Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 474 от 23.04.2026, Районен съд - Търговище

Съд
Районен съд - Търговище
Дело
Гражданско дело 1004/2026
Вид
Определение № 474
Подписан
23.04.2026
Състав
КРАСИМИРА ИВАНОВА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.119, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Търговище, 23.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20263530101004 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявени обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК във вр. чл.4156 ГПК и чл.410 ГПК за признаване съществуването на вземане против ответника за главница и договорна лихва по договор за потребителски кредит, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д. № 704/2026г. по описа на РС-Търговище.

Ищецът - „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с адрес: гр. София-1408, район „Триадица“, Ж.К. "И.В.", ул. "Б." № **, ап. **, представлявано чрез юрк. А. С.

Г., е посочил в исковата си молба:

Ответникът – М. Р. О., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. "Х.Б.-ю." бл.

***, бул. "Н.В." № **, ет. **, ап. **.

Съдът съобрази следното:

Според §13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „Потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. По същество това определение възпроизвежда дадената в. чл. 2, ал.

2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори дефиниция на термина „потребител“.

Съгласно чл.113 ГПК

„Исковете на

1 и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния“ , като по силата на чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.

От извършената служебна справка НБД по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че от 16.03.2018 г. /когато е заявен/ , и настоящият , и постоянният адрес на ищеца е в гр. Пловдив, бул. "Н.В." № **, ет. **, ап.

**. включително и към датата на подаване на исковата молба – 21.04.2026 г., както и към датата на извършване на справката – 22.04.2026г.

Предявеният иск се основава на твърдения за неизпълнение на договор за потребителски кредит между страните.

Ответникът е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП.

Ищецът е търговско дружество.

Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и потребители (Определение №241/05.04.2013 г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКСІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на ВКС-II т.о.).

С разпоредбата на чл. 113 ГПК се цели допълнителна защита на потребителите, чрез правото на избор на местна подсъдност по техния постоянен или настоящ адрес, при упражняването на което право се дерогира общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 ГПК. Целта е да се улесни процесуалната защита на по-слабата страна в правоотношението, от което се извежда материалното право, предмет на делото.

След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела; за тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119, ал.3 ГПК.

Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило на чл.105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.

2

Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ответната страна.

Предвид установеното и с оглед разпоредбите на чл.118 ал.2 ГПК във вр. с чл. 119 ал.3 ГПК и във вр. чл. 113 ГПК, производството по делото пред Районен съд - Търговище следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр. Пловдив.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 1004 / 2026г. по описа на Районен съд - Търговище И

ИЗПРАЩА същото по подсъдност на надлежния съд – Районен съд – гр.

Пловдив.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3