Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4847 от 15.08.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11584/2023
Вид
Решение № 4847
Подписан
15.08.2024
В сила
15.08.2024
Състав
Мариана Георгиева, ВИКТОРИЯ МИНГОВА, Димитър Ковачев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4847 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100511584 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.08.2023г., постановено по гр.д. № 1717/2021г. на СРС, ГО, 52 състав, е уважен предявеният от “Б. III” ООД срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД иск с правно основание чл. 137 от ЗЕ за заплащане на сумата от 3 940, 76 лева – обезщетение за ползване на изградена от ищеца абонатна станция, присъединителен топлопровод и съоръжения към него за жилищна сграда, представляваща УПИ XXI-1052, 1417, кв. 2 по плана на гр. София, НПЗ „Червена звезда“, намираща се на административен адрес гр. София, ул. „******* *******

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД.

Жалбоподателят навежда оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Поддържа, че за да възникне основание за плащане на цена за ползване, ищецът е следвало да докаже материално-правната си легитимация като кредитор по това вземане. В случая обаче такива доказателства не били 1 ангажирани. Не било установено с допустимите доказателствени средства, че ищцовото дружество е изградило процесната абонатна станция и присъединителния топлопровод, съответно че е техен собственик. В тази връзка сочи, че разрешението за ползване, предварителния договор за присъединяване от 2008г. и предварителното проучване от 2007г. не доказват тези обстоятелства. В условията на евентуалност излага, че за да възникне облигационно задължение за обезщетение по чл. 137 от ЗЕ е необходимо да се установи, че топлопреносното предприятие необосновано е отказало изкупуване на процесното съоръжение, каквито доказателства не били ангажирани. За сключването на договор за изкупуване е необходимо ищцовото дружество да депозира изискуемите документи, удостоверяващи собствеността на подписалите се собственици в протокола от общото събрание, нотариално заверено споразумение, уреждащо взаимоотношенията между строителя/инвеститора и собствениците на имот в сграда – етажна собственост. Тези условия обаче не били изпълнени в процесния случай. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Насрещната страна “Б. III” ООД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че ответното дружество не е доказало релевираните от него правоизключващи възражения. Счита, че фактическият състав на предявената претенция е установен и са налице предпоставките на нормата на чл. 137 от ЗЕ за присъжданане на претендираното обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото е представен предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди № 768 от 26.05.2008г., сключен между "Топлофикация София" ЕАД и “Б. III” ООД.

Съгласно чл. 1 договорът обхваща взаимоотношенията на страните, свързани с 2 необходимите условия за присъединяването на сграда – етажна собственост – жилищна сграда с офиси в УПИ XXI-1052, 1417, кв. 2 по плана на гр. София, НПЯ „Червена звезда“, намираща се на административен адрес гр. София, ул.

„******* *******към топлопреносната мрежа до сключване на договора за присъединяване. Според клаузата на чл. 2, ал. 1 присъединяването се извършва чрез изграждане на присъединителен топлопровод, съоръженията към него и абонатна станция. В чл. 2, ал. 2 са уговорени техническите параметри на строежа. С чл. 7 от договора изпълнителят се е задължил да изгради за своя сметка строежа съгласно техническите условия и изисквания, посочени в предварителното проучване за присъединяване. Уговорено е, че до прехвърляне на правото на собственост върху строежа в полза на "Топлофикация София" ЕАД, ищцовото дружество “ Б . III” ООД е негов собственик. Съгласно чл. 23 от предварителния договор ответникът се задължил да придобие правата на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени от ищцовото дружество при условията на чл.

137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ с договора за присъединяване, като до прехвърляне на собствеността ищцовото дружество остава техен собственик.

Представено е разрешение за строеж от 03.04.2008г. на главния инженер на район “Изгрев” на СО, издадено на ищцовото дружество, за извършване на строително-монтажни работи за обект: „Външно топлозахранване и абонатна станция за жилищна и офис сгради в УПИ XXI-1052, 1417, кв. 2 по плана на гр. София, НПЯ „Червена звезда“, намираща се на административен адрес гр.

София, ул. „******* ******* С разрешение за ползване № ДК-07 от 18.04.2009г., издадено от Дирекция за национален строителен контрол, е разрешено ползването на строеж за "Външен топлопровод и абонатна станция“ в процесния УПИ.

В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебнотехническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира същото като пълно и обосновано. От заключението се установява, че по отношение на процесната инсталация са изпълнени всички технически изисквания относно въвеждането им в експлоатация по смисъла на ЗУТ, като абонатната станция е била въведена в експлоатация на 04.09.2009г.

Стойността на цената за ползване на процесните ДМА, определена помесечно в рамките на процесния период е 3 940, 76 лева с ДДС.

3

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за сумата 3 940, 76 лева, представляваща цена за ползване на изградените от ищеца съоръжения за периода от 16.07.2017г. до 23.06.2020г.

Уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД е обусловено от доказването на размера както на обогатяването, така и на обедняването, тъй като се дължи по-малката сума между тях. Необходимо е още да се установи връзка между обедняването и обогатяването, която да поизтича от един и или няколко общи факти.

Производството, преносът доставката и разпределението на топлинна енергия е дейност, която понастоящем е регламентирана в Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020г./, както и в действащата преди това Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./. Съгласно чл. 133 от ЗЕ, топлопреносното предприятие е длъжно да присъединява към топлопреносната мрежа производители и клиенти, разположени на съответната територия, определена с лицензията за пренос на топлинна енергия. Обектите на потребителите и производителите се присъединяват към топлопреносната мрежа след: 1. подаване на заявление за проучване на условията за присъединяване от лица, които искат присъединяване към топлопреносната мрежа на новоизграждащи се и/или съществуващи обекти или от производител до топлопреносното предприятие; 2. извършване на предварително проучване за присъединяване на обекта, с което топлопреносното предприятие определя техническите условия, начина, точката или мястото и срока; 3. изработване на инвестиционен проект на присъединявания обект и предаването му на топлопреносното предприятие за проверка на изпълнението на техническите условия за присъединяване преди неговото представяне за одобряване; 4. сключване на предварителен писмен договор за присъединяване между топлопреносното предприятие и съответния производител и/или съответните собственици или титуляри на вещното право на ползване върху обектите, за които се иска присъединяване след установяване, че инвестиционният проект е изготвен в съответствие с условията за присъединяване - чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 4

06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм./, вр. с чл. 138 ЗЕ. Според нормата на чл. 17, ал. 3 от Наредбата, след завършване на строежа на обекта и съставяне на констативен акт, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, възложителят подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване при условията на предварителния договор. Договорът за присъединяване следва да има задължителното съдържание, посочено в чл. 17, ал. 4 от Наредбата, което включва и срокове, цени и условия за учредяване на сервитутни права и за прехвърляне на собственост или учредяване право на строеж в полза на топлопреносното предприятие; финансови взаимоотношения между страните и особени условия, свързани с изграждане на съоръженията за присъединяване по реда на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ.

Нормата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ предвижда, че при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са за негова сметка. Алинея втора на същия член визира възможността за изграждане на съоръженията от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиента. Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ / чл. 137, ал. 3 ЗЕ/. С разпоредбите на § 4 ПЗР на Закона за енергетиката е предвидено задължително изкупуване от лицензираните енергийни предприятия на енергийни обекти и съоръжения, които към момента на влизане в сила на закона са собственост на трети лица. Нормите свързват вещнопрехвърлителното действие в полза на енергийните предприятия с възмезден договор за продажбата им, като визират срока за изкупуване, определянето на цената при липса на съгласие на страните, задълженията за продажба, съответно изкупуване и последиците от неизпълнението му.

Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ определя възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителният тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на предприятието. Тази норма санкционира неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в 5 хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие. В тези случаи за времето до изкупуването на съоръженията /чл. 137, ал. 3 от ЗЕ/, топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. Това е предвидено и в чл. 17, ал. 4, т. 11 от Наредба № 16334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването, която понастоящем е отменена, но е била приложима към отношенията между страните. Предпоставка за възникване на задължението е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.

Поради изложените аргументи за основателността на исковата претенция ищецът следва да докаже следните обстоятелства: 1/ че е изградил топлопреносното съоръжение и е негов собственик; 2/ че същото се ползва от ответното дружество и по този начин то се обогатява; 3/ обедняване в правната сфера на ищеца, съизмерима с цената на ползването за съответния период; 4/ връзката между собственото си обедняване и обогатяването на насрещната страна. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за разместването на благата.