Присъда № 1 от 18.01.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда № 1/18.01.2023 г. по н.ч.х.д. № 1019 по описа на Добричкия районен съд за 2021 г.

На 10.09.2021 г. Ж. ИВ. СТ., ЕГН ***, с адрес: гр. Добрич, ****, чрез адвокат М.К. от Адвокатска колегия-Варна, съдебен адрес: гр. Варна, ул.

„Атанас Христов“ № 12, ет. 1, ап. 1, е депозирал в Районен съд Добрич частна тъжба, по която на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу:

- П. Й. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ****.

- Г. СТ. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, *****.

- Н. СТ. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ****, за престъпление по Глава втора, Раздел VІІ от Особената част на Наказателния кодекс на Република България, преследвано по реда на частното обвинение.

Квалифицирането на престъпното деяние е служебно задължение на съда, решаващ делото. Посочената от тъжителя квалификация на престъплението по наказателни дела от частен характер не е задължителна за съда. Квалификацията на престъплението се обуславя от установените факти и обстоятелства по делото, субсумирани по съответната правна норма, а не според посочената от страната такава. Съдът е органът, който следва да определи правилната и законосъобразна квалификация на престъплението, а не страната. Последната е длъжна да изложи в тъжбата си само фактите и обстоятелствата, на които основава претенцията си за наказателно преследване на дееца, но тя не е задължена да сочи и квалификацията на извършеното срещу нея престъпление. Това задължение тежи главно върху съда, който разглежда делото (В тази насока е и Решение № 443 от 10.VІІІ.1970 г. по н.д. № 405/70 г., ІІ н.о. на ВС).

Безспорно, в разпоредбите на НПК не е предвидена процедура – да се дава срок за отстраняване на непълноти в тъжбата, когато се отнасят до нейното необходимо и задължително съдържание. Тази именно непълнота обаче е наложила още през 1990 г., ОСНК на Върховния съд на Република България да постанови Тълкувателно решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г. по н.д.

№ 29/1990 г., докладчик председателят на отделение Т. Т., в мотивната част на което е прието, че по наказателни дела от частен характер всички спорни въпроси, възникнали по възражения или искания на страните или констатирани служебно от състава на съда във връзка с предявените обвинения с тъжбата, подлежат на изясняване при разглеждане на делото, като съдът е длъжен в пределите на своята компетентност да вземе всички мерки за разкрИ.е на обективната истина. Застъпеното в решението на Върховния съд разбиране, задължително за правоприлагащите органи, изхождащо включително от едно от основните начала на наказателния 1 процес, този на сега действащия чл. 13 от НПК, е последователно прилагано в ръководната практика на върховната съдебна инстанция, видно от която, недостатъците на тъжбата подлежат на отстраняване в даден от съда срок и само ако това не бъде сторено без уважителна причина, делото може да се прекрати (Виж: Решение № 203 от 27.06.2011 г. на ВКС по н.д. № 1077/2011 г., ІІІ н.о., НК, докладчик председателят Саша Раданова; Решение № 143 от 31.03.2011 г. на ВКС по н.д. № 63/2011 г., ІІ н.о., НК, докладчик съдията Елена Авдева; Решение № 717 от 2.04.2003 г. на ВКС по н.д. № 607/2002 г., ІІІ н.о., докладчик съдията Саша Раданова; Решение № 93 от 23.03.2010 г. на ВКС по н.д. № 751/2009 г., ІІІ н.о., НК, докладчик съдията Вероника Имова).

В настоящия случай, съобразно задължителната съдебна практика Тълкувателно решение № 34 от 3.VІІІ.1990 г. по н.д. № 29/1990 г. на Върховния съд на Република България, ОСНК, докладчик председателят на отделение Т. Т., както и константната такава на ВКС, с Разпореждане № 780/15.09.2021 г. на тъжителя е бил даден седемдН. срок за отстраняване на нередовностите в тъжбата, а именно – да се посочи мястото на извършване на престъплението.

В изпълнение на Разпореждане № 780/15.09.2021 г., след депозиране от страна на частния тъжител на молба с рег. № 8567/30.09.2021 г., съдът е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, като е дал ход на тъжбата, подадена от Ж. ИВ. СТ. и с която тъжба, са повдигнати следните обвинения:

- срещу П. Й. СТ., ЕГН **********, за това, че на 11.12.2020 г., в град Добрич, в писмена молба с Рег. № Вх. ****., депозирана чрез Районен съд Добрич до Върховния касационен съд, срещу решение от 07.04.2016 г. и съдебно-разделителен протокол от **** по гр. дело № **** на Районен съд Добрич, в съучастие с Г. СТ. М. от гр. Добрич и Н. СТ. ИВ. от гр. Добрич, като съизвършител, използвала непристойни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Ж. ИВ. СТ., ЕГН ***, в негово присъствие:

„Ищецът Ж. ИВ. СТ. се оказа НЕИДЕНТИФИЦИРАН ПРАВЕН СУБЕКТ, поради това, че същият съгласно писмените доказателства, които ни станаха известни на 12.11.2020 г. се оказа с ДВАМА БАЩИ И ТРИ МАЙКИ“, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

- срещу Г. СТ. М., ЕГН **********, за това, че на 11.12.2020 г., в град Добрич, в писмена молба с Рег. № Вх. ****., депозирана чрез Районен съд Добрич до Върховния касационен съд, срещу решение от 07.04.2016 г. и съдебно-разделителен протокол от **** по гр. дело № **** на Районен съд Добрич, в съучастие с П. Й. С. от гр. Добрич и Н. СТ. ИВ. от гр. Добрич, като съизвършител, използвала непристойни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Ж. ИВ. СТ., ЕГН ***, в негово присъствие: „Ищецът Ж.

