Решение № 438 от 06.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Пловдив, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300500040 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на П. С. И.,ЕГН-********** от гр.********** против решение № 262327/11.10.21г.,постановено по гр.д.№ 4092/19г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,в частта му,с която се изнася на осн.чл.348,ал.1 от ГПК на публична продан описания в диспозитива на решението недвижим имот,допуснат до делба- самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

П***********,одобрени със заповед № РД—18— 48/03.06.2009г.на изпълнителния директор на АГКК,с адрес гр.***************, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение на самостоятелния обект „жилище, апартамент” с площ от 93.30 кв.м при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж ***,под обекта ***,над обекта ***,с прилежащи части - избено помещения № 7 с площ от 3.81 кв.м. и 1.236% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,при първоначална цена 116 084,00лв.,както и по подадена въззивна частна жалба от М.Т. С.,ЕГН-********** и Ю. С. Т.,ЕГН-********** против Определение № 263990/08.12.2021г.,постановено по същото дело,с която е оставена без уважение молбата на М.И. и Ю.Т. за изменение на решение № 262327/11.10.21г. № 262327/11.10.21г.в частта за разноските,като им се присъдят разноски за двете фази на производството.

1

Във въззивната жалба,депозирана от П. С. И. чрез пълномощника му адв.Т.Т. се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната му част,като се твърди,че съсобствеността между съделителите не е смесена,те всички били сънаследници на един и същи наследодател и съответно били негови законни наследници.Жалбоподателят отговарял на всички кумулативно дадени условия на чл.349,ал.2 от ГПК и имотът следвало да се възложи в негов дял на основание цитираната разпоредба.Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго,с което да се възложи в негов дял делбения имот,като бъде задължен същия да изплати на останалите две съделителки стойността на дяловете им в срока по чл.349,ал.5 от ГПК.Претендира разноски в настоящото производство.Ангажира писмени и гласни доказателства.

Въззиваемата по въззивната жалба М.Т. С. не е изразила становище по същата,а въззиваемата Ю. С. Т. оспорва жалбата,като счита,че имотът следва да се изнесе на публична продан.Ангажира гласни доказателства.Не се претендират разноски във въззивното производство.

В постъпилата частна жалба от М.Т. С. и Ю. С. Т. чрез пълномощника им адв.С.Г. се излагат съображения за неоснователност на обжалваното определение,като се иска от съда да се измени решението в частта за разноските и се присъдят на частните жалбоподателки направените от тях разноски по делото за двете инстанции в размер на 2300лв.

Ответникът по частната жалба П. С. И. намира същата за неоснователна.Претендира разноски пред настоящата инстанция по жалбата за разноските.

Съдът,като съобрази оплакванията в жалбата и становището на въззиваемата Т. и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни в срок и са допустими.

1.По въззивната жалба на П. С. И.:

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

С влязло в сила решение № 261363/23.11.20г.по гр.д.№ 4092/19г.на ПдРС е намалено на осн.чл.30 от ЗН завещателното разпореждане,извършено от наследодателя С. И.

Д.,починал на *******г.,направено със саморъчно завещание от 09.09.15г.в полза на П. С.

И.,като е възстановена запазената част на М.Т. С. и Ю. С. Т. до размер на ¼ за всяка от тях и е допуснато да се извърши съдебна делба между П. С. И.,М.Т. С. и Ю. С. Т. по отношение на описания по-горе съсобствен недвижим имот,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***,с адрес гр.П*************** при квоти: 2/4 ид.ч.за П.И. и по ¼ ид.ч.за всеки от съделителите М.Т. С. и Ю. С. Т.

Производството е за делба във фазата по извършването.

Съделителят П.И. е направил своевременно искане за възлагане на имота на осн.чл.349,ал.2 от ГПК.

По делото е изготвена и приета съдебно оценъчна експертиза относно поделяемостта и пазарната стойност на делбения имот,като вещото лице е определило апартамента като 2 неподеляем.

ПдОС в мотивите към решението си е приел,че не са налице кумулативно дадените условия на чл.349,ал.2 от ГПК за възлагане на имота на П.И.На първо място е посочил,че право на възлагане по чл.349,ал.2 от ГПК има само сънаследник,т.е.лице,което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата,при която съсобствеността е възникнала от наследяване.Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349,ал.2 от ГПК.Районният съд е приел,че от доказателствата по делото е видно,че идеалните части от имота,предмет на делба,са придобити от П.И. по завещание и наследство.Същевременно не се доказало и наличието на другите две кумулативно дадени предпоставки-обстоятелството,че към момента на откриване на наследството П.И. е живял в имота и не притежава друго жилище.Като е стигнал до този извод,съдът е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан.

Пред въззивната инстанция са събрани доказателства във връзка с останалите две предпоставки на чл.349,ал.2 от ГПК,като П.И. е представил писмени доказателства във връзка с твърдението си,че не притежава друго жилище,както и е разпитан негов свидетелП. П. във връзка с твърдението му,че е живял в имота към момента на смъртта на общия наследодател С. И.За същото обстоятелство пред въззивната инстанция е разпитан и един свидетел на въззиваемите-Ю. Т.,съпруг на въззиваемата Ю.Т.

Въззивната инстанция в настоящия състав приема за правилни изводите на първостепенния съд за неоснователност на претенцията на И. по чл.349,ал.2 от ГПК,тъй като съсобствеността върху делбения имот е възникнала не само по наследяване,но и по друг способ-чрез завещание.

