Решение № 515 от 18.03.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 18.03.2019 г.

СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 1535/18 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция по приходите, с която са предявени срещу „И.“ ЕООД искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на 01.07.2013 г. Агенция по заетостта е сключила с ответника договор за безвъзмездна финансова помощ, по който на ответника е предоставена сума в размер на 31 012,43 лв. – аванс, а след това е предоставена и сумата от 77 320,65 лв. Според ищеца при изпълнение на процесния договор са допуснати от ответника неточности, а неверифицираните разходи на бенефициента възлизат на 71 554,67 лв. - не са верифицирани разходи от 5 306 лв. за закупени 1500 брошури и толкова диплянки, защото в тях липсват текстове по т.1.1.,б.“в“ от ръководството за публичност и визуализация и по т.2.3.3. б.“в“; по перо 4.6 не са одобрени разходи в размер на 59 428 лв., защото проведеното обучение не съответства на изискванията на стр.23 от Насоките за кандидатстване; по група В не са одобрени разходи от 6820,67 лв., тъй като разходите за тази дейност надхвърлят допустимите 10 % от общия размер по чл.4 ал.6 от ПМС N 180/27.07.2007 г. Разликата между получената от ответника финансова помощ и верифицираните/одобрени разходи възлизат на 28 299 лв., а за това вземане е издаден акт N 61/09.11.2015 г. за установяване на частно държавно вземане, както и за 2 220 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2015 г. – 09.11.2015 г. и за 1,16 лв. – начислена лихва. В полза на ищеца е била издадена заповед по чл.417 ГПК, срещу която е подадено възражение от ответника. Иска се от ищеца да се установят вземанията му срещу ответника за 28 299 лв. – главница, за 2 220 лв. – лихва за забава за периода 31.01.2015 г. – 09.11.2015 г. и за 1,16 лв. – начислена лихва

Ответникът е представил писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че за периода 01.10.2014 г. – 31.08.2015 г. е извършена проверка и е съставено Приложение 7.6 – Лист за извършена проверка на място от договарящия орган, в който не са направени констатации за неточно изпълнение на договорните задължения от бенефициента. Сочи се, че за отношенията по получаване на парични средства за безвъзмездна финансова помощ следва да се прилагат клаузите на чл.13.2 и чл.13.3 от Приложение 1 „Общи Условия“ към договора. В срока по чл.13.2 договарящият орган е пропуснал да се произнесе по изготвените от ответника бенефициент доклади и документи за плащане, които следва да се считат за одобрени. Поддържа се, че произнасянето от органа след изтичане на срока следва да се приравни на признаване/валидиране на направените от бенефициента разходи по изпълнение на задълженията по договора.

Ищецът е представил допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че липсата на произнасяне от органа не санира обективния факт на неизпълнението, защото са налице пропуски на бенефициента в противоречие с договора и чл.4 ал.6 ПМС N 180/27.07.2007 г., а органът по договаряне не е лишен от възможността да релевира възражения за неточно изпълнение. Тези възражения са обективирани в писмо на органа от

14.01.2015 г.

Ответникът е представил допълнителен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с довода, че срокът за произнасяне от органа не е бил спиран. Освен това нередност по изпълнението не е била идентифицирана от органа по чл.13 ал.1, т.1 Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, а бланкетното посочване на нередност, без да е посочено в какво се състои, не сочи на извършено нарушение от бенефициента.

На основание чл.219 ГПК като трето лице на страната на ищеца е конституирана Агенция по заетостта, която изразява становище за основателността на предявените искове.

Представен е договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“ от 01.07.2013 г., от който се установява, че между Агенция по заетостта и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът е поел задължението да изпълни проект „подобряване на безопасността на труда, а Агенция по заетостта е поела задължението да предостави безвъзмездна финансова помощ от 155 063,43 лв.

Уговорен е срок на изпълнение от 11 месеца.

Представени са насоки за кандидатстване по схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, чрез открита процедура за конкурентен подбор на проекти с определен срок за кандидатстване.

Представено е ръководство за изпълнение на дейности за информиране и публичностт по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“.

Представено е платежно нареждане от

20.09.2013 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на ответника сумата от 31012,69 лв.

Представено е платежно нареждане от

07.11.2014 г., в което се сочи, че Агенция по заетостта е превела по сметка на ответника сумата от 77320,65 лв.

Представено е известие за изпращане на документ от 31.10.2014 г., с което ответникът е направил искане за балансово плащане.

Представено е известие за изпращане на документ от 23.12.2014 г., с което ответникът е изпратил на Агенция по заетостта допълнителни документи по препоръки, вписани в лист за извършване на проверка на място от 17.12.2014 г.

С възражение от 23.01.2015 г. ответникът е оспорил наличието на основание за неодобрение на направени от него разходи.

Представен е лист за извършване на проверка на място от ДО от 17.12.2014 г., в който са направени констатации за това, че в изработени от ответника табели, брошури и диплянки не се съдържа изречението „проектът се осъществява с финансовата подкрепа на оперативна програма „развитие на човешките ресурси“.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, вр. с чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Според съда предявените установителни искове за вземания, които произтичат от договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „развитие на човешките ресурси“, който е сключен преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г., е подведомствен на гражданските съдилища. Приложимият ред за защита на правата и на двете страни по договор, сключен преди влизане в сила на

ЗУСЕСИФ, е редът на ГПК, защото този договор поражда гражданскоправни последици, а съществуването на спорното материално право по заповедта по чл.417 ГПК е свързано именно с изпълнението/неизпълнението на задължения по облигационната връзка /в този смисъл са решение № 246 от 23.02.2018 г. по т.д. № 571/2017 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 228 от 07.02.2018 г. по т.д. № 424/17 г. на ВКС, І т.о., определение № 304 от 02.07.2018 г. по ч.т.д. № 935/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, както и решение № 245 от 23.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 93/2017 г., II т. о., ТК/.

