Решение № 297 от 16.03.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100502764 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№89091/24.10.2025г., подадена от „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД, ЕИК 206069813, чрез адвокат Б. А. и адвокат Б. Ж., срещу Решение №3600/14.10.2025г., постановено по г.д. №390/2024г. по описа на ВРС, 33 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът К. В. И., ЕГН **********, е собственик на поземлен имот с идентификатор: ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, местност „Ш.“, с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX-***, при съседи за целия парцел, поземлени имоти с идентификатори: **************, на основание публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег. №8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г. и ответникът „Финанс Инвест Трейд“, ЕИК 206069813, е осъден да предаде владението върху горепосочения недвижим имот на ищеца К. В. И., ЕГН **********, на основание чл.108 ЗС.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и като такова следва да бъде отменено.

1

Конкретизира се, че в решението си, първоинстанционният съд тенденциозно е неглижирал възраженията на ответната страна. Сочи се, че процесният имот е бил част от отредената за нуждите на БКС „Инжстрой“ - Варна строителна база още през 1981г. След което е станал част от активите на общинска фирма „Инжстройинженеринг“, след което дружеството е преобразувано във „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД. Допълва се, че при проследяване на посочената хронология се достига до извод, че ответното дружество е собственик на процесния имот на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.). Допълва се, че към момента на влизане в сила на реституционните закони, комплексното мероприятие, за което е бил отчужден процесният имот, вече е било започнало. С оглед горното се защитава извод, че ищецът не може да му противопоставя права, произтичащи от реституционна процедура, протекла спрямо един от неговите косвени праводатели, нито такава процедура е била допустима. В тази връзка се позовава на влязло в сила в съдебно решение, касаещо съседен на процесния имот – ПИ с идентификатор 1035.3513.1913.

Посочва се, че с това решение дружеството е било признато за собственик на посочения имот, именно на основание чл.17а ЗППДОбП. Конкретизира се, че този имот и процесният такъв са били обособени като самостоятелни от ПИ с идентификатор ******, поради което и статутът им е идентичен и следователно реституирането му е било недопустимо. Оспорват се изводите на съда за момента, от който процесният имот е могъл да се владее, както и съжденията му за липсата на достатъчно доказателства, от които да се изведе, че ответникът е упражнявал необезпокоявано давностно владение в продължение на период от повече от 10 години. Посочва се, че имотът е бил заграден още през 90-те години като част от строителната площадка, нужна за осъществяване на дейността на държавното предприятия и от този момент се намира зад ограждения, поставени от дружеството и се стопанисва от него.

Допълва се, че настъпили промени в начина, по който имотът е бил отразяван в кадастралния план и регистри не се отразява върху горното обстоятелство. В тази връзка се конкретизира, че съдът е бил длъжен да извърши косвен съдебен контрол както по отношение на действителността, така и по отношение на законосъобразността на реституционното решение, постановено по реда на ЗВСОНИ. А след което да съобрази, че цялата складова база е придобита от ответника на основание чл.17а ЗППДОбП, поради настъпилото правоприемство от държавното предприятие БКС „Инжстрой“ – Варна. Претендират се разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от К. В. И., чрез адвокат А. А., в който се оспорва жалбата и се моли решението да бъде потвърдено.

Излага се подробна хронология относно начините, по които е бил прехвърлян процесният имот и неговия статут през годините. Сочи се, че същият е бил възстановен на наследниците на Г. Ц. и никога не е попадал в границите на площадката, стопанисваната от ответното дружество, както и няма данни имотът да е бил включван в неговите активи след преобразуването му.

Конкретизира се, че реално имотът е бил надлежно обособен и е възникнал през 2003г., след провеждане и прилагане на първата регулация за зоната.

Допълва се, че няма доказателства, от които да се изведе, че е започнало изпълнението на мероприятието, както и че имотът е бил част от него и е имал отредено предназначение. Обобщава се, че имотът не е владян от ответното дружество или от неговия праводател, нито е демонстрирано такова 2 фактическо положение спрямо действителния собственик. Сочи се, че разпитаните в хода на производството свидетели не са съумели да посочат границите на базата, която се стопанисва от ответното дружество, както и да конкретизират къде са разположени техните ограждения. С тези доводи се моли жалбата да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Претендират се разноски.

