Решение № 190 от 14.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Благоевград, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200500849 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от Г... „Г...“ – М., против решение № 1473/ 14.05.2020 г., постановено по гр. д. № 995/ 2019 г. по описа на РС – Г. Д., с искане за отмяната му изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че изводите на съда са необосновани, тъй като е извършил преценка на доказателствата избирателно.

Поддържа се, че съдът не е съобразил правния статут на ищеца в качеството му на държавен служител - полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР и обстоятелството, че неговите служебни (а не трудови) правоотношения съгласно ал. 2 на чл. 142 от ЗМВР се уреждат единствено със ЗМВР. Законодателят прави ясно и недвусмислено разграничение между неговия статут и статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, който се урежда със Закона за държавния служител, и статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на труда и на ЗМВР. Навежда се, че Глава седма, раздел първи от ЗМВР урежда статута на служителите на МВР, част от които са държавните служители - полицейски органи - чл. 142, ал. 1, т. 1 от 1

ЗМВР, като ал. 2 на същата разпоредба изрично постановява, че статута на служителите по ал. 1, т. 1 се урежда с този закон. Раздел шести третира възнагражденията, материалното и социално осигуряване на служителите на МВР, а раздел седми урежда въпросите относно работното време и отпуските.

Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Чл. 187, ал. 5 от ЗМВР урежда начините на компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа годишно, като за служителите, работещи на смени е предвидено възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, което се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, според ал. 6 на същата разпоредба. Постановена е забрана за полагане на извънреден труд надвишаващ 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, /чл. 187, ал. 7 от ЗМВР/. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период обхващащ претенцията на ищеца, действа само и единствено Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР /обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата/. Наредбата предвижда полагането на нощен труд между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават 8 часа за всеки 24-чабов период. Прави се довод, че е налице изрична регламентация в ЗМВР и цитираната наредба, касаеща полагането на нощния труд. За разлика от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от КТ установяваща нормална продължителност на работно време през нощта / от 22,00 до 6,00/ от 7 часа, тук законодателят е предвидил възможността държавните служители в системата на МВР, работещи на смени, да полагат нощен труд с продължителност от 8 часа за всеки 24-часов период.

Действащата към процесния период наредба № 81213-776/29.07.2016 предвижда отчитане на отработеното време между 22,00 и 6,00 часа с протокол, като в нея липсва предвидената в чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба № 8121з-407/11.8.2014 г. трансформация на нощен труд в дневен, чрез умножаването му с коефициент 0.143 при сумирано изчисляване на работното време за отчетния период. Това обаче не е празнота на приетия подзаконов нормативен акт, при която по аналогия или субсидиарно следва да се прилага общата разпоредба на НСОРЗ, а съответствие с волята на 2 законодателя (законодателен подход, изразена в изричната разпоредба на чл.

187. ал. 1 от специалния закон – ЗМВР). Поддържа се, че именно законодателят е регламентирал съотношението на нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на полаганият през нощта труд от държавните служители, работещи на смени в системата на МВР да е 8:8. а не както е предвидено за работещите по трудови правоотношения 8:7, при което изработените нощни часове да се приравняват към дневни с коефициент 1.143. При наличие на изрична уредба относно продължителността, отчитането, заплащането и пр. на полагания от тези служители труд при сумирано изчисляване на работното време, неприложими са общите разпоредби на КТ и НСОРЗ, предвиждащи различен законодателен подход за работещите по трудови правоотношения.

Това не води до поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, както неправилно е приел съда, съответно не води до извод за прилагане на право по аналогия на това основание. Статутът на работниците и служителите работещи по Кодекса на труда и статутът на служителите в ЗМВР. работещи по служебни правоотношения, е различен.

