Решение № 48 от 20.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Плевен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА в присъствието на прокурора П. П. П. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254400600927 по описа за 2025 година

Производството е по рeда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Д. М. И., чрез служебно назначения му защитник- адвокат З. М. от АК-Плевен срещу присъда № 104 от 22.10.2025 г. на Плевенския районен съд по НОХД № 1598/2025 г. по описа на Районен съд-Плевен, с която съдът в процедура по глава ХХVІІ от НПК признал подсъдимия Д. М. И. за виновен в това, че на 14.11.2024г. в гр.

Плевен, при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи: 1бр. мобилен телефон марка и модел „Xiaomi Redmi Note 10“ на стойност 140,00лв.; 1бр. СИМ карта на мобилен оператор А1 на стойност 5,00лв.; 1 бр. стъклен протектор за мобилен телефон „Xiaomi Redmi Note 10“ на стойност 10,00лв.; 1бр. силиконов гръб за мобилен телефон „Xiaomi Redmi Note 10“ на стойност 10,00лв.; 1бр. мъжка платнена чанта на стойност 9,00лв.; 1бр. диоптрични очила на стойност 3,00лв.; 1 бр. твърд калъф за очила на стойност 4,00лв.; 2бр. ключове за гайковерт на стойност 2,00лв.; 1 бр. фазомер на стойност 2,00лв., както и сумата от 250лв или всичко на обща стойност 435,00лв. от владението на собственика Г. А. Л. от гр.Плевен, без негово 1 съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК, поради което на основание чл.54, ал.1 НК му наложил наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, чийто размер след това на основание чл. 58а, ал. 1 НК редуцирал с 1/3, и определил наказание "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от две години и четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване .

С присъдата си съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК възложил разноските на подсъдимия.

Според жалбоподателя присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание било прекалено тежко. С процесуалното си поведение подсъдимият бил показал, че е осъзнал грешката си, подсъдимият е глухоням, оставен без помощ от близките си. Нанесената вреда била в малък размер и признаването на вината не били взети предвид при определяне на наказанието, били отчетени само отегчаващите отговорността обстоятелства.

Моли присъдата да бъде изменена, като се постанови наказание под определения в закона минимум.

В срока по чл. 322 НПК не са подадени писмени възражения от страна на прокуратурата срещу жалбата на подсъдимия, а и с нея не се правят доказателствени искания, което е разбираемо поради характера на първоинстанционното производство, което е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебно заседание прокурорът от ОП-Плевен дава становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че с оглед събраните доказателства, както и данните относно личността и съдимостта на подсъдимия, наказанието е законосъобразно няма основания за неговото намаляване. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Служебният защитник на подсъдимия Д. М. И. поддържа въззивната жалба. Счита, че наложеното наказание е завишено и счита че е несправедливо. Посочил е причините, поради които счита, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с по-нисък размер на присъдата.

Подсъдимият е безработен, не може да чува, да говори. Престъпленията, които бил извършил, не носели голяма вреда. Моли да бъде намален размерът на наказанието.

В последната си дума заявява чрез тълковника, че повече нищо нямал да 2 прави и счита че една година било справедливо наказание.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери на основание чл. 313 и 314 НПК изцяло правилността на атакувания съдебен акт, съобразявайки се и с пределите си на въззивен контрол при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, очертани с ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е допустима, доколкото е подадена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба на подсъдимия Д. М. И. е неоснователна по следните съображения:

Фактическата обстановка е подробно изяснена от Районен съд-Плевен.

Производството по делото е протекло пред Районен съд-Плевен по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл. 371, т. 2 НПК.

Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото от досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, споделена изцяло от въззивния съд:

На 14.11.2024г. подсъдимият Д. М. И. бил в района на кооперативен пазар „******“ в град Плевен, когато забелязал, че при един от складовете на пазара е паркиран лек автомобил „********“, чиято шофьорска врата била оставена отворена, а шофьорът стоварвал тикви, които внасял в склада.

