Присъда № 49 от 07.03.2024, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ по присъда №49/07.03.2024г. по НОХД 1795/23 г. по описа на ПРС-ХVІІ наказателен състав

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия А. Й. С., за това,че на 21.11.2020г. в гр.Пловдив е причинил средна телесна повреда на М. Т. С., ЕГН:********** от гр.П., изразяващо се в избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

По делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец М. С., а негов повереник е адв. С. Х..

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието.Счита, че от събраните по делото доказателства обвинението се доказва по несъмнен начин с оглед, на което подсъдимият А. С. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението с правна квалификация, както е посочена в обвинителния акт. По отношение на реализирането на наказателната отговорност от подсъдимия С. от представителят на прокуратурата се предложи да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година лишаване от свобода ,което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години.

Частният обвинител и граждански ищец чрез своя повереник –адв. Х., участващ в съдебните прения поиска от съда признаването на вината на С. и определяне на наказание на същия при параметрите предложени от РППловдив ,както и уважаване на гражданския иск в пълен размер.

Подсъдимият С. в съдебно заседание не признава вината си, делото протече по общия ред, като чрез своя защитник адв. К. и лично, направи искане да бъде оправдан.

Защитникът му адв. К. в пледоарията си релевира факти, с които поиска от съда да бъде оправдан подсъдимият, алтернативно да му бъде определено минимално наказание. Акцентира върху свидетелските показания на пострадалия и на обстоятелството, че действията на неговия подзащитен са предизвикани от пострадалия. По отношение на гражданския иск, счита същия за неоснователен и иска да не бъде уважаван от съда.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

ПОДСЪДИМИЯТ А. Й. С. е роден на ***г. в гр.А., обл.К., с постоянен адрес: ул. ***, гр.П., б., б.г., с виеше образование, неженен, неосъждан, безработен, ЕГН:**********.

Пострадалият М. Т. С. и обвиняемият А. Й. С. се познавали от две 1 години и половина и поддържали приятелски отношения. Подсъдимият С. пребивавал в К., като периодично се прибирал в Р.България и отсядал в апартамента на майка си на адрес: ул.***, гр.П. който се намирал в близост до жилището на пострадалия М. на адрес:ул.„***, гр.П..

В края на м.април 2020г. - началото на м.май 2020г. пострадалият С. останал без работа и изпаднал във финансови затруднения. По този повод писал чрез мобилното приложение „Вайбър“ на обвиняемия, който по това време се намирал на територията на К., с молба да му услужи с пари.

Подсъдимият се отзовал, като изпратил пострадалия при жената, с която живеел на съпружески начала в гр.П., Р.България, с уверение, че ще същата ще му предостави паричен заем. На три пъти в рамките на месец и половина по заръка на подсъдимия, пострадалият получил от въпросната жена сумата от 300, 00 лв. общо, като между пострадалия и обвиняемия не бил уговорен срок за връщане на парите.През лятото на 2020г. подсъдимият С. се завърнал в гр.П. и на няколко пъти се срещнал с пострадалия, без да повдига темата за дадения му заем за послужване. С. нито питал, нито се интересувал кога пострадалият ще му върне сумата от 300 лв. В края на лятото на 2020г. между двамата избухнал спор по незначителен повод, вследствие на който настъпил разрив в отношенията им и в продължение на два месеца прекъснали всякакъв контакт и комуникация помежду си.

На 21.11.2020г., около 13:30 ч. пострадалият С. се прибирал към дома си на адрес: гр.П.,ул.„***, когато срещнал обвиняемия отпред на паркинга.

Разминавайки се с пострадалия, обвиняемият му заявил:,, Давам ти една седмица срок да ми върнеш парите, ако не - ще те изпотроша целия!“ Пострадалият не отговорил нищо на обвиняемия и се прибрал вкъщи. След около час пострадалият излязъл да изхвърли боклука, когато забелязал, че задната лява гума на автомобила на сина му е спаднала. Моторното превозно средство било паркирано на паркинга пред жилищната сграда. Пострадалият С. установил, че въпросната гума е надупчена отстрани с остър предмет, поради което решил, че това е дело на обвиняемия. Пострадалият извикал съседа си - свид. А. И. П. да слезе пред блока, за да му помогне да сменят гумата. Пред свид.П., пострадалият също споделил подозренията си, че именно С. е „спукал“ гумата на сина му. След това пострадалият отишъл на адреса на подсъдимия, за да му потърси обяснение за случилото се и да го помоли да не намесва сина му в техните отношения. А. С. отрекъл да отговорен за случилото се, заявявайки, че ако е бил той „щял да среже и четирите гуми“. Тогава С. придружил пострадалия до лекия автомобил на паркинга пред кооперацията, където през това време се намирал и свид.П..

