Решение № 3748 от 12.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3748 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря М. Ф. МЛ. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20211110208382 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д.

И. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 26-0000275 от 19.04.2021 г., издадено от директора на РДАА – ВР. при ИААА, с което за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 6, § 1, изр. 2 от Регламент 561/06 вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПрев), на основание чл. 93б, ал. 1, т. 2 от ЗАвтПрев е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и твърдения относно фактите, респективно доводи за липса на извършено административно нарушение. От страна на административнонаказващия орган в придружителното писмо по изпращане на преписката в съда се излагат лишени от конкретика твърдения за законосъобразност на постановлението и се прави искане за потвърждаването му (както и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, направено в условията на евентуалност). Следва изрично да се посочи, че в случая е потърсена отговорност за нарушение, извършено в чужбина (Р.), видно от обстоятелствената част на НП, поради което местната подсъдност е именно на настоящия съд (съобрази чл. 59, ал. 1 от ЗАНН!).

От ангажираните писмени и гласни доказателствени материали освен оправомощаването на наказващия орган с писмена (и подписана) заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за издаване на НП по реда на ЗАвтПрев се установява още описаната в обжалваното постановление фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за подобно препращане липсва в приложимата нормативна 1 уредба), с нарочното уточнение, че съответният превоз е извършван при всяко положение с влекача марка „***“, посочен изрично в постановлението (от чийто дигитален тахограф, както е посочено също в атакуваното постановление, са извлечени данни).

При това положение материалният закон е приложен правилно от наказващия орган (виж по-горе!), в това число що се отнася до наложеното наказание. Необходимо е изрично да се посочи, че в случая административно-наказателна отговорност от въззивника като български гражданин следва да се търси по силата на чл. 4, предложение последно от ЗАНН вр. чл. 19, т. 2 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (последната спомената разпоредба визира нарушенията, установени /именно установени/ на територията на съответната държава-членка, като очевидната цел на Регламента в тази връзка е да улесни във възможно най-голяма степен установяването и санкционирането на съответните нарушения, извършени на съюзна /най-общо казано/ територия), като е налице и условието за засягане на интересите на българската държава, доколкото освен живота и здравето на съответния водач – български гражданин – се рискува най-малкото и имущество, явяващо се регистрирано в Република България (с рег. №, който не се отнася до чуждестранно лице) МПС – съответният влекач; в светлината на така изложения преди малко анализ, налице е хипотеза, в която конкретна правна уредба по българския ЗАвтПрев намира приложение и за поведение, осъществено в чужбина. Версията за търсене на паркинг, лансирана в жалбата, не следва да бъде кредитирана, доколкото същата нито е изложена от водача при съставяне на АУАН, нито информация в подобен смисъл е обективирана по начин, изискуем съгласно уредбата по упоменатия в жалбата чл. 12 от горепосочения Регламент (ЕО) № 561/2006.

В контекста на фактическото описание на административното нарушение съгласно АУАН и НП не може да има никакво съмнение кой е регламентът, посочен от актосъставителя и наказващия орган, в който смисъл дори формално не са нарушени съответните изисквания за правна квалификация съгласно ЗАНН, като от самата жалба е видно, че изготвилото същата лице е било съвсем наясно кой е визираният регламент, респективно излагането на довод за наличие на нарушение на процесуалните правила в съответната насока практически не представлява нищо друго освен злоупотреба с право, забранена от чл. 57, ал. 2 от КРБ (дори да следваше да се приеме, че в тази връзка е налице нарушение на процесуалните правила, то не би се явило съществено по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, имайки предвид изложеното преди малко касателно това с какво е било наясно изготвилото процесната жалба лице).

В АУАН и НП еднозначно е посочен съответният влекач, от чийто дигитален тахограф са извлечени данни, послужили за констатиране на процесното административно нарушение, т. е. няма съмнение съответният превоз на румънска територия с какво превозно средство е бил осъществяван (в това число съгласно обвинението), което превозно средство не попада (с оглед категорията му и с оглед това, което е общоизвестно, т. е. на достатъчно широк кръг от лица) в нито една от хипотезите на установени в чл. 3 от горепосочения Регламент 2

(ЕО) № 561/2006 изключения.

Следва да се има предвид, че законът не изисква в АУАН и в НП да се обсъдят абсолютно всички фактически въпроси, които биха могли да имат значение за изхода на производството, каквото изискване практически би било неизпълнимо, например изчерпване на всички обстоятелства, свързани с това дали не се касае за хипотеза на крайна необходимост (съобрази чл. 13 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН!). В тази връзка липсата на фактическо описание в акта и постановлението, относимо към прилагането на всички възможни обсъдени в чл. 3, чл. 12 и чл. 13 от горепосочения Регламент (ЕО) № 561/2006 хипотези, не съставлява изобщо нарушение на процесуалните правила.

Що се отнася конкретно до чл. 13 от същия Регламент (ЕО) № 561/2006, то уредбата по чл.

78, ал. 3 вр. ал. 2 от ЗАвтПрев, тълкувана в светлината на чл. 19, т. 2 от споменатия преди малко регламент, дава отговор на въпроса защо в случая на основание на коментирания тук чл. 13 не може да отпадне отговорността на въззивника – правомощието за въвеждане на съответните изключения и пределите на самите изключения зависи от държавите-членки, като по-горе вече беше обсъден въпросът защо съответната уредба съгласно българското законодателство следва да намери приложение и за поведение, осъществено на територията на друга държава-членка на ЕС.

Разпоредбата на чл. 6, § 1, изр. 2 от посочения по-горе на няколко пъти Регламент (ЕО) № 561/2006 е съвсем ясна, предвид което дневното време на управление от 11 часа и 48 минути, упоменато в АУАН и НП - като превишение на времето от 10 часа с 1 час и 48 минути, е напълно достатъчно от гледна точка на изискванията по ЗАНН досежно съдържанието на акта и постановлението.

Наказващият орган притежава местна компетентност, което следва при правоприлагане по аналогия (чл. 46, ал. 2 от ЗНА) на уредбата по чл. 48, ал. 4 (предишна ал. 2), предложение последно от ЗАНН (правоприлагането по аналогия в случая не е забранено съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗНА, доколкото същото не служи за обосноваване на административнонаказателната отговорност), с уточнението, че в случая административното нарушение съвсем очевидно е установено на територия, обслужвана от РДАА – ВР. (съобрази и чл. 17, ал. 2, т. 3 от УПИААА!).

АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица и съобразно уредбата съответно по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПрев и по чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАвтПрев (съобрази и изложеното преди малко касателно съответната заповед!).

Така се стига до извода, че на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде потвърдено, респективно липсва законово основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 26-0000275 от 19.04.2021 г., издадено от директора на РДАА – ВР. при ИААА.

3

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4