Решение № 72 от 16.03.2022, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Плевен, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500990 по описа за 2021 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Червенобрежки Районен съд №283 от 14.10.2021г., постановено по гр.д.№338/2021г.по описа на същия съд на основание чл.178, ал.1,т.3 вр.чл.179 ал.1 ЗМВР Главна дирекция“**********“към МВР гр.София ,********** е осъдена да заплати на К.Д.П. , ЕГН ********** от гр.Червен бряг ********** сумата 900,45 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2019г.– 10.07.2020г.,получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба -15.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение на ЧРС на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД ГД „**********“ към МВР гр.София, ********** е осъдена да заплати на К.Д.П.

, ЕГН ********** от гр.Червен бряг ********** сумата от 98,61лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 900,45 лева, изчислена за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ /01.01.2019г. – 15.03.2021г./С решението на ЧРС на основание чл.78 ал.1 ГПК ГД „**********“ към МВР, гр.София, ********** 1 е осъдена да заплати на К.Д.П. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.На основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД „**********“ към МВР, гр.София, ********** е осъдена да заплати по сметка ЧРС сумата от 100,00 лв.– държавна такса върху цената на уважените искове.

С решение на Червенобрежки РС №311 от 03.11.2021г.е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение,като присъдената сума за главницата се счита за периода 01.04.2019г.10.07.2020г.,присъдената сума по чл.86 ал.1 ЗЗД е за периода 01.07.2019г.15.03.2021г.Решението е изменено като адвокатското възнаграждение в размер на 300лв.е присъдено на адвокат В. П. от ПАК.

Срещу така постановеното решение на ЧРС е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“**********“ към МВР София ,представлявана от ********** Н.Н.-директор чрез старши юрисконсулт С.Н.,като в жалбата са изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.Твърди се,че ЧРС неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба , уреждаща прилагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Въззивникът счита,че основния порок на обжалваното решение е в това,че съдът е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ,че приложението на общите правила по ЗДСл.и по КТ е отклонено с чл.187 , ал.9 ЗМВР,която делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Твърди се,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР, че КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държ. служители като цяло и на тези от тях,работещи в МВР,че нито в ЗДСл.,нито в ЗМВР има непряко препращане към нормите на КТ,че във всички случаи , в които законодателят е счел,че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез посочване на конкретни правни норми,които са цитирани.Въззивникът счита,че в процесния период на осн.чл.179 ал.2 ЗМВР и чл.187 ал.9 ЗМВР са действали издадените от министъра на вътрешните работи две наредби:Наредба №8121з -776 от 29.07.2016г.и сега действащата Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г.,в които е уреден реда за организацията и разпределянето на работното време,за неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно 2 време ,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Посочено е,че тези две наредби,НСОРЗ,както и Наредбата за заплатите на служителите в държ.администрация имат еднакъв предмет на регламентация.Изложени са доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз основа него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно,такова ограничение не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време през деня, съвпада с продължителността на работното време през нощта-8 часа,като е направено разграничение между разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР. Въззивникът счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както неправилно е приел ЧРС. Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма.Твърди се,че неправилно ЧРС е приел,че следва субсидиарно да бъде приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба,относима към служебното правоотношение на ищеца, чийто елементи са уредени от ЗМВР и подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен труд е в рамките на 8часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ. На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 3 да служи за генериране на извънреден труд. Да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентиран в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма на чл.187 ал.3 от ЗМВР,която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.Изложени са доводи,че въззивникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд.Твърди се,че ЧРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като е установено,че ищецът е полагал нощен труд , съдът е постановил решение че му се дължи извънреден труд. С жалбата е направено искане производството по делото да бъде спряно на основание чл.633 във вр.чл.631 ГПК, поради това,че от РС Луковит е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз,въз основа на което е образувано преюдициално дело С262/20г.В заключение моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на ЧРС като неправилно. Претендират се и направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.В съдебното заседание на 16.02.2022г.не се яви представител на въззивника.От ГД“ПБЗН“към МВР София чрез ст.юрисконсулт С.Н. е депозирано становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител на въззивника,в което са изложени подробни доводи и съображения по съществото на спора.

Въззиваемият К.Д.П. чрез своя пълномощник адвокат В. П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ЧРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Относно искането за спиране производството по делото са изложени доводи,че адресат на задължението по чл.631 ГПК е съдът,отправил преюдициалното запитване,в случая РС Луковит, че ОС Плевен не е адресат на това задължение,че решението на Европейския съд ще бъде задължително за българските съдилища едва след като бъде постановено,ако въобще касае 4 сходни казуси.Посочено е,че цитираната в жалбата съдебна практика касае единствено възможността на ВКС да спира дела при наличие на образувано преюдициално дело и то при вероятност от причиняване на щети,че това касае само ВКС,а не ОС Плевен, който не е отправил преюдициално запитване,поради което моли съда да остави без уважение искането за спиране производството по делото.В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба,като се твърди, че за процесния период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г.на министъра на вътрешните работи за организацията и разпределяне на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители, извън редовното работно време в сила от 02.08.2016 г.,като в тази Наредба липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.Посочено е,че цитираната наредба е отменена изцяло с решение на ВАС №16766/10. 12. 2019г. по адм. д. №8601/2019г.,петчленен състав,1 колегия,като в мотивите на решението

ВАС е констатирал толкова нарушения и несъответствия с европейското законодателство,че е отменил изцяло наредбата,което обуславя извод за приложимост на нормите,въз основа на които е предявен иска. Изложени са доводи,че чл.9,ал.2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР,че липсва забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители ,а и би била противоконституционна ,тъй като би поставила служителите на МВР в понеблагоприятно положение от др. държавни служители.Твърди се,че в разпоредбата на чл.187 ал.3,изр.последно ЗМВР не е указана нормалната продължителност на нощния труд ,а е въведена възможност за полагане на нощен труд в часовете между 22.00часа и 06.00часа.Изложени са доводи,че празнотата в наредбите от 2015г.и 2016г. относно нормата на чл.31 ал.2 от Наредбата от 2014г./отм./обуславя субсидиарното приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1,143 , равен на отношението между минималната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият се позовава и на чл.46 ЗНА.Изложени са доводи,че по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР следва да намери приложение чл.9 ал.2 НСОРЗ,че в противен случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по5 неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители,досежно заплащането на допълнителни възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.Изложени са доводи,че претенцията на ищеца е съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ бр.60/07.7.2020г.,в сила от 11.07.2020г.и до този период е изчислено дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд ,вследствие на преобразуването на нощен към дневен труд.В заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение на Червенобрежки РС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендират се и разноски за въззивната инстанция на осн.чл.38 ал.2 ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на К.П.. В съдебното заседание на 16.02.2022г. въззиваемият и неговият пълномощник адвокат В. П. от ПАК не се явиха.Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна.На осн.чл.38 ал.2 ЗА се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат П. за процесуално представителство пред въззивната инстанция.