След като се запозна с материалите по делото, доводите и възраженията на страните, съдът намира следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред Районен съд – Варна е образувано по искова молба, предявена от К. В. И. срещу „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД, с искане да бъде прието за установено между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор: ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед №РД-1864/16.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: град Варна, район Младост, местност „Ш.“, с площ от 376 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор: ******, номер по предходен план: квартал 2, парцел: част от IX***, при съседи за целия парцел, поземлени имоти с идентификатори: **************, на основание публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег. №718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег. №8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г. и ответникът „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД, ЕИК 206069813, да бъде осъден да предаде на ищеца владението върху горепосочения недвижим имот на основание чл.108 ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че на основание проведена публична продан по изпълнително дело №20177180400022 на ЧСИ Станимира Данова с рег.№718 в КЧСИ, с постановление за възлагане от 20.02.2018г., вписано в СВ-Варна с вх.рег.№8798 от 16.04.2018г. акт №122, том XXI, дело №1134/2018г., влязло в законна сила на 29.03.2018г., ищецът е станал собственик на процесния недвижим имот. Сочи се, че длъжник по изпълнителното производство е бил П.М.М.. Твърди се, че през 2023г., ищецът е намерил имота си заключен и заграден с високи телени мрежи и обособен като част от площта на стопанския двор на общинско предприятие „Инжстройинженеринг“. Сочи се, че освен неговият имот към стопанския двор, обхващащ ПИ ***** и *****, са били заградени и още няколко по-малки поземлени имота, върху които е складирана строителна техника.

Конкретизира се, че след извърШ. справка, ищецът е установил, че ответното дружество - „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД е правоприемник на общинското предприятие. Изтъква се, че ответникът отказва съдействие за предаване владението на ищеца и че същият го владее без правно основание.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който се оспорват твърденията на ищеца. Изтъква се, че ответното дружество владее имота още от 1999г., когато „Инжстройинженеринг“ е било приватизирано чрез продажба на дяловете му. Сочи се, че ПИ *****, 3

*********** са част от строителната площадка, която се използва и владее от приватизираното дружество. Твърди се, че промените в начина, по който са нанасяни имотите в кадастралните карти и регистри не са обстоятелства, които са смутили владението им. Посочва се, че фактическите граници на строителната площадка не са били променяни.

Твърди се, че нито прекият праводател на ищеца, нито предходните негови косвени представители не са придобивали правото на собственост върху процесния имот. Акцентира се, че ответното дружество е собственик на ПИ ***** на основание чл.17а ЗППДОбП (отм). Обобщава се, че имотът е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие БКС „Инжстрой“ – Варна със Заповед №104/30.04.1981г. на председателя на ОбНС – Варна. След което към датата на регистрацията на общинска фирма „Инжстройинженеринг“ през 1989г. активите и пасивите на БКС „Инжстрой“ – Варна са включени в уставния фонд на общинското дружество, а държавното предприятие е било прекратено. С тези доводи се обоснова извод, че на ответното дружество не би могло да се противопоставя реституционно решение. В условията на евентуалност се излагат твърдения, че имотът е придобит по давност чрез непрекъснато владение в периода от 1999г., осъществявано първо от „Инжстройинженеринг“, а след преобразуването му от „Финанс Инвест Трейд“ ЕООД.

След запознаване с отговора на ответната страна, от ищеца е постъпила уточняваща молба, в която се оспорват твърденията, че процесният имот е бил част от строителната площадка, предоставена за стопанисване на приватизираното дружество, както и се оспорват твърденията, че ответникът е собственик на спорния имот на основание чл.17а ЗППДОб или по давност.

Излага се хронология на извършените през годините разпоредителни сделки с имота и се заключва, че същият никога не е бил собственост на ответника или неговите праводатели, а отделно няма данни да е бил включен в неговите активи.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът, въз основа на така събрания доказателствен материал, намира за установеното от фактическа страна следното:

Видно от Акт №665/13.12.1984г. за държавна собственост на недвижим имот се установява, че на основание чл.6з, т.1 ЗТСУ е актуван незастроен неурегулиран имот с площ 37 272 кв.м., находящи се в град Варна, район „В.“, м. „Ш.“, с граници: гараж и сервизни работилници на Инжстрой, ул. „Ц.Т.“, 4 ул. „Х.С.“, пл.******, който имот е предоставен за оперативно управление на държавна организация БКС „Инжстрой“ – Варна. Съгласно допълнителните данни към АДС се извежда, че площта на имота е била отчуждена, а в тази площ се включва и имот пл.№****, с площ 990 кв.м, за който е отбелязано, че е бивша собственост на Г. Ст. Ц., имот с пл.№4375, записан на Б.Д.Б., имот с пл.****, записан на П.Н.Д. и други.