Решение № 514 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20258002100213 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. П. Р. и А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., чрез процесуалния им представител, срещу решение № 428 от 24.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 793/2022г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което 1) след частична отмяна на решение № 260006 от 08.07.2022 г. по гр. д. № 946/2020 г. по описа на Свищовския районен съд са отхвърлени предявените от В. П. Р. и А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., искове с правно основание чл. 200 КТ - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие настъпилата смърт на техния съпруг и баща Р. А. Р. в резултат на трудова злополука за сумата от по 4 380 лв., /представляваща разликата над сумата от 50 000 лв. до сумата от 54 380 лв./, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.03.2020 г. до окончателното плащане и 2) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на В. П. Р. против „ПМУ Свищов“ ООД с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер 100 000 лева; 3) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът на А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., против „ПМУ Свищов“ ООД с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до пълния предявен размер 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2020г. до окончателното плащане, както и в частта за разноските.

Решението на въззивния съд е влязло в сила в частта, в която исковете за обезщетяване на неимуществени вреди са уважени до размера на сумата от по 50 000 лв. за всяка от двете ищци.

Касаторите-ищци поддържат, че въззивното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излагат становище, че изводът на решаващия състав на въззивния съд за съпричиняване от страна на пострадалия работник Р. Р. под формата на груба небрежност, не може да бъде изведен от събраните по делото писмени доказателства и като 1 такъв се явява неправилен и необоснован. Релевират възражение, че обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД.

Ответникът по касацията - „ПМУ-Свищов“ ООД чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба.

Към делото е присъединено ч. гр. д. № 212/2025 г. по описа на ВКС, ІV-то г.о., образувано по частна жалба на В. П. Р. и А. Р. Р., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител В. П. Р., чрез процесуалния им представител срещу определение № 1435 от 31.10.2022 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

С определение № 1619 от 02.04.2025 г., постановено от настоящия състав по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Велико Търново на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения от съда въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определянето на обезщетението за неимуществените вреди по справедливост, за проверка за наличието на противоречие с практиката на ВКС.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: По прилагането на чл. 52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика - в т. 3 от мотивите на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е посочено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата следва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Така установените задължителни указания относно приложението на критерия „справедливост“ последователно се възприемат и доразвиват в практиката на ВКС по чл.

290 ГПК. В нея се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело. В този смисъл решение № 50103/11.01.2024 г. по гр. д. № 2865/2022 г. на ВКС, III г.о. и др.

Като взе предвид дадения отговор на правния въпрос, по основателността на жалбата настоящият съдебен състав намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не се спори, че към 22.03.2020 г. Р. Р. и ответникът са били в трудово правоотношение, на основание сключен трудов договор, като Р. е изпълнявал длъжността „монтажник метални конструкции“.

Установил е, че в началото на работния ден преди започване и при подготовка на работния процес е настъпила злополука, при която е настъпила смъртта на Р., която с Разпореждане № Ц5104-0409/04.06.2020 г. на ТП на НОИ Велико Търново е призната като трудова злополука по смисъла на чл.

55, ал. 1 КСО - настъпила смърт през време и във връзка, и по повод на извършваната работа.

Заключил е, че от събраните писмени и гласни доказателства по делото е безспорно и категорично установено, че в резултат на смъртта на Р. Р. при гореописаната трудова злополука за ищците /съпруга и дъщеря/ са настъпили неимуществени вреди - болка и най-вече психическо страдание.

2

При ищцата В. Р. то е довело до промяна в психичното й здраве - настъпили са нарушения в емоционално-волевата сфера, чиято медицинска характеристика е посочена от съдебно-психологопсихиатричната експертиза като смесено тревожно депресивно разстройство, с описаните по-горе клинични прояви. Посочил е, че негативни емоционални изживявания са настъпили и за малолетната А. Р.. Направил е заключение, че са налице обективни факти от действителността, които осъществяват фактическия състав на чл. 200, ал.1 от КТ и в полза на ищците е възникнало претендираното от тях право на обезщетение. Констатирал е, че по делото не се спори относно правото на ищците да получат обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от КТ, но е спорен размерът на дължимото обезщетение - паричната му равностойност, както и дали е основателно наведеното от ответника възражение за проявена груба небрежност от страна на починалото лице, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. По отношение размера на обезщетението, въззивният съд се е позовал на ППВС № 4/1968 г. Изхождайки от цитираната практика и съобразявайки всички доказателства, отчитайки степента на психическото страдание на всяка една от ищците, близката емоционална връзка между съпрузите преди настъпване на злополуката, както и връзката, която са имали дете и баща, и с оглед констатираните съществени изменения в емоционално волевата сфера за ищцата В. Р. и значителните негативни емоции и изживявания за ненавършилата пълнолетие А.