Подсъдимият и пострадалият започнали да спорят, като пострадалият настоявал, че именно С. е нанесъл поражение на автомобила на сина му, докато С. на свой ред отричал и твърдял, че пострадалият му дължи пари.

Между двамата възникнал конфликт и сборичкване, като подсъдимият намирайки се в непосредствена близост до пострадалия, от неговата дясна страна, като му нанесъл множество удари с юмруци в областта на главата и лицето. Ударите били силни и бързи, а пострадалият не успял да се защити. В резултат на побоя пострадалият получил хематоми в областта на лицето, сцепена устна и счупен горен десен зъб. След това подс.С. си тръгнал ,а пострадалият се обадил на спешен телефон тел.112 и съобщил за случилото се.

2

На сигнала му се отзовали свидетелите -И. З. и Б. М. - полицейски служители при *** РУ при ОДМВР - гр.Пловдив.Същите на място заварили само пострадалия С., по чието лице се забелязвали следи от кръв. Пострадалият посетил УМБАЛ „Св.Георги“, гр.Пловдив, където му била оказана медицинска помощ и лечение на установените травматични увреждания по лицето.

В хода на делото е назначена съдебно-медицинска експертиза относно вида, характера и степента на нанесените телесни повреди на пострадалия.

Съгласно заключението на експерта: На 21.11.2020г. М. Т. С. е получил повърхностна травма на носа; контузия на лицето; мозъчно сътресение; оток, кръвонасядане и охлузване на лицето; разкъсно -контузна рана на долната устна и на устата; счупване под нивото на венеца на зъб №11, наложило неговото изваждане от специалист; наличен антагонист на същия зъб №41.Така описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и тяхното тангенциално действие и е възможно по начин и време да са възникнали така, както се съобщава в ДП - побой с ръце.

Счупването под нивото на венеца на зъб №11, наложило изваждането му, при запазен антагонист е осъществило медико-биологичен признак избиване на зъб, без който е затруднено дъвченето и говоренето по смисъла на чл. 129 от НК.

Останалите увреждания са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

По отношение на подсъдимия – А. С. в досъдебното производство е назначена и изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Като същата е дала отговор, че С. не се води на диспансерен отчет,интелектуално и паметово е съответен на възрастта си.По време на изследването се представя като отговорен, деен, инициативен.Има изразени прояви на конфликтност,склонност към оспорване на авторитети,трудно податлив на строги регламентирани правила,демонстрира превъзходство и особена значимост.Психичното му състояние е било нормално психологично,може да възприема фактите от значение по делото и да участва в наказателния процес.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за недвусмислено установена от показанията на свидетелите –С.,П., М. и З. от съдебното производство /,които съдът кредитира изцяло.

Коментираните по – горе свидетелски показания хармонично си кореспондират с приобщените по надлежния ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно –СМУ,експертизи по делата –съдебно –медицинска , и комплексна съдебно психиатрични експертизи от ДП ,както и тези, събрани в хода на съдебното следствие справка за съдимост.

3

Съдът кредитира описаните по - горе писмени доказателства, тъй като същите са изготвени и изхождат от органи, с надлежна легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.

Първата група свидетели ,които съдът ще обсъди това са свидетелите С. и П.. Техните показания са ясни ,точни, хронологични и спомагат в своята цялост за изясняване на фактическата обстановка-както за предхождащите отношения между С. и подсъдимия С.,за състоянието на пострадалия преди случая и след него ,така и за случилото се в самия ден.И двамата са свидетели -очевидци ,като единият е пострадалият ,а другият е свидетел .Пострадалият описва нанесените му удари от страна на подсъдимия ,както и къде са съсредоточени те , а именно в тялото и лицето,както и че са нанасяни с юмрук.

