСТРОЙ” ООД в “ТАРКТУР” ЕООД, считано от 25.10.2018 г. за изпълнение на дейностите по основния договор, сключен между “АЕЦ – Козлодуй” ЕАД и ответника, за 36-ма от които работници “ТАРКТУР” ЕООД декларирало в Справка декларация за атестация на персонала, че имат необходимата квалификация и са преминали обучение за изпълнение на предмета на основния Договор № 482000004/12.03.2018 г. Работата по основния договор била извършена и ответникът получил плащанията по него. За срока на командироване на съответните работници “АТОМСТРОЙ” ООД коректно и в срок изпълнило всички свои задължения към 3 работниците за дължимите към тях трудови възнаграждения и към НАП за дължимите осигурителни вноски и данъци. Ищецът изпълнил точно задълженията си по договора.

На основание чл. 4.1., т. 4.1.2. от процесния договор и въз основа на подписана от страните рекапитулация за разходите за труд за обекта за периода от м. 12.2018 г. до м.

02.2020 г. (противно на твърденията на жалбоподателя, че период на извършената работа не е посочен), съгласно която били вложени 11 328 човекочаса при ставка 10 лева на час без ДДС, ищецът издал на ответника фактура № 2000000383/19.10.2020 г. за сумата от 135 936 лева с ДДС. Фактурата била получена срещу подпис от представител на ответното дружество на датата на издаването й - 19.10.2020 г. Същата обаче не била платена от ответника в уговорения срок от 90 дни от издаването й, който изтекъл на 17.01.2021 г. Посочил е, че с уведомително писмо от 29.01.2021 г., получено от ответника на 02.02.2021 г., и с нотариална покана, връчена на ответника на 23.02.2022 г., ищецът поканил последния да му заплати дължимата сума в допълнително даден срок от получаването на писмото. Плащане не било получено, включително и до подаване на исковата молба. Ответникът изпаднал в забава на 18.01.2021 г. и от тази датата до подаването на исковата молба (22.06.2022 г.) дължал законна лихва върху главницата от 135 936 лева с ДДС, която възлизала на 19 672,96 лева.

Ищецът е поддържал още, че ответникът му дължи и неустойка за забава съгласно чл. 8.1. от договор № 2018-001-A/12.03.2018 г., която била в размер на 10% от размера на забавеното плащане, и възлизала на 13 593,60 лева. Уточнил е, че периодът за който претендира неустойката е от 18.01.2021 г. до датата на подаване на исковата молба (22.06.2022 г.), като размерът й е ограничен до максималния, уговорен в сключения между страните договор.

Въз основа на изложеното “АТОМСТРОЙ” ООД е искал да бъде отсъден ответника “ТАРКТУР” ЕООД, ЕИК 200183541, да му заплати сумата от 135 936 лева с ДДС, представляваща дължима и неплатена сума по сключения между страните договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. съгласно фактура № 2000000383/19.10.2020 г., издадена от “АТОМСТРОЙ” ООД на “ТАРКТУР” ЕООД, сумата от 19 672,96 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., и сумата от 13 593,60 лева, представляваща неустойка по чл. 8.1. от горецитирания договор № 2018-001-А/12.03.2018 г. за периода от 18.01.2021 г. до 22.06.2022 г., начислена в максималния договорен размер, както и законната лихва за забава върху главницата от 135 936 лева за периода от датата на подаване на исковата молба (22.06.2022 г.) до окончателното й плащане.