Решение № 3345 от 21.11.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3345 гр. София, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100508036 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20026252 от 28.01.2021 г., постановено по гр. дело № 63469/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 39 състав, са отхвърлени предявените от Б. С. Ч. срещу Г. К. Б. искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на Г. К. Б. да заплати на Б. С. Ч. сумата от 14 000 лв., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на недвижим имот, собственост на ищеца, представляващ магазин № 1 на партер, находящ се в гр.

София*******, със застроена площ от 21.20 кв. м., за периода от 20.10.2010 г. до 28.08.2014 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г., до окончателното плащане; сумата от 11 000 лв ., представляваща обезщетение за ползване от ответника без основание на недвижим имот, собственост на ищеца и представляващ офис № 1, на партера, в гр. София*******, със застроена площ от 32.70 кв. м., за периода от 20.10.2010 г. до 20.07.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба 20.10.2015 г. до окончателното плащане; сумата от 2690.26 лв., представляваща заплатена от ищеца, но ползвана от ответника топлоенергия за магазин № 1 в периода от м. 08.2005 г. до 11.04.2011 г., с която ответникът се е обогатил, спестявайки разноски, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4167.07 лв., представляваща заплатената от ищеца, но ползвана от ответника топлоенергия за магазин № 1 за периода от м. 08.2005 г. до 11.04.2011 г., с която сума ответникът се е обогатил, спестявайки разноски, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба - 20.10.2015 г. до окончателното ѝ плащане.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2150,00 лв., представляваща направени по делото разноски в производството пред СРС.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Б. С.

1

Чочев, чрез пълномощника му - адв. А. А., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Въззивникът поддържа, че съдът, в противоречие със събраните по делото доказателства и направените от ответника изявления, неправилно е приел, че въпросните имоти са използвани от регистрираното от ответника дружество – „Б.

БГ“ ЕООД, а не от самия ответник Г. Б.. Счита, че в подадена от ответника жалба през 2014 г. срещу действия на съдебен изпълнител е обективирано негово изявление, че именно той е във владение на имота от 2001 г., включително по време на въвода през 2014 г., което съставлявало извънседебно признание, че той в лично качество, а не „Б. БГ“ ЕООД е държал имота без правно основание. Това обстоятелство се извличало и от отговора на исковата молба. Счита, че предявените искове са основателни и доказани. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове, както и да му присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ответник - Г. К. Б., чрез пълномощника си - адв. Д. К., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в срок отговор на въззивната жалба, в която поддържа становище за нейната неоснователност по подробно изложени съображения.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно, в пълно съответствие с установените на база събраните доказателства фактически обстоятелства, поради което моли решението да бъде потвърдено. Моли съда да присъди направените по делото разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въведените в жалбата оплаквания за неправилност за частично основателни по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение и да отхвърли така предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото ищецът не е доказал твърдението си, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху собствените на ищеца недвижими имоти в лично качество, т.е, че е материално легитимиран да отговаря по исковете. Възприел е, че имотите са ползвани от представляваното от ответника търговско дружество – „Б. БГ“ ЕООД, във връзка с осъществяваната от същото търговска дейност.

Настоящият състав на съда приема, че изводите на СРС в тази насока са необосновани. В конкретния случай от представените по делото удостоверение за наследници № 002208 от 19.04.2012 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по силата на покупка, делба, извършено строителство № 138 от 29.06.2012 г., том 1, peг. № 4489, дело № 63 от 2012 г., издаден съгласно чл. 587, ал. 1 и ал. 3 ГПК , които не са били своевременно оспорени от ответника по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, безспорно се установява, че, по силата на наследствено правоприемство от починалия на 17.10.2010 г. С.С.К., ищецът Б. С. Ч. (единствен негов законен наследник – син) е придобил правото на собственост върху процесните магазин № 1 на партер, находящ се в гр.

София*******, със застроена площ от 21.20 кв. м., и върху офис № 1, на партера, в гр.

София*******, със застроена площ от 32.70 кв. м., като съгласно заключението на изслушаната и неоспорена от страните СТЕ е налице идентичност между описаните в ИМ и докумунта за собственост .

2

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В случая ищецът е доказал правото си на собственост върху посочените имоти, поради което, на следващо място следва да докаже, че именно ответникът е упражнявал фактическа власт върху собствените му имоти в процесния период. По делото ответникът е възразил, че ползването на процесните имоти е започнало през 2001 г. и упражняването на фактическа власт върху имотите е осъществено не от него, в лично качество, а от страна на представляваното от него дружество – „Б. БГ“ ЕООД.

По делото безспорно е установено, а и не се спори от страна на ответника, че наследодателят на ищеца - С.С.К., е познавал лично ответника Б., покрай осъществяваната от последния търговска дейност.

Видно от представения от страна на ответника препис от решение № 1 от 01.06.1994 г., постановено по ф. д. № 9972/1994 г. по описа на СГС, към 2001 г., когато ответникът твърди безвъзмездното ползване на собствените на наследодателя С.К. имоти да е започнало, ответникът е упражнявал дейността си като едноличен търговец, с фирма „Б.- Г.

