Решение № 122 от 09.03.2023, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2070/2022
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 09.03.2023
- В сила
- 06.04.2023
- Състав
- ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА ТОДОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 329, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. Казанлък, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20225510102070 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба Т. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, със съдебен адрес: ****, чрез пълномощника адв. Г. Д. М., против С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****. Предявени са искове за прекратяване на сключения между страните през 2008 г. граждански брак, поради настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Обичайното местопребиваване на страните е в И., където са родени и двете им деца Н. Т. С., род. на **** г. и Е. А. С., род. на **** г..
С определение № **** г. съдът е прекратил частично производството по делото поради липса на международна компетентност на Районен съдКазанлък за разглеждане на предявените искове, касаещи лични отношения с децата – Н. Т. С., род. на **** г. и Е. А. С., род. на **** г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който не отрича, че бракът е дълбоко и непоправимо разтроен и моли със силата на съдебно решение да бъде прекратен.
Ищецът, редовно призован за датата на съдебното заседание, не се явява, за него се явява процесуален представител - адвокат, който поддържа иска. Заявява, че в подадената от него искова молба е заявил, че желае прекратяването на брака да стане поради дълбокото и непоправимо разстройство и е упълномощил процесуален представител, който от негово име да заяви волята му пред съда. Представил е и удостоверение от 14.02.2023г., издадено от ЕТ „****“, Република И., ****. В това 1 удостоверение е вписано, че същото се издава на Т. С., с настоящ адрес: ****, в уверение на това, че в периода от 13.02.2023г. до 17.02.2023г. , поради предварително планирани срещи и ангажименти, не само с контрагенти на фирмата, но и с потенциални купувачи на произвежданите цигулки, същият не може да отсъства.
Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание, не се явява, за нея се явява процесуалния представител - адвокат, който заявява, ч е приема, че има уважителна причина от страна на ищеца за личното му неявяване в първото по делото заседание по иска за развод, тъй като страните живеят в И. и към момента са трудово ангажирани и в невъзможност да отсъстват. Моли съда да уважи исковата молба и да прекрати сключеният между страните граждански брак, без да се издирва вината между тях.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак на Община К.
(дубликат), издадено въз основа на Акт за граждански брак № **** г., страните по делото са сключили граждански брак на 16.08.2008 г. в гр. К., като съпругата е запазила предбрачната си фамилия - А..
От представените по делото удостоверения за раждане, издадени въз основа на актове за раждане № **** г. и № **** г. на Община К. на Н. Т. С. и Е. А. С., се установява, че от брака си страните имат две деца, родени в И..
По делото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят С.Г. А., майка на ответницата, заяви, че семейството на дъщеря й живеело в И. в гр.
К., там съпрузите завършили и образованието си. Преместили се скоро в къща в същото населено място. В момента отношенията им били доста обтегнати.
Това продължавало последните 1-2 години, вече и по-сериозно. В работата имали противоречия и различни възгледи, което наложило да разделят бизнеса си, свързан с лютиерство. Според свидетеля страните имали несходство в характерите и нямали общо виждане за бъдещето. От две години спели отделно в две стаи и нямали интимни отношения. И двамата казвали, че искат да се разведат. Не виждали общо бъдеще. При гостуването си в И. ставала пряк свидетел на изострените им отношения. Нямали желание да продължат заедно, тровели си взаимно живота. Имали и две деца и всичко рефлектирало и върху тях, което не било правилно. За съжаление и децата ставали свидетели на конфликтите. Децата говорели повече италиански език и трудно разбирали свидетелката, но винаги им казвала, че не трябва да участват в конфликтите, защото това щяло да рефлектира върху тях, казвала им да не вземат страна в конфликта. Смята, че един развод бил най-доброто решение за тях. Тяхното съжителство в момента било като съквартиранти. Те сами казвали, че връзката между тях била приключила.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че 2 предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е фактът, че страните са в обтегнати отношения и макар да обитават едно жилище от години живеят в неразбирателство. През този период не са положили усилия за заздравяване на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал.1 от СК.
Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието им.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00 лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на съда.
По изложените съображения, Районен съд-Казанлък
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Т. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: **** и С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, за който е съставен Акт за граждански брак № **** г. на Община К., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА Т. К. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
ОСЪЖДА С. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, да заплати в полза на РС-Казанлък, сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3