Решение № 110 от 03.06.2024, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Свиленград, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245620100138 по описа за 2024 година

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.1 и 2 КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.224, ал.1 от КТ.

Ищецът И. М. Д. иска от съда да осъди ответника Средно училище „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец да му заплати следните суми, дължими въз основа на сключен между страните трудов договор, във връзка с Анекс № *********г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование (КТД за СПУО) № ********* г., а именно:

-сумата в размер на 2207,45 лева, представляваща дължимо, договорено от страните, но неначислено и незаплатено от ответника трудово възнаграждение увеличено със задна дата - от ******г., с 15% върху основаната работна заплата, за периода от ****** г. до ****** г. /датата от която трудовото правоотношение е прекратено/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата в размер на 3983,76 лева. - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане;

-сумата в размер 279,85 лева, - представляваща незаплатено - преизчислено с 15% върху основната работна заплата увеличение върху заплатеното на ищеца след прекратяване на трудовия му договор обезщетение за 17 работни дни неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че е работила като „старши учител, общообразователен учебен

1 предмет в гимназиален етап“ при ответника С. У. „Желязко Терпешев”, гр.

Любимец по Трудов Договор №****** г. за периода от ******г. до ****** г. включително.

Със Заповед № ******/******г., на основание чл. 325 ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал.

1, т.12 от КТ, трудовото правоотношение било прекратено, считано от ****** г.

Прекратяването било по взаимно писмено съгласие на страните, като ищцата придобила и право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С горепосочената заповед било определено на работника да се изплатят обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 2 от КТД за СПУО №*********г. - в размер на 11 брутни работни заплати и по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. – 17 работни дни. Ищцата твърди, че с Допълнително споразумение ЛС- ****** г. към трудов договор №******г. основното месечно трудово възнаграждение било определено на 1737 лева, като било определено и допълнително възнаграждение за продължителна работа 38 % за всяка година трудов стаж и възнаграждение за IV ПКС -40 лева, като през 2023 г. това допълнително възнаграждение за продължителна работа било начислявано в размер на 39 % за всяка година трудов стаж.

Твърди, че посочените обезщетения й били изплатени по банков път. Твърди, че от ****** г. и към датата на прекратяване на трудовото и правоотношение с ответника, като и понастоящем била член на синдикалната организация на Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, който е страна по Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д ********* г.

Твърди, че на ****** г. е подписан Анекс №*********г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д ********* г., предвиждащ увеличение, считано от ******г. на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал - съобразно с увеличението на минималната работна заплата за страната и договореностите в чл.28 на КТД, като в случая било уговорено обратно действие на клаузите на колективния трудов договор предвиждащ увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с 15% и на непедагогическия персонал.

Поради това ищцата подала на ****** г. заявление до ответника СУ „Ж. Терпешев“ вх.

№******г., с което поискала на база посочения анекс да й бъде преизчислено и изплатено увеличението на трудовото възнаграждение за периода от ******г. до ******г.

Увеличението на работната заплата със задна дата от ******г., водело до необходимост от преизчисление и допълнително заплащане на обезщетенията изплатени от ответника при прекратяване на трудовия договор на ищцата, считано от ******г., а именно тези на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, вр. чл. 31, ал. 1, т. 2 от Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование Д ********* г, обезщетение в размер на 11 брутни работни заплати и обезщетението на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г. - 17 работни дни. До настоящия момент обаче не била получила отговор, нито и е изплатено претендиралото преизчислено увеличение на трудовото възнаграждение за посочения период. Предвид изложеното, моли съда да уважи предявените искове и да се присъдят направените по делото разноски.

С протоколно определение от 20.05.2024 г. съдът е допуснал изменение на предявените искове, като е намалил размера на иска с правно основание чл.128 КТ за незаплатено от ответника трудово възнаграждение увеличено със задна дата - от ******г., с 15% върху основаната работна заплата, за периода от ****** г. до ****** г. от 2207,45 лева на 2147,74 лева. В хода по същество моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Средно училище „Желязко Терпешев“ - гр. Любимец, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва фактическите твърдения на ищцата, относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение /ТПО/ между страните, в т.ч. че към датата на 2 прекратяването ищецът бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не оспорва и твърденията за изплатените обезщетения, изчислени на базата на полученото от ищеца трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който ТПО било прекратено.

