Решение № 1500 от 07.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1500 гр. Плевен, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20244430102847 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основА.е чл.128, ал.1 от СК.

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от А. Н. П. с ЕГН ********** и П. Г. П. с ЕГН **********, чрез адв.Д. Н. от *** против Н. Л. И. с ЕГН **********, в която се твърди, че ищците са баба и дядо по бащина линия на детето Н. Г. Г. с ЕГН **********, а ответницата е негова майка. Сочи се, че бащата Г.П. Г. е починал *** Приживе не бил припознал сина си, но от раждането му ищците поддържали отношения с ответницата, която давала да вземат детето Н. в дома си почти всяка седмица. Излага се, че с решение на Окръжен съд Плевен, след смъртта на сина на ищците, Н. бил признат за негово дете.

Твърди се, че между бабата и дядото по бащина линия и детето Н. съществували изградени близки отношения, прекарвали време заедно, през което то се чувствало добре. Ходели и на почивка през 2023г. заедно с майката и детето.

Твърди се още, че детето Н. имал по-голям брат по бащина линия - Г. Г. и двамата прекарвали време заедно в дома на ищците, като показвали 1 привързаност един към друг, играели заедно, рисували.

Излага се, че от 08.03.2024г. майката прекъснала контактите на детето с ищците, дори и по телефон.

Навеждат се доводи, че в интерес на детето е да осъществява контакти с бабата и дядото по бащина линия.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се определи режим на лични контакти на ищците с детето Н. Г. Г., които да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя с преспиване от 17 ч. в събота до 18 ч. в неделя в *** по местоживеене на ищците и 10 дни през лятото, когато това не съвпада с отпуската на майката.

Ответницата е депозирала писмен отговор, с който ангажира становище, че иска е частично основателен.

Твърди, че от раждането на детето до края 2020г. нито баща му нито ищците са го виждали и контактували с него. След смъртта на баща му, ищците, след настояване от майката, започнали да контактуват с детето и то само в нейно присъствие. Помощта им до преди две години била епизодична и само по настояване на ответницата.

Твърди се, че отношенията между стрА.те се влошили, след като ответницата заживяла с Х. У. и се родила сестричката на Н. -В.. Ищците започнали да настройват детето срещу майката и съпругът й. След всяко посещение в дома на ищците през последните две години, детето се връщало превъзбудено, озлобено срещу семейството си. Ставало агресивно и нервно.

Сочи се, че детето посещавало логопед и след посещението в дома на бабата и дядото започвало да заеква, въпреки подобрението и напредъка, който бил налице с работата при логопед. Детето споделяло, че денят му в дома на ищците минавал основно на телефон, таблет и телевизор. Нееднократно здравословното състояние на детето било неглижирано и същото било връщано болно, без да е посетен лекар или дадено елементарно лекарство за температура. Детето споделяло след всяко връщане от дома на ищците, че последните го водели на гробищата. Обяснено му било, че баща му е оставил пари и те ще го гледат, и че той трябвало да прилича на баща си. След последните посещения, детето отказвало да посещава градина, защото ищците му били казали, че можело да не ходи на градина, а баба и дядо щели да го гледат и щял да си е в къщи с телефона. На детето било втълпявано, че майка 2 му обичала повече сестра му В. и затова било по-добре той да бъдел с тях.

Детето било возено в лек автомобил без да е поставян предпазен колан и се създавал такъв вреден навик, който проявявал и при майка си, отказвайки да му бъде поставен предпазен колан.

Твърди се, че дядото е международен шофьор и през повечето време отсъства от страната, а бабата не е в добро психическо и емоционално здраве.

Пиела лекарства, но не посещавала редовно психиатър *** в ***.

Излага се, че детето е силно привързвано към майка си и сестра си, както и към втория съпруг на майката. Двамата прекарвали време по мъжки и в повечето случаи това ставало през уикенда. Ходели на картинг, ремонтирали колата, разхождали се, играели баскетбол, извършвали мъжки дейности, които били от голямо значение за израстването на едно момче.

Ответницата счита, че предлагА.я от ищците режим на лични контакти не е съответен на интересите на детето, а смята, че подходящо е да се вижда с баба си и дядо си един път в месеца — неделя от 10,00 часа до 16,00 часа по местоживеенето на детето и в присъствие на майката.

Съдът, след като се съобрази със становищата на стрА.те, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :

Безспорно е между стрА.те и се установява от приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки, че ищците А. Н. П. и П. Г. П. са баба и дядо по бащина линия на детето Н. Г. Г..

СтрА.те не спорят, че техния син Г.П. Г. - баща на детето Н., е починал на ***, което е видно от същото удостоверение.

Ищците са представили удостоверения за трудов доход, от които е видно, че ищцата А. П. реализира месечен такъв в размер на около 950лв., а ищеца П. П. – около 728лв.

От приложените копия на амбулаторни листове, издадени от лекар при *** *** през периода от 2008г. до 2022г. е видно, че ищцата А. П. е била диагностицирана и лекувана за рецидивиращо депресивно разстройство с последно посещение на лекарския кабинет на 26.04.2022г.