Водачът на автомобила бил пострадалият Г. А. Л., който бил наел склад в пазара и доставял стоката с личния си автомобил, която стока неговата съпруга продавала. Докато разтоварвал стоката, пострадалият бил оставил мъжката си чанта на арматурното табло, но вратата не била затворена, тъй като се движел до склада и обратно. В чантата били описаните от обвинението вещи. Подсъдимият забелязал оставената чанта и решил да изчака 3 пострадалият да се придвижи към склада, за да може да вземе чантата със съдържащото се в нея. В изпълнение на формирания замисъл подсъдимият се приближил, взел чантата и се отдалечил от мястото. Действията му били забелязани от случаен минувач, който изтичал в склада и съобщил на пострадалия за случилото се и му описал извършителя. Пострадалият веднага тръгнал в посоката, в която му било съобщено, че подсъдимият е тръгнал, но не го намерил и подал сигнал до Второ РУ. В хода на разследването било установено, че на местопроизшествието имало монтирани камери за видеонаблюдение, които се ползвали от охранителите на пазара.

Във връзка с инцидента било образувано настоящото досъдебно производство.

Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението, се подкрепят от събраните при разследването материали: показанията на пострадалия Г. А. Л. (л.43 от ДП), свидетелите Г. П. Д. (л.46 от ДП), Б. И. И.

(л.47 от ДП); приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за доброволно предаване (л. 52 от ДП), протокол за оглед (л. 54 от ДП), видеотехническа експертиза (л. 80-88 от ДП), съдебно-оценителна експертиза (л. 91-93 от ДП), свидетелство за съдимост на подсъдимия Д. М. И. (л. 99-109 от ДП); характеристична справка на подсъдимия (л. 111-112 от ДП) Д. М. И..

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не са оспорени от подсъдимия, се подкрепят от направеното от него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред РС-Плевен е протекло съгласно диференцираната процедура по чл. 371, т.2 НПК. Първоинстанционният съд е дал отговор на основание чл. 373, ал. 3 НПК в мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и безпротиворечиви. От друга страна, самопризнанието на подсъдимия на свой ред придава съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни непълноти.

Решаващият съд се е съобразил със задължителните указания, дадени в т. 4 на ТР № 1/2009 година на ОСНК, че прилагането на диференцираната процедура 4 по чл. 371, т. 2 НПК е допустимо само при налични, надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти, така че да не се влезе в колизия с прокламирания в чл. 31, ал. 2 от Конституцията принцип, възпроизведен и в чл. 116, ал. 1 НПК за недопустимост на обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание. В тази насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, първоинстанционният съд е изложил достатъчно убедителни аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да не приеме направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно авторството на деянието. Затова и първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК. РС-Плевен е действал в съзвучие с разпоредбата на чл.

372, ал. 4 НПК.

При така приетата фактическа обстановка и направеното признание деянието на подсъдимия законосъобразно е квалифицирано като кражба, извършена при условията на опасен рецидив - чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, б „а“ НК.

Правото на собственост е едно от основните права във всяко общество и неприкосновеността на частната собственост е гарантирана от Конституцията на РБ (чл. 17) Правото на собственост и други имуществени права, които са свързани с придобиване, упражняване и запазване на правото на собственост като съвкупност от обществени отношения, са родов обект на престъпленията против собствеността, регламентирани в глава V от особената част на НК.

Субект може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта. При това той не следва да упражнява фактическа власт върху вещта.

От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Съгласно ППВС №6/71г. предмет на кражба може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност, изчислима в пари. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане, прекъсване на фактическата власт на лицето, което упражнява същата върху 5 инкриминираната вещ и установяване на своя фактическа власт. На последно място, елемент от обективната страна на престъплението е и отсъствието на съгласие от страна на собственика или държателя за отнемане на вещта.

Такова съгласие ще липсва винаги когато лицето, което упражнява фактическа власт върху вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно деецът да установи свое владение върху нея.

От субективна страна кражбата може да бъде извършена само при пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че отнема от владението на другиго чужда движима вещ и установява върху нея своя фактическа власт, както и това, че действа без съгласието на държателя на вещта. Елемент от субективната страна на деянието е специфичното намерение за противозаконно присвояване на вещта, което ще е налице, когато деецът желае да си служи с вещта и я използва като своя, съобразно предназначението й по начина, по който това би могъл да стори собственикът, или да се разпореди с нея (фактически или юридически) в свой или чужд интерес. Налице е квалифицираният състав по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК- при опасен рецидив по б. „а“, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК имаме опасен рецидив, когато деецът извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66. С Присъда №163/29.11,2022г. по НОХД №2114/2022г. по описа на Районен съд-Плевен, влязла в сила на 15.12.2022г., за извършено на 25.05.2022г. в гр.Плевен престъпление по 198, ал.1 НК, Д. М.