Ответникът счита, че не се дължат претендираните суми, тъй като ищецът е получил в пълен размер дължимите му обезщетения по чл.222, ал.З от КТ, вр. чл.31, ал.1,т.2 от КТД за СПУО № ******г. и тези по чл.224, ал.1 от КТ, след прекратяване на трудовото й правоотношение е ответника със Заповед № ******/ ******г. на директора на Средно училище „Желязко Терпешев ” гр. Любимец. Твърди, че претендираните с искова молба суми за обезщетения по КТ са недължими, поради прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и същият не е имал качеството „педагогически специалист”, определящо категорията лица, за които се отнасят измененията в Анекс № ****** от ******г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от ******г. и пар. 3 от Заключителните разпоредби на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ, бр. 75 от 01.09.2023 г., на които се позовава ищецът.

Твърди, че прекратеното с ищеца ТПО не се обхващало от действието на Анекс № *********г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование от ****** г. и §3 от ЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ, бр.75 от 01.09.2023г.), тъй като към момента на подписването на Анекса и приемането на Наредбата, ТПО вече било прекратено и ищецът нямал качеството „педагогически специалист“. Наличието на действащо ТПО било абсолютна предпоставка за реализиране на предвиденото с посочените актове увеличение, тъй като трудовото възнаграждение се определяло с индивидуален трудов договор, а ТПО определяло кръга от лицата, за които можело да се приложат съответни разпоредби.

Според ответника, предвиденото в Анекса и Наредбата ретроактивно действие касаело само съществуващите трудови правоотношения между работещите педагогически специалисти, към момента на подписването на Анекса и съответно обнародването на Наредбата. Аргумент в подкрепа на това било обстоятелството, че по прекратени ТПО не можело да се извърши допълнение или изменение на неговите клаузи, свързано с допълнително изплащане на средства, а и съобразно чл.27, ал.2 и ал.3 от Анекса, осигурените средства от държавния бюджет във връзка с Анекса следвало да се разходва единствено и само за увеличение на заплатите на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал, като осигурителните им вноски следвало да се за сметка на работодателя.

По тези съображения ответникът моли съда да отхвърли исковете и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в периода от ****** г. до ****** г. включително между страните е съществувало ТПО, възникнало въз основа на Трудов договор № ****** г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „старши учител, общообразователен учебен предмет в гимназиален етап“ при ответника Средно училище „Желязко Терпешев” - гр.

Любимец, както и че ТПО е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, във вр. с чл. 327, ал. 1, т.12 от КТ - по взаимно писмено съгласие на страните, като към момента на 3 прекратяването ищцата е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Безспорно е също, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че ищцата е получила в пълен размер полагащото й се трудово възнаграждение до прекратяване на ТПО с ответника, както и че е получила в пълен размер дължимите се обезщетения по чл.222, ал.3 от КТ, вр. чл.31, ал.1, т.2 от КТД за СПУО № *********г. и тези по чл.224, ал.1 от КТ, след прекратяване на ТПО с ответника.

Страните не спорят също така, че на ******г. е бил подписан Анекс № ********* г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д********* г. Същият е представен с исковата молба и видно от съдържанието му, с него е изменен чл. 27 от договора, касаещ минималните основни заплати за системата на училищното и предучилищно образование. С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността “старши учител” да бъде в размер на 1736 лв., считано от ******г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023г. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от ******г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя.

Съгласно ал. 3, т. 2 от анекса, индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15 %.

Съгласно чл. 4 от КТД за СПУО от ****** г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора.

По делото е представена и приета като писмено доказателство служебна бележка, издадена от Председателя на синдикалната организация на Синдиката на българските учители (СБУ) към КНСБ в Средно училище „Желязко Терпешев” - гр. Любимец, се установява, че ищцата е била член на тази синдикалната организация в процесния период и е заплащал членския си внос редовно, до момента на издаване на заверката - ******г.