По делото е изготвен Социален доклад от ***, в който се съдържа споделеното от ответницата Н. И. при социалното проучване, наведено като 3 твърдения и в настоящото производство. Посочено е, че детето Н. е отглеждано от майката и нейния съжител, заедно с роденото по време на това съжителство дете В.. Посочено е също така, че жилището, в което живеели било собственост на родителите на ответницата, които я подкрепят в грижите за детето. Отразено е, че майката е декларирала трудова ангажираност като медицински секретар. Констатирана е била силна емоционална връзка между детето и родителя, както и с роднините и близките.

Изготвен е писмен Социален доклад и от ДСП – ***, в който се съдържат споделени от ищцата обстоятелства за отношенията им с детето Н. и майката Н., които се твърдят и в настоящото производство. Отразени са данни за трудова заетост и създадени нормални битови условия в дома им.

В хода на производството по делото са събрА. гласни доказателства по искане на стрА.те.

Свидетелката А.Б.А., сочена от ищците, излага в показА.ята си, че живеела в съседство с тях и виждала, че детето Н. им гостувало с преспиване, като през времето, когато дядото се прибирал от пътуване, то оставало там и за по-дълги периоди. Твърди, че бабата и дядото се стараели винаги да има някой при детето, докато другия имал работа; купували му играчки; грижели се да му осигуряват разнообразна храна. Твърди също, че не била виждала детето да играело на телефон и други електронни устройства, а имало играчки. Излага, че ищците имали и друго внуче, което било по-малко. Излага, че в къщата на ищците имало две спални, обширна дневна с кухненска част и друго помещение, извън къщата, което ползвали за кухня; отоплявали се на локално парно. Сочи още, че ищцата А. П. работела в кухня за готови хрА. на смени, а ищеца П. П. бил международен шофьор.

Свидетелката К.Х.Ц., сочена също от ищците, излага в показА.ята си, че се намирала в приятелски отношения с тях. Твърди, че виждала детето Н., когато гостувало при баба си и дядо си. То спяло в стаята на баща си, на двора му били осигурени разнообразни забавления – батут, басейн, пясъчник. Сочи, че знаела, че преди две години бабата и дядото подарили телефон на внучето си, но не го била виждала да си играе на него, а в повечето случаи било на двора, когато посещавала дома им. Знаела, че го били водили на гробища, но не знаела колко често. Излага, че бабата работела на смени, включително в събота, а дядото бил международен шофьор.

4

Свидетелката Т. Г. Д., сочена от ответницата, излага, че познавала майката и детето Н., на което била кръстница. Твърди, че то имало проблеми с говора и по тази причина ходело на логопед, като специалиста препоръчал да се огрА.чи играта с електронни устройства. Твърди, че ответницата била казала на ищците за необходимостта от въвеждане на такова огрА.чение, като я чула и лично да им казва това в проведен пред свидетелката телефонен разговор. Сочи, че те не направили необходимото в тази насока, като детето само било казвало, че си лягало там късно, че било на телефона дълго време.

Сочи също, че когато виждала детето след посещение при баба му и дядо му, то обяснявало, че му били казали, че майка му обичала повече сестра му В.; връщал се от там по-изнервен и агресивен. Знаела, че причината да не ходи вече там била, че го настройвали срещу сестра му, както и че не се спазвали предписА.ята на логопеда.

Свидетелят Х. С. У. сочи, че съжителства на семейни начала с ответницата и отглеждали заедно детето Н., както и родено от това съжителство дете. Твърди, че преди м.март 2024г. Н. посещавал бабата и дядото по бащина линия, т.к. майката искала да се поддържа тази връзка, но той се връщал след тези посещения агресивен – налитал на бой на сестра си, майка си и свидетеля; настоявал да се случва това, което искал и се захласвал, ако му се откажело. Твърди също, че майката била казала на ищците за препоръката на логопеда за необходимостта от огрА.чаване играта с електронни устройства, но детето споделяло, че баба му му давала телефона; разказвало, че когато времето било лошо гледало различни неща на телефона.

Сочи още, че когато детето се връщало от посещения при бабата и дядото казвало, че не трябвало да се съобразява със св.У., т.к. той не бил негов баща.

Излага, че логопеда бил казвал, че нямало напредък в работата с детето и причината била, че стоял дълго време на електронни устройства, а това не му било позволявано при майката, което пък предполагало, че се случвало в дома на ищците. Излага също, че впечатленията му били, че детето било много глезено от бабата и дядото, т.к. нямало нещо, което да е поискал и те да не са му купили.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съдът, при решаване на отнесения за разглеждане спор, съобразява 5 споделяната от настоящия състав съдебна практика, изразена в Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК и редица други в същия смисъл, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желА.ята и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитА.ето му. По принцип бабата и дядото са мотивирА. да полагат грижи за отглеждане и възпитА.е на внуците си и то в техен най-добър интерес. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявА. в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.