Решение № 15162 от 29.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15162 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110126891 по описа за 2024 година

С искова молба вх. № *******/13.05.2024 г., уточнена с молба вх. № ******/10.07.2024 г., е предявен от К. А. К., чрез адв. Г. У., срещу „***********“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че е получил писмо от ответното дружество, с което последното изисква заплащането на сумата от 7 858.91 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит № РК******, както и сумата от 1 145.99 лв. – задължение по договор за потребителски кредит № DK********, прехвърлени в полза на „***********“ ЕАД по силата на сключен договор за цесия със „**********“ ЕАД. Твърди, че не дължи изпълнение на претендираните вземания поради погасяването им по давност. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „***********“ ЕАД сумата от 7 858.91 лв., представляваща задължение по договор за потребителски кредит № РК********, както и сумата от 1 145.99 лв. – задължение по договор за потребителски кредит № DK******** поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който признава, че ищецът не дължи заплащането на вземанията по договор за кредит овърдрафт № DK********/21.02.2014 г., сключен със „**********“ ЕАД, прехвърлени чрез договор за цесия на ответника, поради погасяването им по давност. Счита, че с поведението си не е дал повод за завеждането на иска във връзка с договор за кредит овърдрафт № DK********, поради което моли съда да приложи чл. 78, ал. 2 ГПК. Излага доводи, че по отношение на договор за потребителски кредит № РК********, сключен между ищеца и „**********“ ЕАД на 13.02.2014 г., са налице непогасени вземания от страна на кредитополучателя в общ размер на 5 494.62 лв., формирани, както следва: 3 835.80 лв. – главница за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г.; 267.19 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 14.02.2024 г.; 1 391.63 лв. законна лихва за забава, начислена за периода от 04.12.2021 г. до 04.12.2024 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 1

ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването им по давност вземания по договор за кредит PK******** г., сключен със „**********“ ЕАД, прехвърлени в полза на „***********“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г. в размер на 7 858.91 лева и по договор ***-**** сключен със „**********“ ЕАД, прехвърлени в полза на „***********“ ЕАД, отново прехвърлени с посочената цесия, в размер на 1 145.99 лева.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца поради настъпила погасителна давност на вземанията.

При отрицателния установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти, такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

С доклада по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че задълженията на К. А. К. по договор за кредит овърдрафт № DK********/21.02.2014 г., сключен със „**********“ ЕАД са погасени по давност. С оглед на изложеното, по отношение на предявеният иск за недължимост на сумата в размер от 1 145.99 лева, дължима по договор за кредит овърдрафт № DK********/21.02.2014 г., съдът намира искът за основателен.

По отношение на възражението на ищеца за изтекла погасителна давност за задълженията му по договора за кредит PK******** съдът намира следното:

Съдът намира, че предвид липсата на спор между страните, а от представените по делото писмени доказателства може да се обоснове несъмнен извод, че ответното дружество се явява кредитор на ищеца във връзка с процесните вземания, произтичащи от процесните договори за потребителски кредити с „**********“ ЕАД, които вземания са прехвърлени на ответното дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г., надлежно съобщен на ищеца.

В отговора на исковата молба ответникът е признал факта, че сумата в размер от 2 364.29 лева, дължима по процесния договор за кредит, е погасена по давност, като спорът се концентрира върху обстоятелството дали за разликата над този размер, а именно за 5 494.62 лева, от която 3 835.80 лева – главница, дължима за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г., 267.19 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2021 г. до 14.02.2024, и сумата от 1 391.63 лева – законна лихва, дължима за периода от 04.12.2021 г. до 04.12.2024 г., е изтекла давността.

В хипотезата,при която страната ищец се позовава на погасителна давност, ответникът следва да докаже,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Съдът счита,че приложимата давност за вземания,произтичащи от договори за банков кредит и кредитна карта е общата петгодишна давност,тъй като тези вземания не попадат в изключенията,регламентирани съгласно чл.111 от ЗЗД,а за тези вземания е приложима общата давност,уредена в нормата на чл.110 от ЗЗД. При договора за заем страните уговарят размер на заемна парична сума,която се съгласяват страната заемополучател да връща на части,т.е. разсрочено. В този смисъл съдът приема,че е налице съществено различие между връщането на парична сума на части,от една страна,и периодичните платежи,от друга страна,а в хипотезата на връщане на заемна парична сума разсрочено,приложимата давност е общата петгодишна давност.

Страните не спорят, че процесната сума включва вземане за главница по договор за кредит, възнаградителна лихва и други вземания по договора.

Видно е от представения Договор за потребителски кредит PK********, че в чл. 4 е уговорено погасяване съгласно двустранно подписан погасителен план ежемесечно на 20-то число за срок от 120 месеца, съответно уговорено е погасяване на отделни погасителни вноски с различни падежи.

2

В мотивите към ТР № 5/21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни периодично дължими плащания.

Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. От изложеното следва, че по отношение на вземането за главница е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.

По отношение на възнаградителната лихва, начислена на основание договор за потребителски кредит, е приложима 3-годишната погасителна давност /в този смисъл – Решение № 130/15.04.2020 г. по т. д. № 1829/2018 г. на ВКС, II ТО; Решение № 257/22.08.2025 г. по к. т. д. № 817/2023 г. на ВКС, II ТО/.

Съгласно ТР № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска, а при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж започва да тече от предсрочната изискуемост.

В случая от представения погасителен план се установява, че длъжникът следва да заплаща ежемесечни вноски от 25.03.2014 г. до 14.02.2024 г., което сочи на извод, че крайният срок за погасяване на кредита е 14.02.2024 г. Това, преценено съвкупно с уговорката на чл. 4 относно месечната падежна дата, обосновава извод, че погасителните вноски са били изискуеми на всяко 25-то число в периода от 25.03.2014 г. до 04.02.2024 г.

Настъпването на предсрочна изискуемост не се твърди и не се установява, поради което като начален момент на погасителната давност по чл. 114 ЗЗД за всяка погасителна вноска следва да бъде приета съответната падежна дата.

Ответникът носи тежестта да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност за вземанията. В случая последният не сочи доказателства за наличието на такива обстоятелства.

Същевременно следва да бъде съобразено, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до 5 отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „****“. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. погасителната давност е била спряна по силата на закона. В случая погасителната давност е била спряна за 3 посочения период за съответната част от главницата, дължима по вноските с падеж от 25.12.2019 г. нататък, и за съответната част от възнаградителната лихва, дължима по вноските с падеж от 25.12.2021 г. нататък.

В случая исковата молба е предявена на 13.05.2024 г., а ответникът оспорва да е настъпила погасителната давност за вноски за главница по процесния договор за кредит за периода от 25.12.2019 г. до 14.02.2024 г., поради което съдът достига до извода, че няма погасени по давност вземания, извън изрично признатите от ответното дружество. На настоящия съдебен състав му е служебно известно, че между страните е проведено гр.д. № 24277/2025 г. по описа на СРС, ГО, 39-ти състав, по което е постановен краен съдебен акт, касаещ именно процесния договор за потребителски кредит, с който съдебен акт съдът следва да се съобрази. За пълното следва да се посочи, че настоящият състав приема, че погасителната давност не може да започне да тече в момента на предаване на престацията, т.е. от момента на усвояване на кредита, а тече от изискуемостта на всяка вноска По отношение на главницата настоящият състав намира, че съгласно трайно установената съдебна практика- решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр.д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ГК/ уговорката за връщане на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на частиаргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не трансформира този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. При договора за заем/кредит е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г., постановено по тълк. д. № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. В случая не са налице данни за обявяване на предсрочна изискуемост от страна на ответното дружество, а исковата молба е предявена на 13.05.2024 г., поради което няма погасени по давност задължения. За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно изискуем, то тогава давността започва да тече от всяка вноски, поради което за периода от 01.01.2022 г. до 01.06.2023 г. няма погасени по давност вноски за главница за разликата над сумата от 2 364.29 лева съобразно признанието от страна на ответника, което съдът кредитира на основание чл. 175 ГПК.