В случая е приложима т.8 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004г.,постановено по т.д.№ 1/2004г.на ОСГК на ВКС,според която комбинирана (смесена)съсобственост е съсобственост,възникнала в резултат на повече от един юридически факт: прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване,сделка за част от имота и наследяване и др.,като при нито една от хипотезите на смесена съсобственост съдът не може да извърши делбата на основание чл.349,ал.2 от ГПК.Делбата следва да се извърши на осн.чл.349,ал.1 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан.

В конкретния случай е налице именно комбинирана съсобственост,тъй като същата не е възникнала само в резултат на наследяване (един юридически факт),а от два юридически факта-наследяване и сделка (завещание).Преобладаващата съдебна практика също е категорична,че само възникналата в резултат на наследяване съсобственост попада в хипотезата на чл.349,ал.2 от ГПК,която е неприложима в случаите на комбинирана(смесена)съсобственост,какъвто е настоящия случай и само на това основание претенцията е неоснователна.

По отношение на останалите условия: от съдебната експертиза е видно,че имотът е неподеляем,а от представените пред въззивната инстанция писмени доказателстваудостоверение за декларирани данни от Община П.,декларация с нотариална заверка на 3 подписа от П.И. и справка от Агенция по вписванията,че същият не притежава други недвижими имоти-че И. не притежава друго жилище.

Що се отнася до последното условие-И. да е живял в имота към момента на откриване на наследството,не се събраха достатъчно категорични доказателства за това обстоятелство.Разпитани са двама свидетели,чиито показания са противоречиви.Свидетелката на жалбоподателя П. П.,негова съседка, посочва,че П.И. живее в делбения имот от около 10 години и се грижел за баща си С. И.,но пък счита,че е разведен над 10 години,като бившата му жена живее в същия вход на друг етаж,което противоречи както на показанията на другия свидетел,така и на твърденията на самия П.И.,че не е разведен,но е разделен със съпругата си от около 10 години.

Свидетелят на въззиваемите и съпруг на една от тях-Ю. Т. поддържа обратното: че П.И. не е живеел с родителите си,а на осмия етаж при жена си,като преди да почине С.

И.,жалбоподателят постоянно бил при майката и бащата на жена си в Т.Показанията на този свидетел следва да се разглеждат с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.При тези противоречия обаче в показанията на двамата свидетели,които показания не се подкрепят от други писмени доказателства,(като например данни за адресна регистрация на П.И.),съдът не намира за категорично доказано твърдението на жалбоподателя,че е живял към смъртта на наследодателя през 2018г.в делбения имот.

С оглед на горното действително не са налице две от кумулативно дадените предпоставки на чл.349,ал.2 от ГПК и правилно първостепенният съд е приел,че имотът не следва да се възлага в дял на съделителя И.,а следва да се изнесе на публична продан.Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди в атакуваната му част.

2.По частната жалба на М.Т. С. и Ю. С. Т.:

С атакуваното решение районният съд е приел,че разноски в делбеното производство следва да се присъдят само по отношение на претенциите по сметки.Съделителките М.Т. С. и Ю. С. Т. не са представили доказателства за направени такива разноски,вкл. договор за правна помощ за втора фаза на съдебната делба,в който да е отразено,че същия е за представителство в производство по претенции по сметки,поради което не е присъдил на ищците разноски с оглед отхвърлената претенция за сметки,а относно делбата е приел,че разноски не се дължат с оглед разпоредбата на чл.355 от ГПК.

Ищците са депозирали молба по чл.248 от ГПК,с която са поискали съдът да им присъди направените от тях деловодни разноски в делбеното производство,направени в двете фази на същото,съразмерно с уважената част на иска.С обжалваното определение от 08.12.21г.ПдРС е оставил без уважение молбата,като се е позовал на мотивите си,изложени от него в решението,приемайки,че с молбата не са наведени надлежни основания,обосноваващи изменение на решението в частта за разноските.

В частната жалба се излагат доводи,че след като исковата претенция по делото е уважена в пълен размер,то на осн.чл.78,ал.1 от ГПК районният съд следвало да осъди 4 ответника да заплати разноските на двете ищци в размер на 2300лв.съгласно приложения списък.Позоват се на определение № 60125/18.10.21г. по ч.гр.д.№ 3563/21г.на ВКС.

Настоящата инстанция намира частната жаба за неоснователна.

Както е посочено в цитираното от самите частни жалбоподатели определение на ВКС,разноските,които се дължат в делбеното производство,се подчиняват на особен режимсъгл.правилото на чл.355 от ГПК страните заплащат разноските съобразно дяловете им,а по присъединените искове същите се определят по чл.78 от ГПК.Т.е. съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по призоваване на свидетели,вещи лица,вкл.и възнаграждение за последните,както и за оглед и други съдопроизводствени действия,които са направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост,като при липса на оспорване на правата на съделителите,както и досежно способа за извършване на делбата,всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.При наличие на спор досежно правата на съделителите,респ.оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността,както и при спор досежно способа,по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на производството и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,приложение намира разпоредбата на чл.78 от ГПК,в който смисъл са и указанията по приложението на процесуалния закон,дадени в т.9 от Постановление № 7/1973г.на Пленума на ВС.