Заповедта по чл.417 ГПК е издадена в полза на ищеца и с петитума на иска се иска установяване на вземане в полза на ищеца, а не на друго лице /Агенция по заетостта/, поради което съдът намира, че не са налице основания Агенция по заетостта да участва по делото като съищец

– чл.26 ал.4 ГПК. Друга би била хипотезата, при която в заповедта по чл.417 ГПК за кредитор се сочи Агенцията по заетостта и с иска по чл.422 ал.1 ГПК се претендира установяване на вземане в полза на Агенцията, но случаят не е такъв.

Не се спори, че по процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 01.07.2013 г., сключен между Агенция по заетостта и ответника, получената от ответника в качеството на бенефициент финансова помощ възлиза общо на 108 333,34 лв., както и че Агенцията в качеството на договарящ орган и възложител е верифицирала /“одобрила“/ разходи в размер на 80 034,34 лв.

Сумата на одобрените разходи в размер на 80 034,34 лв. се формира от сбора на сумата от 72 458,49 лв. – разходи по група А /за закупуване на материали, консумативи и т.н./ и сумата от 7275,84 лв. – разходи за организация и управление по ПМС N 180/27.07.2007 г., която представлява 10 на сто от одобрения разход от 72 458,49 лв. На лист 216 и 217 по делото е представено извлечение от сметка, в което детайлно се сочат размерите на одобрените разходи и на отказаните да се одобрят.

Спорен се явява въпросът налице ли е точно изпълнение на задълженията на ответника бенефициент и има ли основание възложителят по договора да откаже да одобри/верифицира разходи за над 80 034,34 лв. При наличие на точно изпълнение на договорните задължения е налице основание за одобрение на всички заявени от бенефициента разходи, в който случай следва да се приеме, че ответникът бенефициент не дължи връщане на сумата от 28 299 лв., за която е издаден акт за установяване на частно държавно вземане, въз основа на който е постановена заповедта по чл.417 ГПК.

От страна на ответника бенефициент, имащ качеството на изпълнител по смисъла на чл.258 -261 ЗЗД, е представен Лист от 17.12.2014 г. за извършване на проверка на място от ДО, в който от проверяващите служители са направени констатации за наличието на разходооправдателни документи, доказващи изпълнението на дейностите и извършването на разходи. Според съда този документ не може да служи за доказване на факта на цялостното изпълнение на възложената работа, както и за доказване на факта, че възложителят е приел окончателно извършената по договора работа. Този документ установява извършена от възложителя проверка по смисъла на чл.262 ЗЗД, а това е проверка в хода на изпълнението, но няма качеството на документ за приемане на работата по смисъла на чл.264 ал.2 и ал.3 ЗЗД.

По делото е представено писмо рег.N 2303 00-633 -1/14.01.2015 г., с което договарящият орган в качеството на възложител по процесния договор е изразил по несъмнен и категоричен начин своите възражения по смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД за неточно изпълнение по отношение на направени от ответника бенефициент разходи в размер на общо 71 554,67 лв., която включва сумата от 5 306 лв. за закупени 1500 брошури и толкова диплянки, защото в тях липсват текстове по т.1.1.,б.“в“ от Ръководството за публичност и визуализация и по т.2.3.3. б.“в“; за сумата от 59 428 лв. по перо 4.6 не са одобрени разходи, защото проведеното обучение не съответства на изискванията на стр.23 от Насоките за кандидатстване; за сумата от 6820,67 лв. по група В не са одобрени разходи за организация и управление по ПМС N 180/27.07.2007 г. Тези възражения на възложителя за неточно изпълнение по твърдения водят до възникване на право за обезщетение на вредите от неизпълнението и са послужили за основание да се издаде актът за частно държавно вземане, въз основа на който е издадена заповедта по чл.417 ГПК. Следователно съдът дължи да извърши проверка налице ли е неизпълнение на договорно задължение и води ли то до възникване на вземане в полза на възложителя.

С факта на направени от възложителя възражения по смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД за неточно изпълнение възложителят е упражнил свое потестативно право, което му дава основание да откаже да плати на изпълнителя, респ. да претендира платените суми, които надвишават стойността на одобрените/“верифицирани“ разходи. Тези права са били реално упражнени от възложителя, който с писмо N 2303-00-633-1/14.01.2015 г. е поискал да му се върнат сумите, които са платени в повече от стойността на одобрените разходи. В писмото възложителят се е позовал на клаузата на т.16.1 от общите и административни разпоредби към финансиране по оперативна програма „Развитие на човешки ресурси“, предвиждаща възстановяване на предоставената в повече финансова помощ.

Съдът не споделя наведения от ответника довод, че по направеното възражение от 23.01.2015 г. срещу искането за възстановяване е налице мълчаливо приемане на работата на основание чл.13.3, вр. с чл.13.2, защото органът не се е бил произнесъл по възражението в срока от 40 работни дни. В действителност клаузата на т.13.3 предвижда, че органът е длъжен да се произнесе в срок от 40 работни дни по възражението на бенефициента, а за произнасянето и разглеждане на възражението се прилагат условията на т.13.2.

Разпечатката съдържа 35 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8639ee44-8c01-4a21-b7ae-b4c48628d6a0