Решение № 283 от 03.06.2016, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 03.06.2016г. гр.Казанлък

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Казанлъшки районен съд, I-ви граждански състав

На 04.05 2016 година,

В открито съдебно заседание,

В следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА

При участието на секретаря Д. Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова гражданско дело

№ 3074 по описа за 2015г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от Б.П.П.Ф. ЕАД, ***, представлявано от М Ф срещу Г.Г.В. с ЕГН ****** и с адрес ***. В исковата молба ищецът твърди, че с Договор за потребителски заем с номер РLUS-01146130 от 11.01.2008 е отпуснал на ответницата паричен кредит в размер на 5214.50 лв. Сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1от договора. Усвояването на заема Г.Г.В. удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.3 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 33 месечни вноски, всяка по 246.30 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, посочени в параметрите по договора. Длъжникът В. преустановила плащането на вноските по кредита на 30.03.2010, като към тази дата били погасени 25 месечни вноски. На основание чл.5 от договора вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди се, че длъжницата не била заплатила на падежа две вноски, което мотивирало кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил вземането си за изискуемо и поканил ответницата да го погаси. Посочва, че поканата била изпратена на адреса, който бил деклариран в договора, а съгласно чл. 8 от същия, всички изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат изпратени на адреса, посочен в договора. След обявяване на кредита за предсрочно изискуем В. направила две плащания- на 31.10.2014 г. в размер на 90.00лв. и на 02.02.2015 г. в размер на 100 лв.. Твърди, че ответницата дължала на дружеството 1737, 04 лв.. Въпреки това към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита била изтекла и последната падежна дата. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на 519.52 лв. за периода от настъпване на изискумостта на кредита - 30.04.2010г. до 11.09.2015г.. Б.П.П.Ф. ЕАД твърди, че подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр. Казанлък. По гражданско дело № 2407/2015 г.,2 с-в била издадена

Заповед за изпълнение, след което постъпило възражение от В. срещу издадената заповед. На основание чл.415, ал.1 от ГПК, Б.П.П.Ф. ЕАД предявил искове за установяване на вземането си в едномесечен срок. От съда се иска да се установи, че е налице вземане от страна на Б.П.П.Ф.

ЕАД от Г.Г.В. в размер на: 1364.49 лв., представляваща главница по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от

29.09.2015г. до окончателното изплащане на вземането, 372.55 лв., представляваща възнаградителна лихва по договора за периода 30.03.2010г. до 29.10.2010г., мораторна лихва в размер на 519.52 лв. за периода от 30.04.2010 до 11.09.2015г. Претендира се присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата е подала писмен отговор. Не оспорвала обстоятелството, че между страните по делото било налице валидно сключено заемно правоотношение. Възразява срещу основателността на иска. Оспорва твърдението, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като не били настъпили обективните факти за това и освен това волеизявлението на кредитора не било достигнало до знанието на длъжника, респ. не били спазени изискванията на т. 18 Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС. На следващо място посочва, че от представения погасителен план било видно, че месечната погасителна вноска била в размер на 246.30лв., но от това не се установявало какъв размер от погасителната вноска погасявали: главница, надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определената добавка, представляваща печалба на Кредитора, както и размера на кредита за покупка на застраховката „Сигурност на плащанията". Поради това следвало да се приеме, че не били налице доказателства, от които можело да се направи извод за чистата стойност на кредита, която да подлежи на връщане от ответницата. На трето място оспорва вземанията за лихви като твърди, че те се погасявали с изтичането на 3-годишна давност. В случая ако ищецът твърдял, че кредита станал предсрочно изискуем с лихвите на 30.03.2010г./по претенцията за възнаградителна лихва/ или 30.04.2010г./ по претенцията за мораторна лихва/, то на тази дата била настъпила изискуемостта на всяко едно от процесните вземания на ищеца по този договор - договорни и наказателни. При това положение от тази дата според чл.114 ал.1 ЗЗД започвали да текат и давностните срокове за погасяването на всяко от тези вземания, като с изтичането от същата дата на тригодишния давностен срок по чл.111."в" ЗЗД се погасявали некапитализираните договорни лихви -надбавка и законна лихва за забава. До подаване на 29.09.2015 г. на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК за тези вземания, сроковете били изтекли, тъй като били изтекли повече от три години и вземанията били погасени по давност. От съда се иска да постанови решение, с което да се отхвърлят изцяло предявените против доверителката й Г.В. искове като неоснователни и недоказани. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание на 20.04.2016г. ищецът не изпраща представител.Ответницата, редовно призована за датата на съдебното заседание чрез процесуалния си представител поддържа, изложеното в отговора. За пръв път в писмената защита с вх. № 4809/09.05.2016г. ответницата е направила възражение за погасяване по давност и на главницата по договора за потребителски заем.Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна следното:

Страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит с номер РLUS-01146130 от 11.01.2008г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 5214,50 лева. Страните не спорят, че задължението било разсрочено на 33 месечни вноски, всяка в размер на 246,30 лв..

Видно от приетия по делото погасителен план падежната дата на първата месечна вноска е 29.02.2008г., а последната 29.10.2010г.. В чл.3 на същия договор е посочено, че кредитополучателят се съгласява паричната сума, предмет на този договор, да бъде предоставена като наличност по банковата му сметка, а съответната част от нея да бъде изплатена директно на застрахователния агент. Това създава задължение на кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле “месечна погасителна вноска“ и по брой – в поле “брой погасителни вноски“. Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на кредитора /договорна лихва/. В чл. 4 от договора страните са договорили, че погасителните вноски, посочени в полета „месечна погасителна вноска“ и „брой погасителни вноски“ трябва да бъдат платени не по-късно от определени дати, наречени „падеж“ и посочени в полето „погасителен план“. В чл. 5 страните са договорили, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кридотополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането. Съгласно чл. 6 от договора месечните погасителни вноски покриват компонентите на задължинието в последователност главница, надбавка по чл.3, обезщетение за забава по чл. 5 и разноски за събиране на вземането. В чл. 8 от договора страните са договорили, че всички изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат узнати от кредитополучателя, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до e-mail адрес, или съобщени по телефон, посочени на лицето в договора.

Ответницата В. е посочила адрес: ***.Страните не спорят, че към 30.03.2010г. ответницата била погасила 25 месечни вноски от кредита, след което преустановила плащането. На

31.10.2014г. ответницата заплатила сумата от 90 лв., а на 02.02.2015г. сумата от 100 лв..По делото е приложено удостоверение от куриерска фирма Тип –Топ куриер за това, че на 30.09.2014 г. били изпратени писма от името на ищцовото дружество, представляващи последна покана за изпълнение по договори за кредит, като имената на получателите и информация за доставката били описани в приложената таблица, представляваща неразделна част от удостоверението. Видно от този списък на 03.08.2014г. до Г.В. на адрес: *** в пощенската кутия е пусната последна покана за изпълнение.На 29.09.2015г. ищцовото дружество „БНП

Париба Пърсънал Файненс“ - София е сезирало РС – Казанлък със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г.В.. Съдът е уважил заявлението като е издал Заповед № 1686 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2015г., постановена по ч. гр. д. № 2407/2015г. по описа на КРС за сумите, както следва: 1364,49 лв., представляваща главница по кредита; 372,55 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.03.2010г. до 29.10.2010г.; 519, 52 лв. мораторна лихва за периода от 30.04.2010г. до 11.09.2015г. , законна лихва върху главницата, считано от

29.09.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото , от които 45, 13 лв. и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. Оспорена е претенцията за вземането по основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземането за възнаградителна и мораторна лихва, както и за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Процесуалното поведение на ответника е породило правния интерес на ищеца да предяви настоящите установителни искове в срока даден му по чл. 415, ал.1 ГПК.По делото беше изслушано експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице по силата на сключения между страните договор за кредит ищцовото дружество предоставило на ответницата кредит за потребителски цели в размер на 5214,50 лева., с брой погасителни вноски: 33, месечна погасителна вноска – 246,30 лева. Или обща стойност на плащанията – 8127,84 лева. Вноските били дължими на 26,27,28,29,30 -то число всеки месец, с първа вноска на 29.02.2008 година. Крайният срок за погасяване на кредита, включително договорните лихви бил 29.10.2010 година. Лихва при отпускане на кредита: 2913,34 лева. Размерът на погасената главница по настоящия договор за кредит е 3850,01 лева включваща: главница по кредит в размер на 3691,07 лева и главница застраховка на кредит в размер на 158,94 лева. Размерът на погасената договорна лихва по договора за кредит е 2540,79 лева включваща: договорна лихва по кредит в размер на 2436,35 лева и лихва застраховка на кредит в размер на 104,44 лева. Според вещото лице размерът на неиздължена сума – главница, за период от 30.03.2010г. до 29.10.2010г. е в размер на 1364,49 лева включваща: главница по кредит в размер на 1308,93 лева и главница застраховка на кредит в размер на 55,56 лева. Размерът на неиздължена сума - договорни лихви за периода от 30.03.2010г. до 29.10.2010г. е в размер на 372,55 лева включваща: договорна лихва по кредит в размер на 357,15 лева и лихва застраховка на кредит в размер на 15,40 лева.В съдебно заседание вещото лице уточни, че неиздължена сума - лихва за забава за периода на забава от 30.04.2010 г. до 11.09.2015г., дължима от ответника на ищеца върху главница в размер 1364,49 лева, е в размер на 750,67 лв., от която сума следва да се приспаднат заплатените от ответницата 190 лв., т.е дължимата и неизплатена мораторна лихва е в размер на 560, 67 лв..