Решение № 888 от 23.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202476 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

26-1030000819/10.03.2026г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на Ч. М. И., с ЕГН: **********, от гр.П**** на осн. чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 409,03 евро /799,99 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

По съображения, изложени в жалбата, чрез процесуален представител – адв. М., се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание процесуалният представител навежда твърдения, че същия ден на жалбоподателят е сключил застраховка „ГО“, както и му бил съставен АУАН и за това, че управлява процесното МПС, което било с прекратена служебно регистрация, като счита, че това води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и се прави искане за потвърждаването му. Прави се и възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 03.02.2026г. в 16,31 часа в гр.Пловдив на ул.“Храбрец“ до № 16, свидетелят Д. М. Б. – ст.полицай при сектор „СПС“, проверил управлявания от жалбоподателя Ч. М. И. лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, чужда собственост, като било установено, че водачът, който не бил собственик, управлявал процесното МПС, във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката. С оглед на горното полицейският служител Б. съставил АУАН серия GA № 4637507/03.02.2026г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, както и били иззети два броя табели ***. След като се запознал със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като такива не били депозирани и в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. В хода на административнонаказателното производство било установено, че жалбоподателят е бил наказан за същото такова нарушение с влязло в сила на 03.04.2025г. НП № 25-3389-000050 на 06 РУ при ОД МВР – Пловдив, поради което е налице условията на повторност.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на Ч. М. И. на основание чл.638, ал.5 от КЗ е наложена глоба в размер на 409,03 евро /799,99 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – свидетелските показания на актосъставителя Д. М.

Б., който поддържа констатациите в акта. От показанията му се установява, че е извършил справка за спрения автомобил, като е установил, че няма сключена застраховка „ГО“ за автомобилистите. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

В съдебното производство като писмени доказателства са приети копие на полица за сключена застраховка „ГО“ на автомобилистите от 03.02.2026г., копие от решение № 3400/24.03.2026г. по АНД № 399/2026г. на Административен съд – Пловдив, копие от тълкувателно постановление № 2/05.04.2023г. на общото събрание на НК на ВКС и на I и II колегии на ВАС, копие на картон на АУАН GA 3728051/12.02.2025г., по който е издадено НП № 25-3389-000050/17.03.2025г. и е наложено наказание по чл.638 ал.3 по КЗ, влязъл в законна сила на 03.04.2025г., справка за нарушител, справка за регистрация на МПС. Съдът кредитира цитираните писмени доказателства като обективни, кореспондиращи и изясняващи описаната фактическа обстановка.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушението от страна на Ч. М. И. на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, която предвижда отговорност за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нормата предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят И. не е собственик на управлявания от него лек автомобил. Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.638, ал.3 от КЗ.

С оглед изложеното, съдът намира, че Ч. М. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС, чужда собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Наред с това се установява, че жалбоподателя Ч. е извършил настоящото нарушение в едногодишния срок от наложено наказание за същото по вид нарушение по чл.638 ал.3 от НК, наложено с НП № 25-3389-000050/17.03.2025г. – наложено е наказание за нарушение по чл.638 ал.3 по КЗ, като постановлението е влязло в законна сила на 03.04.2025г. Предвид на това е налице квалификацията повторност и наказанието следва да се определи при условията на чл.638 ал.5 от КЗ.

Процесуалният представител наведе оплаквания, че на жалбоподателя бил съставен АУАН и за това, че процесното МПС било с прекратена служебно регистрация, поради което счита, че това МПС не следвало да се движи по пътищата. Наред с това сочи, че същият ден, но няколко часа по-късно, поради което е имал сключена застраховка. Съдът счита оплакванията за неоснователни. Както бе посочено по-горе, всяко МПС, което се управлява по пътищата, следва да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите. Това, че е налице служебно прекратена 3 регистрация е друго нарушение и не припокрива констатираното нарушение, ето защото тези оплаквания следва да се оставят без уважение. Налице са категорични доказателства за липсата на сключена застраховка „ГО“ към момента на проверката, като са налице доказателства, че това нарушение е извършено при условията на повторност.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Не може да не се отчете, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Още повече, че извършеното нарушение не е изолирана и инцидентна негова проява, извършено е в условията на повторност, както и са налице и множество предходни нарушения по ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач.

Съобразявайки посоченото няма как да са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съобразно разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”, която е с равностойност в евро в размер на 204,52 евро, а съгласно ал.5 от същия член „При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.“, която е с равностойност в евро в размер на 409,03 евро т.е. посочената норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият орган биха могли да го променят.

При този изход на спора и съобразно с чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 70 (седемдесет) евро. Предвид на това жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ОД МВР – Пловдив сумата от 70 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5, вр. ал.9, вр. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-1030000819/10.03.2026г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОД МВР – Пловдив, с което на Ч. М. И., с ЕГН: **********, от гр.П., ул.“***на осн. чл.638, ал.5 от Кодекса за застраховането /КЗ/ е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 409,03 евро /799,99 лева/ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ.

ОСЪЖДА Ч. М. И., с ЕГН: **********, от гр.П., ул.“Л*** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Пловдив, БУЛСТАТ №129009870 сумата от 70 /седемдесет/ евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5