Р. въззивният съд е определил размер на обезщетението по чл. 200, ал.1 от КТ за всяка една от ищците по 100 000 лв. По отношение релевираното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ и след обсъждане на събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства е приел за категорично установено, че е налице основание за приложение на чл. 201, ал. 2 от КТ и отговорността на ответника следва да бъде намалена. След като е отчел, създадената организация на работа, осъществените от ответника задължения във връзка с осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и липсата на предварително изготвен план за безопасност и като е съобразил поведението на пострадалия, въззивният съд е приел, че е налице паритет при приноса в увреждането, поради което е намалил с 50 % определеното обезщетение за неимуществени вреди, поради което е посочил, че ответникът дължи обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всяка от ищците.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Въззивното решение е валидно и допустимо. С оглед дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и заявените от страната касационни основания, обжалваното решение е частично неправилно - при постановяването му е допуснато отклонение от задължителната практика и в нарушение на чл. 52 ЗЗД претендираното от ищците обезщетение е значително занижено.

За установяване на твърдените от ищците болки и страдания, преживени вследствие смъртта на техния близък – Р. Р., по делото са събрани гласни доказателства, представени са писмени доказателства, както и е приета комплексна психолого-психиатрична експертиза. Всички доказателства, включително и дадените от вещите лица в открито съдебно заседание обяснения, сочат, че ищците са изживели изключително тежко новината за настъпилата внезапна и неочаквана смърт на техния съпруг и баща, като дори и към настоящия момент последиците от травмата още не са преодолени. От свидетелските показания се установява, че В. и Р. са били заедно от деца – „ученическа любов“, която е прераснала в създаването на задружно, сплотено и хармонично семейство, за което съпрузите са полагали съзнателни усилия – включително и съзнателно са изчакали да сбъднат мечтата си да имат дете. Установява се, че съпрузите са имали общ светоглед и разпределени роли в грижата за семейството, като Р. е бил отговорен за материалната им издръжка, поради което В. не е работила откакто се е родила дъщеря им. Настоящият състав намира, че загубата на общия наследодател на ищците е намерила съществено отражение върху психоемоционалното им състояние, като е засегнала начина им на живот и здравословното им състояние, за което са ангажирани и съответните доказателства. Вещите лица потвърждават, че В. е потърсила психитрична помощ след настъпването на инцидента, като е била поставена диагноза „смесено тревожно-депресивно разстройство“ и е било назначено медикаментозно лечение, което приема и до момента. В дадените от експертите обяснения те подчертават, че според тях жената е „застинала на един от първите етапи [от скърбенето], т.е. тя не може да приеме смъртта […], смята че ако 3 приеме тази смърт, все едно, че ще загуби връзката със своя съпруг“. Това обяснение за емоционалната болка на съпругата се потвърждава и от показанията на свидетелите /М. и М./, според които „след трагичния инцидент животът спря и за двете – за В. и А.“, „В. няма да се върне скоро към обичайния си начин на живот, тя умря с Р.“, „тя постоянно плаче, трепери, споделя за главоболие, болки в сърцето, отпадналост, прекарва почти целия си ден на гроба на починалия си съпруг“. Видно от представения доклад от Общинска служба „Социални дейности“ – [община] на семейството е оказано психологическо консултиране. В доклада се посочва, че майката преживява чувство на скръб с много висока интензивност, въпреки опитите да се справи с негативните емоции и да следва насоките на психолога, а при детето първоначално е било налице дистанциране и „затваряне“ по темата за инцидента, впоследствие преминало в склонност за потискане на личните емоции, което би могло да доведе до по-сериозни и дълбоки емоционални последствия.