Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3 от 04.01.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 3694/2021
Вид
Решение № 3
Подписан
04.01.2022
В сила
29.01.2022
Състав
Емил Дечев, Бетина Богданова Бошнакова, Петър Ненчев Славчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора М. К. Б. като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603694 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК

С Решение от 01.07.2021 г., постановено по НОХД № 1815/2019 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, е признал обвиняемия В.П.А. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, б. „Б“ от НК.

Срещу решението в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СРП с доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е осъществил престъплението, за което е бил обвинен. Твърди се, че решението на СРС е изцяло нелогично, незаконосъобразно и повлияно от неясни подбуди. Счита, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка на фактите и съответно необосновани изводи относно доказателствата, кредитирайки една част от тях, които са в подкрепа на защитната версия, и игнорирайки свидетелските показания, две технически и една медицинска експертизи, подкрепящи обвинението. Предлага се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено осъдително решение за престъплението, за което обвиняемият е предаден на съд.

В разпоредително заседание, въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че решението е обжалвано в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред настоящата инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Софийска 1 градска прокуратура не поддържа протеста, като не прави изявления за неговото оттегляне.

Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е установено, че обвиняемият не е имал качеството ‚длъжностно лице“, тъй като не му е била възлагана ръководна функция или такава свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице. Намира, че деянието не е извършено по хулигански подбуди, доколкото причината за същото е възникнал конфликт с пострадалия. От друга страна, отбелязва, че по делото не е доказано по безспорен и категоричен начин, че именно обвиняемият е лицето нанесло удара, в резултат, на който е причинен съставомерния резултат. В тази насока, прокурорът изтъква наличието на две групи противостоящи доказателства – показанията на пострадалия и неговите роднини срещу тези на колега на обвиняемия. По тези съображения намира депозирания протест за неоснователен, а протестираното решение за правилно и законосъобразно, поради което пледира за неговото потвърждаване.

Защитникът на обвиняемия А. - адв. Н., намира обвинението за недоказано. Твърди, че държавното обвинение не е събрало достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза. Сочи, наличието на множество противоречия между фактическите твърдения, посочени от държавното обвинение в обвинителния акт и събраните по делото доказателства. В заключение моли въззивния съд да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Алтернативно, пледира за прекратяване на наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна давност.

Обвиняемият В.А. се присъединява към развитите от адв. Н. доводи.

Софийски градски съд, НО, XI-ти въззивен състав, като взе предвид въззивния протест, становищата на страните, доказателствата по делото и сам служебно провери изцяло атакуваното решение на осн. чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

С Решение от 01.07.2021 г., постановено по НОХД № 1815/2019 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, обвиняемият В.П.А. е признат за невиновен в това, че на 15.11.2016 г., около 20.00 ч., в с. Желява, на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ пред номер 13, като длъжностно лице – назначен с трудов договор № 351/31.05.2001 г. в Предприятие – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ София област и допълнително споразумение към договора № ДС 2-1112/20.06.2017 г. със „ЧЕЗ Разпределение България“ АД на длъжност „ел. монтьор изграждане, поддържане, ремонт на електропроводни линии и мрежи“ към дирекция „Експлоатация и поддържане“, с което му е възложено да изпълнява работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо лице - „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, при изпълнение на функцията му /възстановяване на електрозахранването на потребителя/, чрез хващане с ръце за дрехите, силно дърпане напред, събаряне на земята на С.Х.К. и неколкократни ритници с крака в областта на лицето и главата му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в три охлузвания в челно-теменната половина на главата вляво; кръвонасядания в левия очен ъгъл и по долния клепач, достигащо до горния ръб на лявата скула; болезнен оток, насиняване и охлузване по гърба на носа, на границата между горната и средната му трета; зачервяване и повърхностно охлузване по лявото крило в долната му половина, в близост до продължението на назо-лабиалната гънка, оточно, болезнено насиняване по горната повърхност на дясната ръка, непосредствено над основата на палеца, които травматични увреждания са реализирали медико-биологичния признак „БОЛКА И СТРАДАНИЕ“ и леката телесна повреда е причинена по хулигански подбуди (деянието е извършено на публично място – на улицата пред дома на пострадалия, в присъствието на свидетели, след като изкрещял: „Какво искаш ти бе!...“, при липса на личен мотив във взаимоотношенията и без основателна причина, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на пострадалия Костев), поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено 2 престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК. При този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото разноски са оставени в тежест на държавата.

Предвиденото наказание в чл. 131, ал. 1, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК е „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“. Обвинението е за деяние, което се сочи да е извършено на 15.11.2016 г. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давността за наказателното преследване е три години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода до една година или друго, по-леко наказание, а според чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява по давност, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1 НК. В случая, абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, независимо от спирането или прекъсването на давността, е четири години и половина. В конкретния случай, имайки предвид, че инкриминираната дата, на която се твърди да е извършено деянието е 15.11.2016 г., абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване е изтекла на 15.05.2021 г., т.е. преди произнасянето на обжалваното решение от СРС, 1 състав. В съдебно заседание защитата и обвиняемият изрично посочват, че биха желали да се прекрати наказателното производство, ако е изтекла давността за преследване.

При тези обстоятелства въззивният съдебен състав счита, че на осн. чл. 334, т. 4 от НПК обжалваното решение от 01.07.2021 г., постановена по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, с което обвиняемият е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК следва изцяло да се отмени и воденото против В.П.А. наказателно производство по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и внохд № 3694/21 г. по описа на СГС, НО, Х I въззивен състав следва да се прекрати на осн. чл. 24, ал.

1, т. 3 от НПК.

Предвид изложеното и на осн. чл. 334, т. 4, вр.чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 01.07.2021 г., постановена по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав, с което обвиняемият В.П.А. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК.

ПРЕКРАТЯВА наказателно производство по нохд № 1815/19 г. по описа на СРС, НО, 1 състав и внохд № 3694/21 г. по описа на СГС, НО, Х I въззивен състав водено против обвиняемия В.П.А. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. с чл.

93, т. 1, буква „Б“ от НК

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от съобщението пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3