Решение № 6990 от 16.10.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……..................... гр. София, 16.10.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на десети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2506 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 136758/04.06.2017г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 210139/10.09.2017г. по гр.д. № 32502 по описа за 2016г. на Софийски районен съд, 36-ти състав е признато за установено по предявени с искова молба вх.№ 8012990/16.06.2016г. на В.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК

******** с адрес: *** отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД, че В.Д.Г., ЕГН **********, не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** заплащане на сумата от 4039,05лв., начислена му като стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 37 в гр. София, ж.к. „********за периода от 01.03.2009г. до 30.04.2013г., като Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** е осъдена да заплати на В.Д.Г., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 671,56лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5098063/26.06.2017г. от ответника по исковете Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че признанието на исковете, направено с исковата молба било направено от юрисконсулт, който не разполагал с правомощие да признава иска и неправилно районният съд приел за валидно признанието. Дадените пълномощия били за признаване на искове, по които се твърди изтичане на 3 годишен срок на погасителната давност, какъвто не бил случая. Ищецът бил потребител на топлинна енергия в имота и дължал плащането на сумите, които са извън непогасени по давност период. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията за възнаграждение за адвокат на въззиваемия.

Въззиваемият-ищец В.Д.Г., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че представеното от ответника пълномощно за юрисконсулт установявало право на юрисконсулта да признава искове, предявени срещу Топлофикация, с които се претендира недължимост поради погасяване на задължения по давност и изявлението в този смисъл по делото на юрисконсулт Д. било валидно. Исковете били основателни, защото задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 8012990/16.06.2016г. на В.Д.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес:***, партер срещу Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** с адрес: *** с която е поискал от съда на основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл.

110 и чл. 111 от