Определение № 17512 от 18.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17512 гр. София, 18.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508181 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 130 от ГПК и чл.3 от ЗЗДН.

Образувано е по частна жалба на Е. Г. П. и М. Д. Б. срещу Определение № 26622/19.06.2025 г. постановено попо гр. дело № 28433/2025г. на СРС, 84ти състав , с което частично е прекрате н о производството по молбата за защита от домашно насилие на от Е. Г. П., в лично качество , срещу А.И.Р., и от М. Д. Б., в лично качество и като майка на Г.Л.Ч., срещу Д.В.Р. и А.И.Р. като приема, че същите не попадат в кръга на лицата по чл . 3 от ЗЗДН.

Жалбоподателите излагат съображения, че о пределението е неправилно, необосновано и противоречащо на целта на закона, тъй като не е взето предвид, че процесното домашно насилие е психическо, системно и проявено в рамките на разширено домакинство, в което живеят жалбоподателите и другите двама молители К. и Г., които представляват реална семейна общност, подложена на враждебни, манипулативни и тормозещи действия от страна на ответниците Д.И А.Р..

Излагат доводи, че чл. 3 ЗЗДН изброява лимитативно кръга на лицата, спрямо които може да се търси защита, като това изброяване не може да се тълкува ограничително и дискриминационно в ущърб на детето , нуждаещо се от адекватна и навременна защита. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, приложима съгласно чл. 5, ал. 4 1 от КРБ.

Излага съображения, че прекратяване на производството по отношение на Г. Ч. го лишава от механизъм за правна защита, в случаите на емоционална намеса, наслагване на вина и въвличане на конфликт между родители и техни партньори. Изложените съображения се отнасят за двамата ответници , които са действали заедно и с умисъл.

Като взе предвид становищата на страните и събраните доказателства, съдът приема от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на Е. Г. П. в лично качество и като представител на малолетния К. Е. П., и на М. Д. Б., в лично качество и като представител на малолетния Г.Л.Ч., срещу Д.В.Р. и А.И.Р. за незабавна защита по силата на чл. 18 от ЗЗДН и за издаване на заповед за защита по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН.

В молбата са изложени съображения, че молителят Е. Г. П. и ответницата Д.В.Р. са родители на малолетното дете К. Е. П., като разпределението на родителската отговорност е уредено в споразумение, утвърдено с решение №3252/23.02.2024г. по гр.дело №62493/2022г. на СРС, 158-ми състав. Излагат съображения, че в споразумението е регламентиран режимът на лични отношения с детето, който се спазва от ответницата. В молбата са изложени съображения за извършени действия, които според молителите представляват домашно насилие, изразяващо се в системно настройване на детето срещу бащата чрез внушения, които подкопават авторитета му и изграждат негативно отношение към него. Насажда се представа, че майките никога не лъжат и знаят най-добре, че обичат детето повече от бащата, което поставя под съмнение мястото на молителя Е. П. в живота на сина му. На детето му се внушава, че истинският му дом е при майката, а при баща си е на гости. Майката изгражда сравнения между бащата на К. и сегашния съпруг на майката, като се изтъкват материалните възможности на двамата.

Изложени са доводи, че Е. П. и М. Б. живеят на съпружески начала, като Б. има дете на 10 години, което се казва Г.. Двете деца са приятели и с нетърпение чакат дните, които им е отредено да прекарат заедно. Описан е случай, при който ответницата Д.Р. е извикала полиция и се е обадила на социалната служба, с информация, че по време на престоя си при Е. Р., К. е 2 малтретиран и удрян от сина на М. Б.-Г.. След посещение на длъжностни лица от СДВР и Социалните служби, след проведен разговор с децата, е установено, че няма проява на насилие между тях. Излагат твърдения, че по време на престоя на К. при баща му, майката постоянно се обажда и не дава възможност за пълноценното им общуване.

С разпореждане рег.№ 80006 / 20.05.2025 г. съдът констатира нередовност на молбата за защита, депозирана от Е. Г. П. в лично качество и като баща на малолетния К. П. срещу Д.В.Р. и А.И.Р. и от М. Д. Б. в лично качество и като майка на Г.Л.Ч. срещу Д.В.Р. и А.И.Р., и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН във вр. с чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1-4 ЗЗДН са дадени указания на молителите в писмена молба с препис за насрещната страна: да посочат, дали търсят защита за себе си, в който случай да опиш ат по отделно актовете на насилие, които твърдят ответниците да са осъществили спрямо молителите, като ги индивидуализират по време /дата, когато твърди да е извършен, час или част от денонощието/, по място /като посочи административен адрес или подробно конкретизира мястото, на което твърди всеки от актовете да е бил извършен/, както и като подробно уточни по какъв конкретен начин /с какви действия, бездействия, думи и изрази, като в случай, че твърди актът да е осъществен в телефонен разговор да посочи телефонните номера, между които е проведен този разговор.

