Определение № 261 от 22.04.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Варна, 22.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500171 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И. М. Д., чрез процесуалния й представител адв. Р.Д., против решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е отхвърлен предявеният от И. М. Д. против “Ника тур”ООД, гр.Варна иск за заплащане на сумата от 26 639, 44 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 350 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“2-ра“№32, м.„Свети Никола“, за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., заключена между следните граници: от юг: ограда на ресторант, започваща западно от сграда с идентификатор *** и завършваща източно до границата на ПИ с идентификатор ***; от северозапад: сграда с идентификатор ***; от североизток - означена в жълто полоса, заключена между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/, ограда с имота от север и входа на същото заведение откъм улицата; от изток - източна граница на имота /път от „Долна Трака“ до „Горна Трака“/, целият с площ от 2 587 кв.м., при граници на целия имот: ПИ № ***, № ***, № ***, № ***, № ***,

1

№ ***, № ***, № ***, а съобразно скица Приложение №8, изготвена от инж. С.К. към заключение към СТЕ, изготвено от инж. С.К. и Д.К., която приподписана от съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м., означена със син щрих, при граници: четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, означена с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ с идентификатор *** по КК и входа откъм улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС, както и И. М. Д. осъдена да заплати на “Ника тур”ООД сумата от 5 820 лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до размера, заявен, че е поддържан в последното проведено о.с.з. пред първоинстанционния съд, а именно според установеното от изслушаната по делото експертиза-14лв. месечно за 1 кв.м., умножено по 222 кв.м., който ответникът ползва извън полагащите му се 100кв.м., умножено по 12 месеца.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество “Ника тур”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Л.В.Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.С., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане да бъдат приети като доказателства представените от ищцата в първото проведено по делото пред първоинстанционния съд о.с.з. на 27.10.2023г. разпечатки на 4 бр. екранни снимки/screenshots/ от „Фейсбук“ профил на ответника, представляващи снимки на процесния недвижим имот, които ВОС е отказал да приеме като доказателства по делото в последното о.с.з. на 12.01.2024г.В отговора си по жалбата ответното дружество не е изразило становище по искането.

Относно снимковия материал, съдебната практика - напр. решение 2

№136/11.04.2011г. по гр.д.№602/10г., ВКС, ІV гр.о., решение

№50183/14.07.2023г. по т.д.№2161/21г., ВКС, I т.о., определение №842/25.04.2023г. по гр.д.№4066/22г., ВКС, II гр.о., определение №50050/14.02.2023г. по гр.д.№3280/22г., ВКС, I гр.о., определение №209/17.05.2022г. по гр.д.№597/22г., ВКС, I гр.о., и др., приема, че законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл.204, ал.1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи.Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт.Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство, поради което и снимковият материал може да бъде ценен като годно доказателствено средство.Снимките са представени своевременно от ищцата и по повод направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, поради което и при условията на чл.266, ал.3 от ГПК следва да бъдат приети като доказателство по делото.

Съдът констатира, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума по въззивната жалба.От една страна се твърди, че първоинстанционното решение се обжалва изцяло, а с него е отхвърлена претенцията на ищцата за заплащане на сумата от 26 639, 44лв/формирана като 965/2130 от 58 800лв./., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 350 кв.м. от ПИ с идентификатор ***.От друга се претендира след отмяна на решението претенцията да се уважи за размера, заявен, че е поддържан в последното проведено о.с.з. пред първоинстанционния съд, а именно според установеното от изслушаната по делото експертиза - 14лв. общо месечно за 1 кв.м., умножено по 222 кв.м., които ответникът ползва извън полагащите му се 100кв.м., умножено по 12 месеца.Математически тази сума възлиза на общо 37 296лв./14х222х12/ и за частта, съответстваща на квотата на ищцата965/2130 кв.м. ид.ч. на 16 897лв.Горното противоречие въззивницата следва да отстрани в даден й срок.

Производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на въззивницата И. М. Д., че следва в едноседмичен срок от съобщението, в писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни петитума на въззивната си жалба, като посочи дали обжалва първоинстанционното решение изцяло или го обжалва само в частта му, с която претенцията й е отхвърлена за размера, посочен в обстоятелствената част на жалбата, а именно 14лв. общо месечно за 1 кв.м., умножено по 222 кв.м., умножено по 12 месеца, и от тази сума/възлизаща общо на 37 296лв./ за частта, съответстваща на квотата й 965/2130 кв.м. ид.ч. - 16 897лв.

При неизпълнение указанията на съда в дадения срок съдът ще приеме, че е сезиран с жалба до размера от 16 897лв.

Приема и прилага като доказателства по делото представените в о.с.з. на 27.10.2023г. пред първоинстанционния съд от И. М. Д./приложени към корицата на гр.д.№1164/23г./ разпечатки на 4 бр. екранни снимки.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№171/24г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на 05.06.2024г. от 9, 15ч.Да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4