Определение № 1074 от 22.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1074 гр. София, 17.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Людмила Цолова Касационно търговско дело № 20228002902595 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение №1030/11.07.2022г., постановено по гр.д.№3829/2020г.

Софийски апелативен съд е ПОТВЪРДИЛ решение № 4457/22.07.20г. по гр.д.

№ 9498/13г. на СГС, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2681/29.04.20г. по същото дело на СГС; ОТМЕНИЛ е поправеното решение № 2681/29.04.20г. по гр.д. № 9498/13г. на СГС в частта, с която съдът се е произнесъл по дължимостта на вземане за главница – падежирали вноски в размер на 20 453, 02 лв. за посочен период със законната лихва и е отхвърлил исковете за признаване на вземане за главница до размера от 213 618, 81 лв.; в частта, с която е признато вземане за възнаградителна лихва над размера от 15 335, 07 лв. до размера от 18 897, 99 лв.; в частта, в която са отхвърлени исковете на „Юробанк България“АД срещу В. К. Н. и И. В. Н. за признаване за установено на вземане за такса за управление на кредита над размера от 709, 10 лв. до размера от 936, 71 лв.; в частта, с която е признато вземане на банката за такса за администриране на просрочен кредит в размер на 116 лв., както и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответниците над размера от по 195, 49 лв. за всеки от тях.

Вместо това с решението си САС е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 415 вр. чл. 422 ГПК, че „Юробанк България“ АД има вземане срещу В. К. Н. и И. В. Н. , в качеството им на 1 солидарни длъжници по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.09.2007г. за сумата 213 618, 81 лв., представляваща сбор от неплатени падежирали след 28.04.2010г. вноски от главницата и предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.11.2021г. до окончателното й плащане, както и вземане за такса за управление на кредит в размер на още 227, 61 лв., начислена за периода 28.09.2010г. – 22 28.09.2011г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

417 ГПК по ч. гр. д. № 3479/2012г. на СРС; ОТХВЪРЛИЛ е исковете на „Юробанк България“ АД за признаване за установено, че банката има вземане срещу ответниците за разликата над 15 335, 07 лв. до размера от 18 897, 99 лв.

– възнаградителна лихва за периода 28.02.2011г. – 19.01.2012г. и вземане за такса за администриране на просрочен кредит в размер на 116 лв.;

ПОТВЪРДИЛ е решение № 2681/29.04.20г. по гр. дело № 9498/13г., поправено с решение № 4457/22.07.20г. по гр. дело № 9498/13г. на СГС в останалите обжалвани от страните части; произнесъл се е по разноските, съобразно изхода на спора.

Срещу така постановеното решение в частта му, с която са уважени предявените от банката искове, е подадена касационна жалба от В. К. Н. и И.

В. Н.. В нея са наведени оплаквания за недопустимост, обоснована с твърдения за произнасяне на съда по недопустим, непредявен иск с присъждане на бъдещи вземания, възникнали след подаване на заявлението по чл.417 т.2 ГПК, и за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуални правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Претендира се неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторите поддържат доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита може да бъде извършено в хода на производството по иска по чл.422 ГПК и , че това е правнорелевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда.

Неправилно, според същите, съдът е отказал да уважи направеното от тях възражение за изтекла погасителна давност, а изводите му относно формирането на дължимия размер на главницата по кредита са необосновани.

В представеното с касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване се обосновава с наличие на основанията по чл.280 ал.2 предл. 2 и предл.3 ГПК, както и с основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди се,че по обуславящ изхода 2 на делото начин съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Допустимо ли е ищецът да изменя основанието на предявения от него иск по чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК и приложими ли са правилата на чл.214 ГПК в производството по чл.422 ГПК?;/противоречие със задължителната практика – ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ 2. Изискуемо ли е в хипотезата на предявен иск по чл.422 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор по реда на чл.418 ГПК вр. чл.417 т.2 ГПК и чл.60 ал.2 ЗКИ, но е била обявена чрез връчване на нотариална покана в хода на въззивната инстанция на исково производство, образувано по реда на чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК?; 3. Може ли обявяването на кредита за предсрочно изискуем да бъде извършено чрез връчване на нотариална покана в хода на въззивната инстанция на исково производство, образувано по реда на чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК и представлява ли това факт, който трябва да бъде съобразен от съда по чл.235 ал.3 ГПК?; /по двата въпроса се поддържа противоречие с ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т.д.№3247/14г. на ІІ т.о. на ВКС и решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/15г. на ІІ т.о. на ВКС/ 4. За да се приеме,че е налице предсрочна изискуемост на кредитното задължение следва ли да са налице и двете предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем и липсата на първата предпоставка /обективен факт на неплащане на три последователни вноски/ води ли до липса на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и основателност на иск по чл.422 ГПК за падежирали вноски?; 5.При липса на обективния факт на неплащането към датата на депозирането на заявлението по чл.417 т.2 ГПК допустимо ли е производство по чл.422 ГПК за вземания, възникнали след подаване на това заявление и исковата молба /т.е. бъдещи вземания/ и следва ли да намери приложение в този случай чл.235 ал.3 ГПК?; 6.Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания във въззивното производство в случай,че е доказана само една от 3 предпоставките за предсрочна изискуемост, а именно липса на уведомление до кредитополучателя, но не и обективно възникване на право да се обяви кредитът за предсрочно изискуем поради неплащане?; /противоречие с т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ 7. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/?;/противоречие с ТР №3/27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС/ 8. Месечните анюитетни вноски, дължими по договор за банков кредит, представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД? /противоречие с ТР №3/18.05.2012г. по тълк.д.№3/11г. на ОСГТК на ВКС/. По въпросите от т.2 до т.6 включително касаторите поддържат в условията на евентуалност приложимост на допълнителен критерий за селектиране на жалбата им по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, наличието на който обосновават с доводи, че произнасянето на касационната инстанция по тях ще допринесе за развитието на правото, предвид липсата на практика по чл.290 ГПК по тях, както и,че е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въпросите са противоречиво разрешавани от съдилищата. Даденото от въззивния съд разрешение на последния от въпросите, според касаторите, е очевидно неправилно

В подадения в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор на касационната жалба „Юробанк България“ АД оспорва наличието на обосновани предпоставки за селектирането на касационната жалба както и основателността на изложените в нея оплаквания и искания за отмяна на въззивния съдебен акт. Моли същата, в случай,че бъде допусната до касационен контрол, да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалвания пред настоящата инстанция правен 4 резултат, съставът на Софийски апелативен съд е приел за установено в производствата пред двете инстанции, че между „Българска пощенска банка“ АД /с ново наименование „Юробанк България“ АД/ и ответниците – физически лица е бил сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот от 19.09.2007г., по силата на който на последните е бил предоставен кредит в размер на 220 000 лв. при краен срок за издължаване 420 месеца /35 години/ ,при годишна лихва за първата година от срока за издължаване на кредита в размер на 2 %, а за всяка следваща година - в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 0,9 пункта, при БЛП към момента на сключване на договора 7 %; че на 28.09.2007г. кредитът е бил реално усвоен с постъпване на сумата по сметка на кредитополучателя В. Н.; че последното плащане по кредита, установено от вещото лице, е осъществено на 25.05.2011г. в размер на сума от 500 лв., а първата останала непогасена изцяло месечна вноска, е от 28.02.2010г.; че ищецът не е изпращал уведомление до ответниците за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 24.01.2012г., базирайки се на клаузата на чл.18 ал.2 от договора , че при неиздължаване на три месечни последователни погасителни вноски изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска; че с издадените в полза на банката срещу ответниците по делото заповед за изпълнение от 06.03.2012г. и изпълнителен лист същите са били осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“АД главница в размер на 215 369, 08 лв., договорна лихва в размер на 40 528, 19 лв. за периода 28.02.2011 – 19.01.2012г. , такси 1 156, 33 лв. за периода от 28.09.2009г. – 19.01.2012г. и законна лихва от 23.01.2012г.; че в хода на въззивното производство ищецът е изпратил нотариални покани до ответниците, като тази до И. Н. й е връчена лично на 11.05.2021г., а на ответника В. Н. – по реда на чл.47 ГПК – на 03.11.2021г., като със същите банката е упражнила правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем поради неиздължаване на погасителната вноска с падеж 28.02.2011г.; че с влязло в сила на 08.07.2016г. решение по гр.д.№2749/2012г. на СГС са били признати за нищожни договорните клаузи по чл.3 ал.2 , чл.3 ал.6, чл.6 ал.3 и чл. 12 като неравноправни на основание чл.143 т.10 и т.12 5

ЗЗП по предявен от ответниците срещу банката иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.146 ал.1 ЗЗП, като последната е осъдена на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да им заплати сумата 3 136,27 лв., представляваща сбор от недължимо платени по договора за кредит суми по месечни вноски за периода от 28.10.2008 г. до 28.03.2009г., ведно със законната лихва от 20.01.2012г.; че по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело с преводно нареждане от 19.10.2016г. банката е заплатила сумата 18 091, 36 лв. по сметка на ЧСИ. Подробно са обсъдени и анализирани изготвените и приети в производството пред двете инстанции заключения на счетоводни експертизи.