Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3914 от 15.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44593/2020
Вид
Решение № 3914
Подписан
15.03.2023
Състав
МАРИЯ ВЕСЕЛИНОВА БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 479 · Кодекс за застраховането
  • чл. 479, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I)
  • чл. 4 · Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения ( Рим II )

РЕШЕНИЕ

№ 3914 гр. С., 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20201110144593 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗК /фирма/ срещу /фирма/.

Ищецът ЗК /фирма/ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника /фирма/ за сумата от 9022,13 лв., представляваща регресно вземане за 1/2 част от платеното застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на влекач, за вреди от ПТП, настъпило на 23.01.2018 г. във ***************, ведно със законната лихва от 24.04.2020 г. до изплащане на вземането. След постъпило възражение по реда на чл.

414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2018 г., около 18:00 часа, на автомагистрала 6, магистрала З./Юг З., Т+Р Крайхгау/Север (км 608,500), в близост до З., област Р-Н., Г., водачът Т.Д.П., управляващ товарен автомобил марка „Даф“, модел „ХФ 105“, с рег. № ******, застрахован в ищцовото дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, с прикрепено към него ремарке марка К., модел „ЗЗП18“, с рег. № *******, собственост на /фирма/, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, поради натоварения трафик и образувано задръстване, твърде късно задействал спирачната система, поради което реализирал верижна катастрофа (ПТП), като се ударил в спрелия товарен автомобил марка „Даф“, модел „XF 466 FT“, с рег.№ *******, с прикрепено към него полуремарке марка "Кроне", с рег.№ ********. Вследствие на пътнотранспортното произшествие настъпили имуществени и неимуществени вреди, поради което по искане на Германското бюро „Зелена карта“, БЕКС Бюро за регулиране на европейските 1 фондове, ПЗУ Полша и собствениците на увредените моторни превозни средства, в ищцовото дружество била образувана щета № 000-1809-18-600480. Твърди се, че щетата по товарния автомобил с полска регистрация била определена на база фактури и калкулация и била предявена по претенция „Зелена карта“, като същата била в размер на 18044,27 лв., която сума ищецът заплатил с преводно нареждане от 14.03.2019 г.

Поддържа се, че към датата на настъпване на ПТП ремаркето към влекача е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество и последното носи отговорност, наред със застрахователя на влекача, за половината от стойността на настъпилите вреди. В тази насока ищецът се позовава на решение на Федералния съд на Г. и Европейския съд по повод преюдициално запитване. С оглед предходното се твърди, че с писмо от ищеца с изх. № 1315/10.02.2020 г., получено от ответника на 11.02.2020 г., последният бил поканен за заплати половината от сумата, платена по горепосочената преписка, но до датата на исковата молба нямало извършено плащане.

В становище от 18.02.2021. ищецът уточнява, че процесният иск е за сумите, платени за обезщетяване уврежданията по товарен автомобил марка „ДАФ“, модел „ХФ466ФГ“, рег.№ *********, с прикрепено към него полуремарке марка "Кроне", с рег. № ********. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът му дължи сумата от 9022,1З лв. – главница, представляваща 1/2 част от стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 16.09.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЗАД ******* за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер, като го счита за неоснователен по подробно изложените в отговора съображения. Оспорва твърденията в исковата молба относно приложимото право, като сочи, че в случаите на различни застрахователи на влекача и ремарке, същите отговарят солидарно към трети увредени лица, упражнили правото си на пряк иск.

Твърди, че ако претенцията на увреденото лице е обезщетена от единия застраховател, то той разполага с общо регресно право да търси от другия половината от платеното.

Поддържа още, че от началото на 2020 г. в Г. въпросите, свързани със съотношението в отговорността на застрахователите на влекача и ремаркето, са регулирани със закон, по начин, аналогичен на разрешението на КЗ, при това с ретроактивно действие. Сочи, че доколкото ищецът се позовава на чуждото право, то в негова тежест било да установи съдържанието му. По отношение на цитираното от ищеца решение на Съда на ЕС сочи, че същото не касае аналогична хипотеза. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП, както и че последното представлявало покрит застрахователен риск по сключената с ищеца застраховка, като твърди, че било налице случайно събитие. Оспорва наличието на вина на водача на товарния автомобил, протИ.правността на деянието му, както и наличието на причинно-следствена връзка между неговите действия и неуточнените увреждания, претърпени от трети лица.

Оспорва твърденията на ищеца за възникнали вземания, както и за осъществени плащания. Алтернативно, поддържа становище, че в случай че е налице плащане, то било недължимо и без основание. Поддържа още, че ответното дружество не било пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск, като се позовава на разпоредбата на чл. 479 КЗ. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претенцията е съществено завишена и несъответстваща на обичайно присъжданите суми за 2 обезщетения по немското право. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

От представеното по делото в превод на български език уведомление за пътнотранспортно произшествие, ПТП с пострадали лица, издадено от Полицейско управление Манхайм, Служба „Пътна полиция Валдорф-Патрулна служба“ от 22.03.2018 г. по преписка № VUS/0139790/2018 г., се установява, че на 23.01.2018 г. около 05:56 ч. в тъмната част на денонощието на автомагистрала 6-З./юг-З., Т+Р Крайгау/север (километър 608,500) е настъпило ПТП. Водачът Т.П., управляващ товарна композиция марка „ДАФ" с peг. № ******, теглещ ремарке марка К. с peг. № ******* (участник № 1), се движел по автомагистрала 6, посока Хайлброн – Манхайм, в дясна пътна лента. Пред него са се движели моторни превозни средства – т. а. марка „Волво“ с peг. № **/*****, теглещ ремарке марка „Хюферман“ с peг. № ***/****** (участник № 2), и т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, теглещ ремарке марка К. с peг. № **-**-** (участник № 3), водачите на които намалили скоростта и спрели, поради натоварения трафик и образувалото се задръстване. Водачът Т.П. твърде късно разпознал ситуацията и след задействана спирачна система връхлетял спрялата в края на задръстването товарна композиция – участник № 2 с приблизително 60 км./ч. (според показанията на скоростта). От силата на удара съставът от превозни средства на участник № 2 бил засилен и блъснат в спрялата пред него товарна композиция – участник № 3, който бил спрял поради пътната обстановка. От посоченото уведомление за пътнотранспортно произшествие се установява също така, че т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, е регистрирано в Полша, а тегленото от него ремарке марка К. с peг. № **-**-** – в Н..

Описаният механизъм на ПТП се потвърждава и от заключението на приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че водачът Т.П. не съобразил, че попътният трафик намалява скоростта си, включително намиращите се пред него моторни превозни средства – т. а. марка „Волво“ с peг. № **/*****, теглещ ремарке марка „Хюферман“ с peг. № ***/****** (участник № 2), и т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № *******, теглещ ремарке марка К. с peг. № **-**-** (участник № 3), не успял да намали достатъчно скоростта си и реализирал ПТП със спрялата пред него композиция – участник № 2. Вследствие на удара, участник № 2 се изместил напред и ударил с предната част на влекача задната част на спрялата пред него товарна композиция – участник № 3. Т.е. причина за настъпване на процесното ПТП е движение с несъобразена с пътната обстановка скорост от страна на водача на товарна композиция марка „ДАФ" с peг. № ******, теглещ ремарке марка К. с peг. № *******. Видно от заключението на вещото лице, в резултат на произшествието на т. а. марка „ДАФ XF 466 FT“ с рег.№ *******, теглещ ремарке марка К. с peг. № **-**-** (участник № 3), били причинени имуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице, сумата, необходима за ремонта на увредения автомобил „ДАФ XF 466 FT“ с рег. № ******* към датата на настъпване на процесното събитие, е в размер на 17652,53 лв. На следващо място, вещото лице е посочило, че от „Ботлек Трейлър Сървиси“ Ротердам била представена оферта за ремонта на марка К. с peг. № **-**-** на стойност 16529,33 евро с ДДС, а съгласно представената експертиза от Vadesta 3

Expertise към Нидерландския институт за регистрирани експерти пазарна стойност на процесното полуремарке била в размер на 11162,59 евро без ДДС . В цитираната експертиза било посочено, че останките на ремаркето са реализирани за 1500 евро, като същото е свалено от регистрация. Вещото лице е посочило, че в случая е налице тотална щета и е изчислило, че обезщетението за увреденото ремарке е в размер на 9662,59 евро без ДДС ( 11162,59 евро – 1 500 евро) с левова равностойност по фиксинг на БНГ в размер на 18898,38 лева.

От заключението на приетата по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира в цялост като обективна и компетентно изготвена, се установява, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, въз основа на искане на гаранция от немското национално бюро, на 12.02.2019 г. отправило искане до ищцовото дружество за заплащане в полза на немското бюро на сумата от 9511,01 евро, от които главница в размер на 9225,89 евро и мораторна лихва в размер на 285,21 евро. Установява се също така, че с оглед отправено искане от BECS/DEUTSCHES BUERO GRUNE KARTE от 10.11.2018 г. за възстановяване на сумата от 9225,89 евро, ищецът с платежно нареждане от 12.03.2019 г. платил в полза на Немско бюро „Зелена карта“ (DEUTSCHES BUERO GRUNE KARTE) сумата в размер на 9511,01 евро по щета, заведена при ищеца под № 000-1809-18-600480.

Вещото лице е изчислило, че заплатената от ищеца сума след превалутирането в лева по централния курс на БНБ възлиза на 18601,92 лв., като при превалутиране на сумата без платените лихви – 9225,89 евро, левовата равностойност възлизала на 18044,27 лв. Вещото лице е посочило, че платежното нареждане е за сума в общ размер на 37161,83 евро, като съгласно приложения опис плащането за процесната щета е в размер на 9511,01 евро, независимо от факта, че вещото лице не е дало отговор на въпроса дали с посочената сума е била заверена банковата сметка на получателя.

Експертът е изяснил, че преводът е с изричен двудневен вальор, поради което сумата следва в този срок да е постъпила по сметката на получателя.

По делото са представени покана, адресирана до ответното дружество, и разписка, от които се установява, че ищецът е отправил до ответника покана да му заплати половината от сумата в размер на 153431,34 лева по щета № 0000-1809-18600480, образувана при ищеца по повод ПТП, настъпило на 23.01.2018 г. в Г., като поканата била връчена на ответника на 11.02.2020 г.