ИВ. СТ. се оказа НЕИДЕНТИФИЦИРАН ПРАВЕН СУБЕКТ, поради това, че същият съгласно писмените доказателства, които ни станаха известни на 2

12.11.2020 г. се оказа с ДВАМА БАЩИ И ТРИ МАЙКИ“ , като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

- срещу Н. СТ. ИВ., ЕГН **********, за това, че на 11.12.2020 г., в град Добрич, в писмена молба с Рег. № Вх. ****., депозирана чрез Районен съд Добрич до Върховния касационен съд, срещу решение от 07.04.2016 г. и съдебно-разделителен протокол от **** по гр. дело № **** на Районен съд Добрич, в съучастие с П. Й. С. от гр. Добрич и Г. СТ. М. от гр. Добрич, като съизвършител, използвал непристойни думи и изрази, унизителни за честта и достойнството на Ж. ИВ. СТ., ЕГН ***, в негово присъствие: „Ищецът Ж.

ИВ. СТ. се оказа НЕИДЕНТИФИЦИРАН ПРАВЕН СУБЕКТ, поради това, че същият съгласно писмените доказателства, които ни станаха известни на 12.11.2020 г. се оказа с ДВАМА БАЩИ И ТРИ МАЙКИ“ , като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Относно разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимите:

С тъжбата срещу подсъдимите П. Й. СТ., Г.С. М. и Н. СТ. ИВ. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, което не се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

За проведените съдебни заседания подсъдимите са били редовно призовани чрез упълномощения си защитник – адвокат С. Г. от Адвокатска колегия - Варна. Видно от изявлението на защитника на подсъдимите, последните не са посочили уважителна причина за неявяването си в проведените съдебни заседания, като защитникът им е изразил становище, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото в тяхно отсъствие.

В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че обвинението не е за тежко умишлено престъпление, присъствието на подсъдимите не е задължително (по аргумент на противното на чл. 269, ал. 1 от НПК). Това означава, че след като са редовно призовани, личното им участие в процеса зависи от собственото им решение, поради което неявяването им в съдебно заседание не следва да бъде санкционирано.

И в тези случаи обаче съдът има правомощие да прецени, че присъствието на подсъдимите е необходимо за изясняване на обективната истина и при условията на чл. 269, ал. 2 от НПК да разпореди да се явят на следващото съдебно заседание. Извършвайки тази преценка съдът е намерил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимите няма да попречи за разкрИ.е на обективната истина, като са налице условията на чл. 269, ал. 3, т.

3 от НПК за разглеждане на делото в тяхно отсъствие - подсъдимите са редовно призовани, не са посочили уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1, т.нар. задочно производство, в която насока съдът се е произнесъл с протоколни определения в проведените съдебни заседания.

3

Солидарно срещу подсъдимите е предявен от частния тъжител Ж. ИВ.

СТ. граждански иск за сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието предмет на тъжбата, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното погасяване на задължението.

Съдът, за да се произнесе по предявения граждански иск взе предвид следното:

Съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото правило, че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а гражданската - по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие.

В настоящия случай е предявен граждански иск за неимуществени вреди, които подлежат на доказване в съдебното производство.

С оглед изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на гражданския иск в наказателното производство ще затрудни процеса, поради което не е приел за съвместно разглеждане същия, като е отказал да конституира пострадалия Ж. ИВ. СТ. в качеството на граждански ищец в процеса.

Такова решение не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да участва (да обжалва отказа) в процеса като частен обвинител и да изисква присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл.

300 от ГПК.

В съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от повереника на частния тъжител.

По пренията повереникът на частния тъжител пледира, че от събраните по делото доказателства се е установило по безспорен начин извършването на инкриминираното деяние. Пледира се подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като им бъдат наложени справедливи наказания. Претендира се за уважаване на гражданския иск, както и присъждане на сторените по делото разноски.

По пренията защитникът на подсъдимите П. Й. СТ., Г.С. М. и Н. СТ.

ИВ. пледира за признаването им за невинни в извършването на инкриминираното деяние и оправдаването им по повдигнатото с тъжбата обвинение, както и отхвърляне на гражданския иск.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подсъдимата П. Й. СТ. е съпруга на починалия брат на тъжителя Ж.

ИВ. СТ., а подсъдимите Г. СТ. М. и Н. СТ. ИВ. - техни деца.

4

Между частния тъжител Ж. ИВ. СТ. и подсъдимите П. Й. СТ., Г.С. М. и Н. СТ. ИВ. се водели многобройни гражданскоправни спорове във връзка с техни съсобствени земеделски земи.

На 11.12.2020 г., в Регистратурата на Районен съд Добрич, е била депозирана молба от П. Й. СТ., Г. СТ. М. и Н. СТ. ИВ., чрез пълномощника им - адвокат С. Г. от Адвокатска колегия - Варна, срещу решение от 07.04.2016 г. и съдебно-разделителен протокол от **** по гр. дело № **** по описа на Районен съд Добрич.

Молбата е била изготвена от адвокат С. Г. от Адвокатска колегия Варна, в качеството на пълномощник на П. Й. СТ., Г.С. М. и Н. СТ. ИВ. и подписана от нея именно в това й качество. Същата е била адресирана чрез Районен съд Добрич до Върховния касационен съд на Република България, като е била заведена в Регистратурата на Районен съд Добрич с Рег. № вх.

267483/11.12.2020 г.

В молбата били изложени следните твърдения: „Ищецът Ж. ИВ. СТ. се оказа НЕИДЕНТИФИЦИРАН ПРАВЕН СУБЕКТ, поради това, че същият съгласно писмените доказателства, които ни станаха известни на 12.11.2020 г. се оказа с ДВАМА БАЩИ И ТРИ МАЙКИ“(цитат).