Последното не се отрича и от подсъдимия по делото , а се потвърждава и от СМЕ и посочения в нея механизъм. Показанията на С. се възприемат от съда,като същия отрича да е удрял подсъдимия .А,конкретни удари не е видял и св.П. ,който твърди,че не е видял началото на спора и кой пръв е започнал,но че е имало сборичкване.Както С. ,така и П. дават описание на външния вид на С. след това ,както и че същия е сигнализирал тел.112 и на място са дошли полицейски служители.Няма спор в показанията им,че по лицето на С. е имало кръв и устната му е била разкървавена.Показанията им не са изолирани и не си противоречат .Възможно е при създалата се ситуация и разположението на П./опитвал се да оправи гумата на автомобила на сина на С./ ,същия да не е видял действията на всеки един от двамата участнициподсъдимия и пострадалия.Ето защо предвид синхрона между показанията на С. и описаното за състоянието му непосредствено след това на св.П., което съвпада и с показанията на полицейските служители в тази част,то няма основание показанията и на двамата да не бъдат възприети като правдиви и правилно възпроизвеждащи случващото се.На основание чл.281ал.5от НПК вр.чл.281ал.1т.2 от НПК бяха приобщени показанията на св.П. досежно датата и годината на случилото се.Като при прочитането им същия потвърди написаното в разпита на досъдебното производство.Отделно от това и показанията на св.С. бяха приобщени по реда на чл.281ал.4вр.ал.1т.2 от НПК досежно деня,часа и механизма .Като същия потвърди също казаното в досъдебното производство ,предвид изтеклото време от деянието.При оценката на показанията им същите няма никакви основания да се считат за предубедени,не се съзира избирателност или пък неяснота,напротив налице е праволинейност и непротиворечивост,поради което и се кредитират от съда.

Следващата група свидетелите ,това са –полицейските служители –М. и З..Същите не са свидетели –очевидци.А,постфактум са възприели събитията,точно след тяхното приключване.Като на място са заварили пострадалия и П..Св.М. има по-ясен спомен за процесната дата и събития,както и досежно установеното на лицето на пострадалия-кръв в областта на лицето.Докато св.З. при разпита си няма спомен за деянието.Предвид пълната липса на спомен при св.З. и частичната такава при св.М.,показанията на последния са прочетени на основание

4 чл.281ал.4вр.ал.1т.2 от НПК, а на св.З. на основание чл.281ал.5врал.1т.2 от НПК.Като съдът отчита факта на естеството и спецификата на работа на полицейските служители и съответно ежедневието им,поради което и невъзможността същите да си спомнят ясно и точно всеки конкретен случай ,както и детайлите му.Поради което и посредством приобщаването на показанията по посочения по-горе начин , макар и същите да не са свидетели – очевидци ,а и не противоречат на останалия доказателствен материал ,поради което и допринасят за изясняване на обективната истина по делото и се ценят от съда.

Съответно важно място заемат и обясненията на подсъдимия А. С. .В същите С. не отрича нанасянето на удари по отношение на пострадалия, но сочи в обясненията си ,че е бил ударен преди това по лицето с шамар от С.,поради което и веднага е ударил няколко пъти пострадалия с юмрук.Като тезата на подс.С. ,че е действал след нанесен удар от С. не съвпада с показанията на С. и П..Пострадалият напълно отрича да е удрял С. ,а св.П. не е видял кой започва пръв ,но е видял сборичкване,както и резултата от него – а именно уврежданията по лицето на С., като това съвпада с възприетото от полицейските служители, а също така и от писмените доказателства по делото-СМУ и СМЕ.Съдът възприема обясненията на С. ,но в частта за нанесен шамар от страна на С. не могат да бъдат възприето и в тази част ги възприема като защина позиция ,с която иска да оправдае поведението си.Така изтъкнатите факти в обясненията на подс.С. не са подкрепени обективно от други доказателства. А и последващите му действия са такиваподсъдимият не търси медицинска помощ ,нито уведомява полицията.Не се освидетелства.Въобще не е активен ,за да охрани интересите,правата си и телесния си интергритет