Решение № 847 от 24.03.2026, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 86/2026
- Вид
- Решение № 847
- Подписан
- 24.03.2026
- В сила
- 24.03.2026
- Състав
- Галена Дякова, Росица Басарболиева, Христо Монев
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.210, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1, изречение второ · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал.1, т.2, б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179,ал.1, т.5, пр.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.42,ал.1,т.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 847
Русе, 24.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
ХРИСТО МОНЕВ
При секретар СВЕЖА БЪЛГАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА канд № 20267200600086 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. с [ЕГН] от [населено място], общ.Казанлък, обл.Стара Загора, чрез процесуален редставител адв.П.Й. от АК Плевен против Решение № 459/05.12.2025г., постановено по АНД № 1165/2025г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ № 24-0453-000464 от 18.11.2024г., издадено от Началника на РУ-Сливо поле при ОДМВР Русе. С наказателното постановление на И., за нарушение на чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.2,вр.чл.179,ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложено наказание Глоба. За нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено наказание Глоба в размер на 50лв и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец.
Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения за незаконосъобразност, като издаден при съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото му на защита и при нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Ответникът - началник на РУ – Сливо поле при ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна по чл.210, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна по следните причини:
С атакуваното НП И. е санкциониран за това, че на 31.10.2024г. около 11,45ч. в община Сливо поле, на второкласен път №21, на км.26+300, като водач на МПС, който управлява ППС – влекач с прикачено полуремарке, извършва следните нарушения: 1.Нарушава правилата за изпреварване, като предприемайки маневра за изпреварване и навлизане в лента за насрещно движение, водачът не се е убедил, че може да извърши маневрата безопасно, вследствие на което принуждава насрещно движещото се МПС да напусне пътното платно в дясно по посоката си на движение с цел да избегне челен удар. Причинява ПТП. 2.Водачът не е изпълнил задължението си след настъпване на ПТП да спре и да установи какви са последиците от произшествието, поради което виновно е нарушил чл.42,ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че двете нарушения са надлежно описани в наказателното постановление, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираните деяния и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето на сочените основания, с налагане на наказанията, предвидени в съответните санкционни разпоредби. Приел е, че обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Посочените оплаквания в касационната жалба относно наличие на процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са неоснователни. Сочи се в жалбата, че при съставяне на АУАН е нарушен чл. 40, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът е бил подписан само от един свидетел, който не е свидетел-очевидец. Видно от приложения АУАН по АНД № 1165/2025г. на Районен съд – Русе/л.6/ същият е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и свидетел, който е очевидец при извършване на нарушението. Действително актът е подписан само от първия свидетел, като неясно защо не е подписан от втория свидетел-очевидец. Този пропуск не опорочава акта до степен същият да не може да се ползва с предвидената в закона доказателствена сила. Допуснатото нарушение не е от категориите на съществените, поради което наличието му не се отразява на законосъобразното започване на административнонаказателното производство. Освен това, вторият свидетел Зл. Б. е разпитан в открито съдебно заседание, където ясно и категорично потвърждава всички факти и обстоятелства, които са отразени в акта.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че действията на жалбоподателя, за които е понесъл отговорност по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП неправилно са квалифицирани. Установено е по делото чрез събраните гласни доказателства, че касационният жалбоподател с неправомерните си действия на водач на МПС е предизвикал ПТП, от което са налице само материални щети. Независимо от това по силата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП той е бил длъжен да спре и да установи какви са последиците от ПТП. Точно това неизпълнение на неговите задължения е вписано/текстово и цифрово/ като нарушение в наказателното постановление. Никъде в атакуваното НП не е посочена като нарушена нормата на чл. 123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, така, както неоснователно се твърди в касационната жалба.
Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че в хода на производството не е безспорно установено наличието на материални щети по автомобила, претърпял ПТП и какви точно са тези вреди. Независимо от липсата на фотоматериали причинените щети по процесния автомобил са надлежно описани в съставения констативен протокол за ПТП № 920 от 31.10.2025г./л.7 АНД/. Предвид изложеното установени и доказани са всички елементи от обективната и субективна страна на двете нарушения, за които касационният жалбоподател е подведен под административнонаказателна отговорност.
Настоящата инстанция счита, че съдебното решение не страда от посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са обстойни и се споделят и от настоящия касационен състав. Обсъдени са приложените по делото доказателства.
По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.
По делото искане за присъждане на разноски е направено от страна на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В случая касационния ответник не е представляван и защитаван, както и не е заявено от него искане за присъждане на разноски. Като съобрази нормите на чл.143 от АПК и изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на касационния жалбоподател не следва да се присъждат направените от него разноски, за които е представил доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе, първи касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 459 / 05.12.2025 г., постановено по АНД № 1165/2025г. на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: