Определение № 143 от 27.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Пазарджик, 27.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900017 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Било е образувано по т. д. № 191/2024 г., като с определение от 16.12.2024 г. е изпратено за присъединяване по реда на чл. 213 от ГПК към т. д. № 177/2024 г. и двете по описа на ОС – Пазарджик. С Определение № 21/17.01.2025 г. присъединяването не е прието, като исковете са отделени и е образувано ново т. д. № 17/2025 г. на основание Заповед № 45 от 17.01.2025 г. на И. Ф. административен ръководител на съда.

Производството продължава под новия си номер, като съдът зачита извършените до момента процесуални действия от страните.

Подадена е искова молба вх. № 11595/05.12.2024 г. от С. И. Т., ЕГН **********, лично и като законен представител на детето си А. И. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц. К.“ №*, чрез адв. М. Д. от С., срещу ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение от по 220 000 лв за всеки ищец за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща И. А. Т., настъпила вследствие на ПТП от *** г. по вина на водача на л. а. Форд Галъкси, рег. № ****, И. Д. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главниците.

Ищците са направили доказателствени искания: за приемане на представени писмени доказателства; за събиране на гласни доказателства – по двама свидетели при режим на довеждане за установяване претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди; за изискване по реда на чл. 190 от ГПК на застрахователната полица от ответника; за допускане на съдебномедицинска (СМЕ) и съдебномедицинска и психологическа (СПЕ) 1 експертизи. В допълнителната ИМ се поставят въпроси към поисканата от ответника КСАвТМЕ.

Ответникът е поискал допускане на комплексна автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори на няколко въпроса, касащи обстоятелства около настъпилите увреждания и връзката им с предпазния колан, ползван или не от пострадалия И. Т..

По допустимостта на производството:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно дружество.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

Съдът счита, че в случая претенцията на ищ ците за присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова те не са длъжни да сочат размер на търсената лихва.

Съдът приема, че надлежно е упражне н о правото на иск, доколкото ищците са провел и описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като са го сезирали на 19.05.2023 г. с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент, респ. в тримесечния срок – до 19.08.2023 г. застрахователят не е определил обезщетение. Искът е предявен на 05.12.2024 г.

Производството е допустимо.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да се приемат представени от ищците писмени доказателства, вкл. следва да бъде изискано НОХД за целите на производството.

Неоснователно е искането за изискване на полицата, тъй като не се спори между страните относно валидно възникналото застрахователно правоотношение между делинквента и ответника.

Основателно е искането за допускане на съдебнопсихологическа експертиза и САвТЕ. Предвид че страните не спорят относно причинноследствената връзка между ПТП и смъртта на И. Т., допускане на СМЕ с въпроси, касаещи това обстоятелство, е ненужно.

Искането за събиране на гласни доказателства е основателно, но за двама свидетели, а не четирима, на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца 2 и препис от допълнителния отговор на ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искове на С. И. Т., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на детето си А. И. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц. К.“ №*, чрез адв. М. Д. от С., против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявени са субективно съединени искове от С. И. Т., ЕГН **********, действаща лично и като законен представител на детето си А. И. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. П., ул. „Ц. К.“ №*, чрез адв. М. Д. от С., против ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, за заплащане на обезщетение от по 220 000 лв за всеки ищец за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща И. А. Т., настъпила вследствие на ПТП от *** г. по вина на водача на л. а.

Форд Галъкси, рег. № ****, И. Д. М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното изплащане на главниците.

Исковете се основават на следните фактически твърдения:

В исковата молба се твърди, че на *** г., около 14:35 ч., на АМ Тракия, км. 106+ 980, в посока на движение към гр. Б., при добри метеорологични условия, водачът на л. а. Форд Галъкси, рег. № ****, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост, неспазване на пътната маркировка и липса на непрекъснат контрол върху управляваното от него МПС, застига, рязко навлиза в лявата лента и удря отзад в задна дясна част, спрелият в тази лента поради обезопасяване на АМ за полагане на пътна маркировка л. а. Киа Сийд, рег. № ****. От удара л. а. Киа се удря с предната си част в мантинелата отляво на платното и се завърта на около 260 градуса. От удара тежко е пострадал И. Т., който бил пътник в л. а. Киа, седящ на предна дясна седалка с правилно поставен предпазен колан. Същият е откаран в Бърза помощ в УМБАЛ „Св. Георги“ АД, където на **** г. умира. Бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а също така било образувано и ДП № 305/2022 г. на ОСлО-Пловдив, а впоследствие и НОХД № 952/2024 г. по описа на ОС – Пловдив, което приключило с влязла в сила осъдителна за виновния водач присъда. Подробно се излагат търпените от ищците болки и страдания от настъпилата от инцидента смърт на техния съпруг и баща. На 19.05.2023 г.

3 била отправена претенция по чл. 380 от КЗ до застрахователя – ответник за заплащане на претърпените вреди, но и до момента същият не се е произнесъл. Моли се за уважаване на исковете с присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД, чрез адв.

И. е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска по основание и размер. С оглед влязлата в сила присъда не се оспорва, че в резултат на описаното в присъдата ПТП е починал И. Т. – чл. 300 ГПК. Оспорват се настъпилите вреди. Претенциите били прекомерно високи. Този извод се аргументира с минималната работна заплата, която към 2022 г. е в размер на 710 лева и която представлява реален индикатор за икономическите възможности на обществото. Излагат се допълнителни доводи. Прави се (евентуално) възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан, като степента на приноса му била поне 50 %. Възразява се и срещу претенцията за лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя, тъй като противоречи на закона, а и са били изискане допълнителни документи, които не били представени. Прави се тълкувателен анализ на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 106, ал. 3 от КЗ, от който се достига до извод, че ответникът не дължи лихви. Евентуално лихвата следвало да се изплати от датата, на която обезщетението е трябвало да бъде изплатено в съотвествие със сроковете по КЗ. За дължимата лихва приложение намирал чл. 497 от КЗ. Моли се за намаляване на претендирания размер на обезщетенията, за да се гарантира справедливост както към ищеца, така и към ответника.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията на ответника, както и че към декември 2022 г. средната месечна работна заплата била 1 947 лева, като се излага, че в хода на процеса ще се докаже, че семейство Т.и не са живеели на прага на бедността. Излагат се подробни аргументи. Относно възражението за съпричиняване се сочи, че пострадалият бил с правилно поставен предпазен колан.

В подадения в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК допълнителен отговор се оспорват доводите на ищците.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът приема за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента И. Д. М. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП, както и че ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за 4 заплащане на обезщетение досежно процесния инцидент на 19.05.2023 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от последния.

Съдът НАПОМНЯ на страните, че съгласно чл. 146, ал. 4 от ГПК, допуска доказателства, които са относими, допустими и необходими. Предмет на делото не е претърпяна от ищците имуществена вреда, респ. няма отношение доказване на благосъстоянието на семейството на ищците, като изложените от двете страни твърдения за размера на минималната, респ. средната месечна работна заплата се възприемат от настоящия състав само като аргумент за определяне на по-висок, респ. по-нисък размер на обезщетението.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ в ъ р ху ищци т е по делото лежи доказателствената тежест да установят: противоправно поведения от страна на делинквента; вреда (в случая неимуществена); причинна връзка между деяния и вреда; вина (същата при доказано авторство на делинквента се презумира); наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си, вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия поради липса на поставен предпазен колан, че претендираният размер на обезщетение е завишен и т. н.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183, ал. 1 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.

ДА СЕ ИЗИСКА за прилагане на основание чл. 186 от ГПК към настоящото дело, като писмено доказателство НОХД № 952/2024 г. на ОС – Пловдив, ведно с ДП № 305/2022 г. на ОСлО-Пловдив.

Д О П У С К А Комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза с вещи лица – автоексперт и съдебен лекар, с поставени въпроси от ответника в отговора на ИМ и от ищеца в допълнителната искова молба.

ОПРЕДЕЛЯ за вещи лица д-р П. М. и инж. Т. А. С..

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски на вещите лица в 5 размер на п о 400 лева за всеки експерт, дължим по равно между страните, като ответникът следва да внесе 400 лева в едноседмичен срок от съобщението, а частта на ищците ще бъде изплатена от бюджета на съда, предвид че същите са освободени от разноски, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.