Б.“, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. ******* От представения по делото препис от решение № 1 от 16.09.2004 г. постановено по ф. д. № 9407/2004 г. по описа на СГС, за регистрация на ЕООД, се установява, че търговското дружество „Б. БГ“ ЕООД е създадено едва през 2004 г. Видно от представения регистрационен акт, седалището и адресът на управление на дружеството към онзи момент е в гр. София, бул. „******* който адрес понастоящем е вписан и непроменен по партидата на търговското дружество в Търговски регистър към Агенция по вписванията. Едва с вписване № 20100803150714/03.08.2010 г. по партидата е вписан адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната на дружеството в гр. София, ж.к*******, което индикира връзка на имота с посоченото търговско дружество, но едва от този момент и следствие на действия от страна на ответника за вписване на седалище и адрес на управление, като регистърният съд няма законово задължение да изследва основанието, на което се вписва посочения адрес на управление. От горепосоченото следва правно и житейски логичният извод, че представляваното от ответника еднолично ООД не е установило своята фактическа власт върху притежаваните понастоящем от ищеца имоти, тъй като към 2001 г. дружеството не е съществувало в правния мир.

Не се установява такава да е упражнявана от него и към 2005 година. Това следва от показанията на свидетелите Д.И М. – служители в „Б. БГ“ ЕООД през различни периоди от време, които обхващат относимия по делото период. И двамата свидетели сочат, че са полагали труд по трудово правоотношение с „Б. БГ“ ЕООД, с местоположение - офиса на дружеството на бул. „Витоша“, като след 2009 г.- 2010 г. офисът на дружеството бил преместен в кв. „Младост 1“ и свид. М. полагал труда си на този адрес. Следователно, по делото, с оглед събраните доказателства, безспорно се установява, че към 2001 г. и найкъсно към 2005 г. търговско дружество „Б. БГ“ ЕООД не е упражнявало фактическа власт върху процесните имоти, противно на възприетото от първоинстанционния съд.

С оглед изложеното, от значение за основателността на исковете е въпросът, дали към 2001 г., както твърди ответника, или най-късно към 2005 г. – както твърди ищецът, фактическа власт върху имотите е установил ответника, в качеството му на едноличен търговец, с оглед упражняване на неговата дейност, или такава е установил самият ответник, в лично качество.

Настоящият състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на установяване на фактическата власт върху имотите (2005 г., по твърдения на ищеца, и още повече към 2001 г. – по твърдения на ответника) именно ответникът в лично качество е осъществявал фактическа власт върху имота, доколкото търговската си дейност под правноорганизационната форма на едноличен търговец /ЕТ/, е оперирал на друг адрес, а именно – гр. София, ж.к. *******. Наред с това, самият ответник, вкл. в 3 депозираната пред съда писмена защита твърди, че, не е упражнявал, в качеството си на ЕТ, търговска дейност в процесните имоти. В допълнителна молба-становище от 30.12.2019 г.

(стр 165) ответникът сочи, че „ЕТ Б. – Г. Б.“ не осъществява търговска дейност, считано от когато осъществява същата чрез търговско дружество „Б. БГ“ ЕООД. Същевременно, от свидетелските показания на свид. Д., които съдът кредитира като пълни, ясни и непротиворечиви, се установява, че в периода 1997 г. – 2006 г. ответникът е развивал търговската си дейност в офис, намиращ се на бул. „Витоша“. От друга страна, от свидетелските показания на свид. К. се установява, а и не се оспорва от страна на ответника, че същият, в качеството си на физическо лице, е ползвал още един имот, собственост на наследодателя на ищеца, за задоволяване на лични на ответника и на семейството му нужди, а именно ателие № 42 в същия блок. Това обстоятелство е пряко свидетелство за наличие между наследодателя на ищеца и ответника отношения на взаимно доверие, които предполагат по-голяма близост между страните, отколкото обикновените търговски отношения. Напротив, търговските отношения са подчинени на правилата на пазарната икономика и предполагат възмездност на предоставените услуги. Всичките обстоятелства, взети предвид в тяхната съвкупност, правят единствено възможен изводът, че именно ответникът Г. Б., в лично качество, е установил фактическа власт върху собствените на наследодателя на ищеца недвижими имоти, намиращи се на в бл. 37, кв. Младост 1, поради познанството му с наследодателя на ищеца и доверието му, с което се е ползвал пред него.

На следващо място, по делото се твърди хипотеза на неоснователно обогатяване чрез намаляване на пасива на ответника, посредством спестяване на сумите за средния пазарен наем и разноски, които той обичайно би дължал за ползване на такива имоти за съответните месеци, и едновременното намаляване актива на ищеца с тези суми, поради неплащане на наем от страна на ответника. Ищецът твърди, че за ответника не е налице годно правно основание за установената от негова страна фактическа власт върху имотите. Наред с това се твърди и увеличаване на пасива на ищеца, поради извършеното от него плащане, вместо ответника, на парично задължение към „Топлофикация София“ ЕАД, за потребена от страна на ответника топлоенергия при ползването на двата имота.