Решение № 168 от 10.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Перник, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно гражданско дело № 20231700500101 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх.рег. № 15616/29.07.2022 г. от ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес: ***, чрез пълномощника адв. Г., срещу Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник, в частта, с която ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес: ***, е осъдено да заплати на К. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 2000,00 лв. до 8000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и съответната част от разноските по делото съобразно изхода на делото.

В жалбата се твърди, че липсват доказателства, които да установяват, че ищцата е пострадала от ПТП на *** г., тъй като в протокола от ПТП не е отразено наличието на пострадали лица, а останалите документи са за прегледи, извършени месеци след ПТП. С оглед изложеното се оспорва наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените напрегнатост, тревожност и безпокойство у ищцата.

Навеждат се доводи и че определеното обезщетение в размер на 8000,00 лв. е силно завишено и противоречащо на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. По изложените съображения се моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 2000,00 лв. до 8000,00 лв. Претендират се и сторените разноски за производството по делото.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна К. Х. И. чрез пълномощника си адв.

Н . е подала отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че след като решението се обжалва само по отношение на размера на присъденото обезщетение, това прегражда възможността въззвиният съд отново да обсъжда въпроси, касаещи основанието на иска, поради което възражението следва да бъде оставено без разглеждане. От друга страна сочи, че то е и неоснователно, тъй като причинените вреди и причинната им връзка с ПТП са установени от събраните доказателства. Възразява и срещу довода, че размерът на присъденото обезщетение е прекомерен, като счита, че предвид социално-икономическите условия и живот в страната е занижен. По изложените съображения се моли обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната част и да му се присъдят разноските за производството.

Третото лице-помагач И. З. Ц. е депозирал отговор, с който излага съображения, че жалбата на ЗД „Бул инс“ АД е основателна и присъденото обезщетение е в завишен размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба с вх. № 19048/26.09.2022 г. от К. Х. И., чрез адв. Н. срещу Решение № 808/17.07.2022 г. по гр.д. № 5506 по описа за 2021 г. на Районен съд – Перник , в ЧАСТТА, с която предявеният от нея иск е отхвърлен за разликата над сумата 8000,00 лв. до пълния предявен размер от 10 000,00 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. В жалбата се излага, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Излагат се подробни съображения, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и не отговаря на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД, предвид причинените увреждания на жалбоподателката и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП. По изложените съображения се моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което ЗД „Бул инс“ ООД да бъде осъдено да заплати на К. Х. допълнително сумата 2000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, със съответните последици относно отговорността за разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК останалите страни не са депозирали отговор на насрещната въззивна жалба.

Съдът, с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба от К. Х. И. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, с която е отправено искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 10 000,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпените неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, осъществено на *** г., ведно със законната лихва за периода от 16.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на *** г. около 13,00 ч. в *** ищцата управлявала лек автомобил „Хонда Сивик 5 ДР“, с рег. № ***, като се придвижвала по *** с посока на движение към ***. Достигайки кръговото кръстовище при пътен възел „***“ в съответствие с поставен знак Б1 ищцата спряла автомобила, за да пропусне движещите се с предимство по кръговото кръстовище превозни средства, когато автомобилът й бил ударен отзад от лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № ***, управляван от И. З. Ц., ЕГН **********. За настъпилото ПТП били съставени Протокол за ПТП № *** г. и наказателно постановление № *** г., съгласно които виновен за настъпването му е водачът Ц.. По време на настъпване на ПТП по отношение на лек автомобил „БМВ 320Д“, с рег. № *** е действала застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, поради което ищцата 2 отправила искане до същия за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й вреди. С писмо от *** г. ответникът отказал изплащането му, поради което за ищцата се породил правен интерес от предявения иск. Твърди се, че вследствие на ПТП ищцата изпитала силна уплаха и стрес и до настоящия момент продължава да се оплаква от сърцебиене, изпотяване, тремор на ръцете и повишено кръвно налягане, безсъние и затруднена концентрация. По изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск ведно със законната лихва, считано от 16.01.2021 г. до изплащане на вземането, и присъждане на разноските по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение относно лек автомобил „БМВ“, рег. № *** към датата на ПТП, но оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и причинените вреди. Твърди, че претенцията е завишена по размер и не отговаря на принципна за справедливост и икономическата обстановка. Оспорва и периода, за който се претендира лихва за забава. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Направено е искане в производството по делото да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ответника И. З. Ц., ЕГН **********, като правният интерес е обоснован от правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ на застрахователя срещу водача, причинил ПТП, което е напуснал без да изчака органите за контрол на МВР при наличието на разногласия относно обстоятелствата за ПТП.

С Определение № 68/07.01.2022 г. в производството по делото е конституиран И. З. Ц., ЕГН **********, като трето лице-помагач на страната на ответника.

С Решение № 808/17.07.2022 г. ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на сумата 8000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 790,00 лв. – разноски за производството по делото, и в полза на РС-Перник сумата 585,20 лв. – съдебно-деловодни разноски, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. Решението е допустимо, като относно правилността му въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

От представената по делото писмена застрахователна претенция на ищеца по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от *** г. се установява, че същият е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност". С уведомление от 30.03.2021 г. ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение. Поради това съдът намира, че е спазена рекламационната процедура по чл. 498, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл. 432, ал.1 КЗ от увреденото лице.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на процесното ПТП за лек автомобил марка „БМВ“, рег. № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.

От приетия Протокол за ПТП № *** г. и наказателно постановление № *** г. се установява, че виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил марка „БМВ“, рег. № *** И. З. Ц..

От представените по делото Протокол от психологическа консултация от *** г., амбулаторен лист от *** г. и амбулаторен лист от *** г. се установява, че след ПТП ищцата е търсила *** и *** помощ поради силна тревожност и й е предписано медикаментозно лечение.

3

По делото е прието заключение на вещото лице Б. по допусната съдебно-психологична експертиза, съгласно която психологическото състояние на ищцата ***********.

Наблюдава се *********************************************************. Според експерта към момента на изготвяне на заключението се наблюдават

****************************************.

Заключението не е оспорено от страните по делото, поради което съдът го цени като компетентно и обективно дадено относно психологическото състояние на ищцата. Относно посочените в заключението физически изменения, настъпили у ищцата във връзка с настъпилото ПТП /болки в гърба, които продължават и до момента/, съдът намира, че заключението не следва да бъде кредитирано, тъй като установяването им не е от компетентността на вещото лице-психолог. С оглед изложеното, съдът приема за основателен довода в жалбата, че по делото не е установено в причинна връзка с ПТП ищцата да е претърпяла физически увреждания. Такива твърдения не са изложени и в исковата молба и не са предмет на доказване.

За установяване на претърпените неимуществени вреди в производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. Т. И. – съпруг на ищцата, без дела със страните. От показанията на свидетеля се установява, че непосредствено след инцидента съпругата му изпитвала физически болки, които превъзмогнала, но след време се установило, че психическото й състояние е увредено, защото не можела да спи, ръцете й треперели, изпадала в паник атаки. Посещавала психолог, но била насочена към психиатър, който назначил медикаментозно лечение, което продължавало и към момента. Сънувала кошмари след катастрофата, стряскала се дори при нормален трафик, не искала да шофира, да излиза от вкъщи. Преди била социален човек, карала детето на училище и тренировки, помагала на сина им в *** за домакинството. Сега започнала да шофира, но само с придружител. Още не се върнала работа, тъй като това било свързано с пътуване до ***.

Социалният й живот бил разбит, домашните й задължения също започнали да куцат, а преди не било така.

Съдът кредитира показанията на свидетеля доколкото съответстват на останалите доказателства по делото и съобразявайки възможната му заинтересованост съгласно чл. 172 ГПК.

От събраните доказателства съдът приема за установено, че вследствие на ПТП ищцата е претърпяла увреждане на емоционалното състояние, изразяващо се в ********************************, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти. С оглед изложеното е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените вреди.