Решение № 331 от 15.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Габрово, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20254200100037 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 25.08.2023г., възникнало ПТП, при което водача на л.а. *** П.В.К. виновно нарушил правилата за движение по пътищата. При движение по път ПП 1-4, 57+000км с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, водачът К. загубил управление на автомобила.

В следствие на инцидента била причинена смъртта на Й.И.И., който пътувал на задната седалка на автомобила.

Ищцата съжителствала на съпружески начала с починалия, а ищецът бил син на ищцата и бил отгледан от И., като негов син.

Във връзка с ПТП било образувано д.п.№322/2023г. по описа на РПУ Ловеч и пр.пр.

№1622/2023г. по описа на ОП - Ловеч. Водачът на л.а. ***, виновно е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП - като се движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и законови ограничения; чл.20, ал.1 от ЗДвП като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал; чл.5, ал.1, т.1 - като създал опасност за живота и здравето на участниците в движението. Водачът К. имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е бил нарушил посочените правила за движение по пътищата.

Смъртта на Й. И. се отразила изключително тежко в живота на неговата спътница Й. Б., с която живеели в едно домакинство - обичали се и се подкрепяли повече от 20 години.

Липсата на законно призната връзка между тях не попречила по никакъв начин на личните отношения между двамата, които макар че живеели на съпружески начала, без законно призната връзка, очаквали да прекарат заедно живота си, в любов и хармония. При запознанството си с Й. през 2001г. Й. била млада самотна майка с дете, изоставена от биологичния баща на детето си. В този най-тежък за нея и детето й момент срещата с Й. се оказала началото на един нов живот на любов и семейно щастие. В този ден Й. открила сродната си душа и по-важно за всяка майка и баща на своето дете. Й. приел малкия С., обикнал го и се грижел за него като свое собствено дете, осигурявайки му не само финансова грижа за храна, облекло, за създаване на добри битови и социални условия за живот, но и любов, възпитание и личен пример като се стараел да го възпита и да израсне 1 като достоен млад човек. Момчето от своя страна растяло и ставало мъж и всеки ден намирало в лицето на Й. заместник на бащата, който го изоставил непосредствено след раждането му. С. не познавал липсата на родител, защото Й. поел изцяло тази роля с желание и любов. С. възприемал Й. като свой баща, и той него като свое дете.

Новината за случилия се инцидент споходила ненадейно ищците. След загубата на своя спътник в живота си Й. станала по-вглъбена, отчуждена, лесно ранима и изнервена, страданието изпълвало нейното ежедневие. Не можела да спи, чувствала се самотна, страхувала се за бъдещето си, още повече, че смъртта на Й. я споходила само година след като била диагностицирана с рак на гърдата през 2022г. Последната година преди смъртта на Й. ги сплотила още повече и от преди. Й. бил до Й. при всяка интервенция, химиотерапия и споделил с нея всяка болка и страх.

С. не по-леко изживял загуба на Й.. По време на израстването си С. свикнал с присъствието на грижовен баща, какъвто Й. бил за него. Й. го отгледал с много обич и грижа, бил негова опора във всички житейски спънки, пред които се изправял С.. В ежедневието на ищеца останала празнота, която не може да бъде запълнена Лек автомобил *** към датата на ПТП има валидна застраховка „Гражданска отговорност" по полица №ВG/22/123002205493, валидна до 19.07.2024г. Ищците предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, въз основа на която била образувана щета №0000-1000-01-23- 7760/16.10.2023г. С уведомление изх.

№9136/18.10.2023г. ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетение на ищците, не са налице основания за определяне на сума.

Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на Й. Д. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., като частичен от 200 000лв., както и на ищеца С. Ц. Т. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000лв., като частичен от 200 000лв, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на Й.И.И. при ПТП на 25.08.2023г. Обезщетенията да бъдат присъдени ведно със законната лихва, начиная от датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496 от КЗ. Претендират се и сторените по делото разноски.

В с.з. от 18.11.2025г. е допуснато изменение в размера на предявените искове, като същите се считат предявени както следва : предявения от Й. Б. иск – за 126000лв., частично от 200000лв. и предявения то С. Т. иск –за 80000лв., частично от 200000лв.

Ответното дружество в депозирания по делото отговор заявява, че исковете са допустими, но оспорва същите по размер. Твърди, че по образуваната ликвидационна преписка по щета не е отказано плащане, а застрахователя е поискал доказателства, поради което не е изпадал в забава.

Моли съда спре производството по делото по приключване на производството по образуваното досъдебно производство.

Твърди, че в инцидента участвал и т.а. ***, застрахован при привлеченото трето – лице –помагач- ЗАД“ДаллБогг : Живот и Здраве“, с полуремарке Ш., рег.№ ** което също било застраховано при третото лице – помагач.

Ответното дружество прави възражение, че л.а. *** не е използван по предназначение или е използван за състезания и високо рискови занимания, за което нямал сключена застраховка. Не било доказано по безспорен и категоричен начин, къде в купето на автомобила се е намирал Й.И.И.. Навежда доводи, че той е причинил произшествието, в качеството на водач на МПС, управлявал след употреба на алкохол. В представения Констативен протокол № 42/25.08.2023 г. на РУ-Ловеч не било посочено на коя позиция е намерен Й.И.И.. Ответникът не дължи обезщетение за виновния водач, съгласно чл.494, ал.1, т.1 от КЗ. Оспорва твърдението, че ищецът С. Ц. Т. е отгледан от починалия. Оспорва твърдението, че ищцата Й. Б. е живяла в едно домакинство с Й. И. за период по-дълъг от 10 години или както е посочено 20 години. Оспорвам твърдението, че ищцата Й. и починалият Й. имали намерение да живеят заедно до края на живота си.

Навежда доводи, че заболяване на И. от преди събитието е станало причина за 2 леталния изход.

Оспорва вината на застрахован при ответника водач и механизма на настъпилото ПТП.

Навежда доводи за вина от трети участник в движението, който не е описан в исковата молба.

Навеждам доводи за съпричиняване на неблагоприятните последици от пострадалия, поради не поставяне на предпазен колан.

Й.И.И. има принос за неблагоприятните последици тъй като се е доверил да се качи в автомобил, чийто водач е управлявал МПС, след употребата на алкохол и след като заедно са употребили алкохол.

Оспорва предявените искове по размер, както и всички твърдения за претърпени от ищците неимуществени вреди. Твърди, че претенциите били завишени по размер. Оспорва искането за присъждане на лихви. Претендира за присъждане на разноски по делото.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение, към датата на процесного ПТП, касаещо МПС марка ****, по силата на Застрахователна полица, валидна към датата на ПТП - 25.08.2023г.

Оспорва всички фактически твърдения, с които ответника обосновава привличането му като трето лице. Оспорва изложения в исковата молба механизъм на възникване на ПТП. Оспорва размера на заявените претенции, като счита, че същите са изключително завишени и не отговарят на принципа за справедливост. Прави възражения за съпричиняване.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 25.08.2023г. около 00,40ч. на път І-4, при км.57, възникнало ПТП между л.а. *** управляван от П. К. и товарен автомобил – влекач **, с прикачено към него ремарке **, управлявано от Г. Г., при което била причинена смъртта на Й.И.И., който пътувал в л.а. „**.

Във връзка с ПТП било образувано д.п.№322/2023г. по описа на РПУ Ловеч и пр.пр.

№1622/2023г. по описа на ОП - Ловеч. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 07.04.2025г. на ОП Ловеч наказателното производство било прекратено, на осн. чл.24, ал.1, т.4 НПК

Лек автомобил *** към датата на ПТП има валидна застраховка „Гражданска отговорност" по полица №ВG/22/123002205493, валидна до 19.07.2024г. По отношение на товарен автомобил – влекач **, с прикачено към него ремарке ** била в сила застраховка „Гражданска отговорност“ при третото лице – помагач по делото – ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД.

Ищците предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение, въз основа на която била образувана щета №0000-1000-01-23- 7760/16.10.2023г.

С уведомление изх.№9136/18.10.2023г. ответникът ги информирал, че няма основание да изплати обезщетение на ищците, не са налице основания за определяне на сума.

От показанията на св.Г. се установява, че си спомня за ПТП през м.август 2023г.

Тогава управлявал т.а. С. в посока София. Било около полунощ. Нямало мъгла, но пътят бил мокър, но в момента не валяло. Нямало голямо движение и пред него нямало други автомобили.други автомобили нямало и в насрещната лента, които да го заслепяват. Г. излизал от завой, насрещно движещата се кола също излизала от завой. Всичко станало много бързо. Отсрещния автомобил навлязъл странично в неговото платна, поднесъл. Г. натиснал спирачките и останал в платното си, но след удара, като се ударил с колата камионът му се прекършил и се сгънал. Кабината се ударила в ремаркето и камионът спрял в подпорната стена край пътя. Колата навлязла в неговото платно странично, не челно. Г. си спомня, че се ударили в дясната част на камиона. Не е видял дали в лекия автомобил някой е бил с поставен колан.

Св.П.И. – брат на починалия Й. И. установява, че познава ищцата Й. и сина й С. от около 20 години, когато брат му заживял с ищцата. Тогава С. бил около 7-8 годишен.

3

Ищците и покойния живеели в апартамента на ищцата. Й. и Й. живеели заедно, имали общо домакинство и заедно се грижели за всичко, подкрепяли се. Работели заедно. От известно време заживяли в Г., където също работели заедно до инцидента. Преди години двамата правили опити за ин витро, но те били несполучливи. Св.И. установява,че малко преди инцидента, при разговор брат му му споделил, че с ищцата искат да сключат брак.

Й. Б. към момента на инцидента била в Г. и се прибрала малко след погребението на Й., тъй като била на лечение. И до момента тя често се чувала със свидетеля, като му споделяла, че липсата на съжителя й е отворила дупка в живота й и й тежи. Инцидента й се отразил тежко.

Покойния Й. И. бил отгледал ищеца С. Т. като свое дете, полагал грижи за него, заедно с майка му, дори ходел на родителски срещи. Двамата били привързани един към друг, още повече, че родния баща на детето не се интересувал от него. Свидетелят разбрал за инцидента именно от ищеца, на когото приятели се били обадили, тъй като имали неговия номер. На С. му било мъчно за покойния.

Свидетелката Н. – братовчедка на покойния Й. И. установява, че от както се събрали Й. и Й. живеели заедно със сина на ищцата в нейния дом около 2002г. Ищцата и покойния никога не се били разделяли, нямали сключен граждански брак и родени деца. през годините били правили няколко неуспешни опита. Н. споделя, че имали намерение да сключат брак.

Заявява, че не знае да са се карали и да имат някакви неразбирателства. Й. отгледал ищеца, като свой син и винаги се грижел за него, ходел на родителски срещи, на състезания и т.н.

Установява, че биологичния баща на С. не го търсел и нямал роля в живота на детето.