Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 89 от 14.12.2022, Районен съд - Тервел

Съд
Районен съд - Тервел
Дело
Гражданско дело 66/2022
Вид
Решение № 89
Подписан
14.12.2022
Състав
Ганчо Манев Драганов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 3, т. 2 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 357, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.358 · Кодекс на труда
  • чл. 358, ал.1, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл.358, ал.2, т.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Тервел, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100066 по опИ. за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от С. А. О. ЕГН **********, с постоянен адрес:

**********, М. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.********** и С.

М. О. ЕГН **********, с постоянен адрес: ********, срещу „ЕКОФРУКТ" ЕООД, ЕИК 116532632, със седалище и адрес на управление: с. Зърнево, общ.

Тервел, обл. Добрич, ул. „Първа" №95, представлявано от Н. И. С.-Д., с правно основание на иска - чл.200, ал.1 от КТ с цена на иска 300 000 лева, с който молят да бъде осъден ответника да заплати сумата от по 100 000,00лева на всеки един от ищците, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди (болки и страдания) вследствие на трудова злополука от 24.07.2018година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното й заплащане, както и дължимия адвокатски хонорар за процесуално представителство.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на М. О. О., починал вследствие на трудова злополука, станала на 24.07.2018г. в базата на „Екофрукт“ ЕООД в с. Зърнево. Първата е негова съпруга, втората е негова дъщеря, а третия е негов син.

На 24.07.2018г. на М. О. О. му е разпоредено да сортира бали с люцерна, като му е указан начина, по който да извършва тази дейност. В 15:00 часа три от балите падат, като двете от тях падат върху него. Пострадалият е изваден жив, впоследствие закаран в МБАЛ - Добрич, а оттам в МБАЛ„Света Анна“ гр.Варна, където е настъпила и смъртта му на 07.08.2018г. предявен на 08.03.2022 .

Според ищците в резултат на злополуката са им причинени неимуществени вреди (болки и страдания) от загубата на много близък за тях човек –съпруг и баща. Твърдят, че са останали без опората в семейството, лишени от възможност да бъдат подпомагани морално, лишени от обич, подкрепа и грижи.

1

По делото има наложена обезпечителна мярка „Запор на банкови сметки“ по отношение на ответното дружество, която впоследствие е заменена с обезпечителна мярка „Залог в пари“.

С разпореждане на основание чл.131 от ГПК, Тервелски районен съд е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е било получено от ответника по делото ЕКОФРУКТ" ЕООД, ЕИК 116532632, със седалище и адрес на управление: с. Зърнево, общ.

Тервел, обл. Добрич, ул. „Първа" №95, представлявано от Н. И. С.-Д., чрез адв.Г. А. С. впИ.н в АК -Добрич със съдебен адрес **********. В отговора си ответника подробно и мотивирано изразява становището си по предявеният иск, като го счита за допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като им бъдат присъдени сторените по делото разноски. Правят се възражения за изтекла погасителна давност. Сочи, че претендираните обезщетения в размер на по 100 000 лева са необосновано високи, както и че е налице допринасяне за настъпване на трудовата злополука, поради допусната груба небрежност от страна на пострадалия.

По делото по искане на ответната страна е привлечено като трето лицепомагач на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД. В своя писмен отговор третото лице помагач сочи, че в настоящия спор не е налице правен интерес за встъпването им като страна в делото. Оспорват сковете както по основание, така и по размер. Считат, че исковата претенция е погасена по давност, както и че действията на пострадалия са причина за настъпването на злополуката. Оспорват и обстоятелството, че вследствие на смъртта на М. О. ищците са претърпели болки и страдания в твърдения обем. Намират исковете за неимуществени вреди за силно завишени по размер и неотговарящи на реално претърпените болки и страдания. Също така посочват, че съгласно чл.200, ал.3 КТ при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, което дължи работодателят, следва да бъдат приспаднати и съобразени обезщетенията и/или пенсиите, получени от ищците от общественото осигуряване. Молят исковете срещу ответника да бъдат отхвърлени изцяло

В хода на проведеното по делото съдебно заседание по съществото на спора ищците редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв.Е. В. и адв.К. Д., чрез които заявяват, че поддържат предявения иск и молят същият да бъде уважен. Молят и за присъждане на всички сторени по делото разноски, включително адвокатски хонорар, който да бъде определен от съда съгласно чл.38 от ЗА.

Ответната страна, както със своя писмен отговор така и в съдебно заседание моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и да им бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

По делото са приети като доказателства: удостоверение за наследници с изх.№086/13.08.2018г. на Кметство с.Зърнево; препис – извлечение от акт за смърт издаден въз основа на акт за смърт №1576/07.08.2018г.; протокол №51032419 от 06.11.2018г. за резултатите от извършено разследване на злополуката станала на 24.07.2018г.; решение №302/16.07.2019г. на АСДобрич по адм.д.№65/2019г.; решение №340/18.11.2020г. на АС-Добрич по адм.д.№288/2020г. и решение №4150/31.01.2021г. по адм.д.№254/2021г. на ВАС – София; полица №01111180380001004/19.04.2018г. групова застраховка задължителна трудова злополука на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; персонал по длъжности от м.03.2018г.; общи условия за застраховки 2

„Злополука и заболяване“ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; полица № 0111210380001310/22.04.2021г. групова застраховка задължителна трудова злополука на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; застраховка „Обща гражданска отговорност от

19.04.2018г. на

„ДЖЕНЕРАЛИ

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; застраховка „Обща гражданска отговорност от 23.04.2021г. на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД; протокол от 03.10.2018г.за разпит на свидетел Е.С. М.; протокол за доброволно предаване от 03.10.2018г.; талон за медицинско изделие от м.07.2018г., ведно с касов бон и талон за медицинско изделие от 25.07.2018г., ведно с касов бон; справка от ТП на НОИ-Добрич за получените от ищците плащания от общественото осигуряване във връзка с настъпилия инцидент; копие на трудово досие на М. О. О.; писмо с изх.№310009566/20.10.2022г. от „Дженерали застраховане“АД; копие на ДП №57/2018 година по опИ. на ОСлО при ОП-Добрич - 4 тома, п.пр. ведно с наблюдателна преписка №561/2018г. на ОП-Добрич-1 том.; препис от влязло в сила решение №41 от 02.08.2019г. по АНД 39/2019г. по опИ. на ТлРС, ведно с решението на въззивната инстанция № 407/23.10.2019 г. по КАНД №609/2019г. на АСДобрич.

По делото има изготвени комплексна съдебно психиатричнопсихологична експертиза и комплексна съдебно медицинско-техническа експертиза.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите – Е.С. М., Б.Б. О., А.Н.З., Б.Ю.М..

Съдът като прецени и анализира събраните в тяхната цялост писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът като предявен от лице разполагащо с активна процесуална легитимация пред надлежния съд се явява допустим.

Разгледан по същество същият се явява неоснователен по следните съображения:

Имуществена отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника и служителя е уредена в чл.200 КТ и сл.

Сроковете за исковете по трудови спорове съгл. чл.358 от КТ се предявяват в едномесечен - по спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2 от КТ; двумесечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото правоотношение и тригодишен - по всички останали трудови спорове. Тези срокове, съгласно нормативната уредба започват да текат, както следва: за искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването и за другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

В конкретният случай, давността ще тече от деня, в който правото, 3 предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено –чл.358, ал.2, т.2 от КТ, т.е. от деня на настъпване на смъртта на М. О. О. - 07.08.2018г.

В практиката, застъпена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 18.02.2011г. по гр.д.№ № 374/2010г , ІІІ г.о. на ВКС решение №235/01.07.2013 г. по гр.д. №1194/2012 г. по опИ. на ВКС, ГК 1 г.о.се приема, че съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 КТ давностният срок за този вид искове започва да тече от деня, в който правото, предмет на иска е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. В случая за ищците, правото да претендират вреди от трудовата злополука е станало изискуемо и е могло да бъде упражнено от настъпване смъртта на съпруга съответно бащата, тъй като към този момент те стават субект на деликтно увреждане. В този смисъл е и даденото разрешение в т.1 на Постановление №2/1981г. на Пленума на ВС, в което е посочва, че при съответно приложение на чл.114, ал.1 ЗЗД следва да се приеме, че без да е напълно осъществен даденият фактически състав, вземането не би могло да се счете за изискуемо, т. е. необходимо е действително проявление на непозволеното увреждане, за да почне да тече давностният срок. Моментът на смъртта, а не моментът на настъпване на трудовата злополука, поставя началото на погасителната давност за вземането на ищците от смъртта на техния съпруг и баща, тъй като именно този факт прави вземането и изискуемо. Както бе посочено по горе, настъпване на смъртта на М. О. О. е на 07.08.2018г. Три-годишният срок за предявяване на исковете по чл. 200 от КТ, с оглед на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е изтекъл на 07.10.2021 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, е подадена в съда на 08.03.2022 г. - пет месеца след изтичане на давностния срок. Предявяването на иск след изтичане на давностния срок на вземането прави исковата претенция неоснователна, при условие, че ответникът се позове на изтеклата в негова полза погасителна давност, тъй като тогава този срок се превръща в преклузивен за ищците. Ето защо следва да се приеме, че в случая вземането на ищците, за обезщетение на вреди от причинена смърт на техния съпруг и баща в резултат на трудова злополука е погасено по давност.

По изложените съображения предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, като съдът не следва да се произнася по съществото на спора.

По разноските:

С оглед изхода по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ищците С.

А. О., М. М. М. и С. М. О. следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски по настоящото производство, а именно: 760,00(Седемстотин и шестдесет) лева внесен депозит за вещи лица, както и заплатения адвокатски хонорар в размер на 20 400,00(Двадесет хиляди и четиристотин) лева с вкл.ДДС, като по отношение на адвокатското възнаграждение, съдът констатира, че е в минимален размер съгласно тарифата за минималните адвокатски възнаграждения спрямо материалния интерес по делото.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ по чл.200 от КТ от С. А. О.

ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, М. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес: с.********** и С. М. О. ЕГН **********, с постоянен адрес:

********, срещу „ЕКОФРУКТ" ЕООД, ЕИК 116532632, със седалище и адрес на управление: с. Зърнево, общ. Тервел, обл. Добрич, ул. „Първа" №95, представлявано от Н. И. С.-Д., като погасени по давност.

ОСЪЖДА С. А. О. ЕГН **********, с постоянен адрес: **********, М.