Навежда се, че за компенсиране на наложените различни видове забрани спрямо тези служители, както и режимът на труд, установен за тях и свързан със специфичната дейност, която полагат по опазване на обществения ред, са предвидени редица привилегии, които не се полагат при трудовите правоотношения. Изрично е уреден редът и начинът на заплащане, както на нощния, така и на извънредния труд. В тази връзка се поддържа, че предвиденото в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1.143 при сумирано изчисляване на работното време цели да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той работи седем часа през нощта да получава трудово възнаграждение за осем часа, а не цели заплащане на извънреден труд, какъвто няма, макар при преизчислението на нощния към дневен труд да са се получили повече часове. За тези часове се заплаща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, а не възнаграждение за извънреден труд, какъвто би бил налице, ако работниците и служителите са работили действително извън установеното за тях работно време. (вж. Решение № 14/27.3.2012 г. по гр. д.

№ 405/2011 г. на IV г.о. на ВКС). Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител от работника/ служителя, извън установеното за него работно време. При сумираното изчисляване на работното време извънреден труд би бил налице, ако има отработени часове по график извън месечната норма.

Навежда се, че съдът неправилно е тълкувал и необосновано е приложил разширително разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР за приложение на специалната закрила на служителите, полагащи нощен труд, без да съобрази, че същата закрила е изчерпателно посочена единствено в разпоредбата на ал. 4 на чл. 140 КТ, като ал. 1 е неприложима съгласно 3 установената от чл. 179, ал.1 ЗМВР нормална продължителност на работното време през нощта.

От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на регламентираните си задължения в ЗМВР и Наредба № 81213776/29.07.2016 г. работодателят е изготвял протоколи както за отчитане на отработеното време между 22.00 и 6.00 часа, така и за положения по заповед труд извън работно време, за което видно от приложените платежни бележки са начислявани съответните възнаграждения. От приложените по делото доказателства не се установява ишеиът да е работил извън нормата за периода. което да води до заплащане на извънреден труд, а и такива твърдения в исковата молба не се съдържат. Поддържа се, че ищецът изрично посочва, че не претендира нито заплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час, нито допълнително възнаграждение за полагане на извънреден труд, като разлика между сбора на общо отработените часове за един отчетен период и нормата часове за отчетения период, а претендира заплащане на извънреден труд, но получен след преобразуване на нощните часове в дневни, с възнаграждението предвидено за извънреден труд, но нито Кодекса на труда и НСОРЗ, нито ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, третиращи заплащането на положения нощен или извънреден труд, боравят с подобно понятие или механизъм и предвиждат такъв ред на отчитане.

Постановеното решение за заплащане на нощен труд, образуван след преобразуването на положения от ищеца като работещ на 8/12/24- часови смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт в лицето на КТ, който не може да намери приложение в служебното правоотношение между страните нито субсидиарно, нито по аналогия, поради което решението е постановено в нарушение на материалния закон. (Решение от 15.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 2209/19 г. на PC Велико Търново, осми състав, председател съдия Диана Радева).

Оспорва се и прилагането по аналогия от съда - субсидиарно в по-тесен смисъл, без да съобрази, че в настоящия случай не е налице сходство в главните белези на юридическите факти. С други думи съдът не е съобразил предпоставките за приложимост на НСОРЗ. Съгласно чл. 9 от Наредбата при по дневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. При сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по дневно отчитане на работното време за съответното работно място. При сумирано изчисляване на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми с коефициент, равен на отношението между часовете, получен след превръщането на нощните 4 часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период. Навежда се, че съдът не е съобразил, че тази разпоредба е непригодна за прилагането и към държавните служители в МВР, тъй като не са налице нейните предпоставки, а именно: - по дневно отчитане на работното време: - работа на смени: - продължителност на нощно работно време, по-малка от продължителността на дневното: - трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Само при кумулативно наличие на посочените четири необходими предпоставки може да се въвежда увеличение с коефициент. В случая не са налице последните две предпоставки. В чл, 187. ал.1 и ал. 3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа. Не е налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл.

247 и 250 КТ. Правното основание на нощния труд на служителите в МВР не е в чл. 8 и чл. 9 от НСОРЗ, а в чл. 187 и чл. 179 ЗМВР. ( Необсъждането на представено по делото доказателство и необсъждане на възраженията на ответника, се прави довод, че води до немотивираност на съдебния акт и до постановяване на решението в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК.