Решение № 15151 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15151 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110120856 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ от „З.е.а.д.

„Б.В.И.Г.““ ЕАД срещу „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД за заплащане на сумата 1240,56 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка образувана при ищеца, назована „щета №**********“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на искова молба-11.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.09.2023 г. в гр. София е реализирано пътнотранспортно произшествие от водача на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег.

№ ************, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към посочената дата, и причинени щети по МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********, който към датата на ПТП е застрахован по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца. Посочва се, че произшествието е настъпило на таксиметрова стоянка, където поради липса на контрол водача на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ************, при потегляне напред удря паркирания лек автомобил с рег.

№************. Поддържа се, че по силата на договора за застраховка ищецът е встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника с оглед заплатено застрахователно обезщетение от 1215,56лв. и ликвидационни разноски от 25,00лв., за извършен ремонт за отстраняване на причинените щети.

1

Ответното дружество оспорва иска по основание и размер с доводи, че твърдяното застрахователно събитие не отговаря на действителната фактическа обстановка и оспорва механизма на ПТП; твърди, че вината за настъпването му е на водача на л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********; оспорва, че всички щети се намират в пряка причинна връзка с твърдяното деяние.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към дата на твърдяното застрахователно събитие ищецът е застраховател по договор за застраховка „Каско Стандарт“, с покритие към дата на ПТП, сключен със собственика на л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег.

№ ***********; а ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на водача на л.а. марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ************, чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“; ищецът е заплатил претендираното застрахователно обезщетение.

От допуснатата съдебна техническа експертиза, неоспорена от страните и ценена от съда по реда на чл. 202 от ГПК, съвкупно със събраните гласни и писмени доказателства, в т.ч. двустранен протокол за ПТП от 18.09.2023 г., се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на 18.09.2023 г. в гр. София, летище София, в зона за престой на таксиметрови автомобили, каквито са двете МПС в процесното събитие, при което водачът на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ************, е паркирал лекия автомобил без изключен двигател зад МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********, в нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средство и реализира удар в задната част на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ***********, и настъпват щетите по застрахования при ищеца автомобил. От техническа гледна точка имуществените вреди, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение на трето лице за по договор за изработка за сумата 1215,56 лв., се намират в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие, а стойността необходима за тяхното възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени е сумата 1223,18 лева. Предвид възможните обективни находки, които съприкосновението между двата автомобила може да остави върху тях, съобразно вида на удара, местоположението и траекторията на двете МПС, вещото лице обосновава извод, че уврежданията отговарят напълно на механизма на ПТП, който разпитани св. С. А. и св. Г. Х. непротиворечиво потвърждават. В тази връзка съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 от ГПК, кореспондират с писмените доказателства и заключение на СТЕ, и са логични и житейски правдиви.

2

Изложеното дава основание на съда да приеме, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по изключителна вина на водача на МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № ************, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, и за ищеца е възникнало правото на парично вземане за главница, представляваща заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в предявения размер.

До края на съдебно дирене ответникът не твърди и не доказа да е заплатил -арг. от чл. 77 от ЗЗД. Противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД остана недоказано, особено в контекста, че МПС марка „К.”, модел „С.“, с рег. № *********** е било в спряно състояние.

Търсеното парично задължение за главницата е дължимо и изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва, считано от датата на подаване на искова молба – 11.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, поради което следва да бъде пресъдена.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 938,86 лв. за платени държавна такса, възнаграждение на вещо лице, свидетел и адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 411 от КЗ, сумата 1240,56 лева – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка образувана при ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ ЕАД , назована „щета №**********/2023 г.“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.04.2024 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: ***********, да заплати на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, с ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление: ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 938,86 лева – съдебни разноски.

Присъдените суми могат да бъдат платени от „З.а.д. О.З.К.-З.“ АД по банкова сметка на „З.е.а.д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД с №IBAN:************, при „Б.

ДСК“ АД

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4