Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 143 от 08.05.2024, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Гражданско дело 1013/2023
Вид
Решение № 143
Подписан
08.05.2024
В сила
08.05.2024
Състав
Гергана Кузманова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 138, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, пр. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 20 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. *, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

*ЕН СЪД – * в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20235440101013 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „*“ ЕООД гр.* против К. С. Ч., в която се твърди от ищеца, че между „*“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и К. С. Ч., в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № */ 07.05.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на 1 тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит * от 07.05.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

На 07.05.2018 година Длъжникът К. С. Ч. е сключил Договор за кредит № * с „*“, по силата на който е получил сумата от 450 лева, срещу което се съгласил да върне 3 броя вноски по 160.43 лева в срок до 10.08.2018 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на * да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ответникът К. С. Ч. е сключил на 07.05.2018 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „*“. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „*“ и да отговаря пред „*“ солидарно с К. С. Ч. за всички задължения по Договора за кредит с * така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от *.

На 07.05.2018 година „*“ и „*“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който „*“ се е задължило спрямо „*“ за всички задължения на К. С. Ч. по Договора за кредит. Така „*“ е изпълнило задълженията си към К. С. Ч. по Договора за предоставяне поръчителство. Ответникът К. С. Ч. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. „*“ е поканило „*“ да плати всички изискуеми задължения на К. С. Ч. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „*“ е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „*“.

На 23.02.2021 г. „*“ е погасило дължимите от К. С. Ч. на * суми, както следва: 450 лeвa-главница по Договор за кредит; 31,29 лeвa-договорна лихва за период 07.05.2018г до 10.08.2018година; 228.40 лeвa- обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава;

На 23.02.2021 г. * е уведомил по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „*“ в правата на кредитора „*“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 140,64 лева, ведно със сумата от 68,00лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „*“ ЕАД и „*“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „*“ ЕООД. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, между „*“ ЕАД като цедент и „*“ ЕООД, ЕИК: *, като цесионер се установява, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора. С Приложение № 1 към описания по-горе договор, „*“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „*“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „*“ ЕАД към ответника по гореописания Договор за паричен заем № * /07.05.2018 г. е прехвърлено на „*“ ЕООД, за сумата от 918,33лв. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента – на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако се приеме , че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то следва да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

3

Ответникът К. С. Ч. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

Поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за дължимите суми и такава е издадена по ч.гр.д.№*/2023г. на Рс-*.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, поради което и с оглед дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да пр изнае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева), представляваща главница по Договор за кредит №*/07.05.2018г. , ведно със законна лихва за период от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 31,29 лева (тридесет и един лева и 29 стотинки), представляваща договорна лихва по договора за кредит за период от 07.05.2018 г. до 10.08.2018 г., сумата 228,40 лева (двеста двадесет и осем лева и 40 стотинки), представляваща мораторна лихва по договора за кредит за период от 07.05.2018 г. до 17.05.2023 г., сумата 68,00 лева (шестдесет и осем лева), представляваща мораторна лихва по Договор за предоставяне на поръчителство от дата 07.05.2018г. за период от 07.05.2018 г. до 17.05.2023 г.,за които суми по ч.гр.д.№*/2023г. на РС-* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му осочен представител, с който признава за основателна исковата претенция по отношение на главницата в размер на 450,00лв. и възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 140,00лв. По отношение на претендираната договорна лихва в размен на 31,29лв. за периода от 07.05.2018 г.-10.08.2018 година прави възражение за погасяването й по давност., погасена по давност е и претендираната законната лихва върху главницата в размер на 228.40 лева за периода 07.05.2018 г.до 07.05.2020 година. Оспорва и претендираната лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 68,00 лева,тъй като не е конкретизирна за кой период е начислена.

В с.з. ищецът р. пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба, подадена чрез пълномощника му юриск.*.

Ответникът оспорва иска в частта за лихвите чрез назначеният му особен представител адв.Б.*.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че на 07.05.2018 година между ответника К. С. Ч., в качеството му на кредитополучател, и "*" ЕАД, в качеството му на кредитодател, е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ответника сумата в размер на 450,00 4 лева. Последният от своя страна се е задължил да върне сумата за срок от 3 месеца, на 3 месечни погасителни вноски, в размер на 160,43лв., включваща главница и възнаградителна лихва, като общия размер на всички плащания е 481,29 лв. Лихвения процент по кредита е 41,24%, а ГПР- 50%.