В молба уточнение от 15.06.2025г. е заявено, че Е. Г. П. и М. Д. Б. търсят защита както за децата си – К. Е. П. и Г.Л.Ч., в качеството си на техни законни представители, така и за себе си, като четиримата молители са пострадали от извършените от страна на ответниците – Д.В.Р. и А.И.Р. актове на домашно насилие, състоящи се в родителско отчуждаващо поведение, от което пряко засегнати са както децата, така и съответния родител.

С определение рег.№26622/19.06.2025г. съдът е върнал на основание чл.

130 ГПК вр. чл. 26 ГПК вр. § 1а от ЗР на ЗЗДН молба вх. № 136641/16.04.2025 г., депозирана по реда на ЗЗДН от Е. Г. П., ЕГН **********, в лично качество срещу А.И.Р., ЕГН **********, и от М. Д. Б., ЕГН **********, в лично качество и като майка на Г.Л.Ч., ЕГН **********, срещу Д.В.Р., ЕГН **********, и А.И.Р., ЕГН **********.

Изложени са мотиви, че молбата, подадена от Е. П. в лично качество срещу съпруга на Д.Р., с която са родители на К. П., както и молбата подадена 3 от М. Д. Б. в лично качество и като майка на Г.Л.Ч. срещу Д.В.Р. и А.И.Р. са недопустими, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 11 ЗЗДН активно процесуално легитимиран да търси защита като пострадало лице са децата на родителите срещу техен съпруг или бивш съпруг. Нормата не визира и не предоставя възможност на родителя да търси защита в лично качество срещу новия съпруг на майката на детето му. Направен е извод, че Е. П. не се явява активно легитимиран да търси защита за себе си срещу А. Р.. На следващо място е прието, че М. Б. като фактически съжител на Е. П. също не попада сред изрично изброените лица, визирани в нормата на чл. 3 от ЗЗДН. Същата не е съпруга/бивша съпруга на нито един от ответниците, няма роднинска връзка с тях, не съществува и друга връзка, основана на произход, настойничество, попчителство или фактическо съпружеско съжителство.

Изложено е, че нормата на чл. 3, т. 10 ЗЗДН е аналогична на нормата на чл. 3, т. 11 ЗЗДН, която предоставя възможност на децата за защита като пострадали от действия на фактическия съжител на родителите. Предвид гореизложеното е прието, че М. Б. не се явява активно процесуално легитимирана да търси защита по реда на ЗЗДН срещу бивша съпруга на фактическия си съжител и съответно настоящ съпруг на бившата съпруга на фактическия й съжител, нито в лично качество, нито в полза на нейното дете. Прието е, че разширено тълкуване на активната и пасивната процесуална легитимация, регламентирана в нормата на чл. 3 ЗЗДН, е недопустимо.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема че частната жалба е допустима, тъй като има за предмет обжалваем акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК и е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Целта на Закона за защита от домашното насилие е превенция и противодействие по отношение на посегателствата и всеки акт на насилие в пределите на семейството и дома. По тази причина предоставяната защита е не на всеки пострадал и срещу всяко лице, извършило насилие, а само тогава, когато е налице домашно насилие. То се квалифицира като такова не само съобразно лицата, между които е извършено, по чл.3 от ЗЗДН, но и с оглед естеството на акта, чрез който е обективирано, съгласно чл. 2 от закона , според който актът на насилие трябва да е обусловен от определена връзка между 4 пострадалото лице и извършителя. Същата може да е родствена, семейна, бивша семейна връзка и приравненото на нея фактическо съпружеско съжителство. Липсата на такава връзка между страните е основание за извод, че насилието е извън рамките на семейството и дома и не е имало характер на домашно насилие, което да обуслови търсенето на защита по реда на ЗЗДН.

В настоящия случай молителят Е. П. в лично качество претендира защита от домашно насилие, извършено от настоящия съпруг на бившата му съпруга, с която са родители на малолетното дете К. П., изразяващо се в родителско отчуждаващо поведение. Между молителя и ответника не е налице родствена или семейна връзка, нито се твърди да е налице друга от посочените връзки, обуславящи възможността да се търси защита по този специален закон.

Този извод следва да се направи и по отношение на молбата за защита от домашно насилие, подадена от М. Д. Б., в лично качество и като майка на Г.Л.Ч., за защита от домашно насилие срещу Д.В.Р. и А.И.Р., тъй като между молителите и ответниците не са налице посочените в чл.2, ал.1 от ЗЗДН родствена, семейна, бивша семейна връзка или приравненото на нея фактическо съпружеско съжителство, за да се приеме, че твърдяното насилие е домашно и подлежи на защита по ЗЗДН.

На следващо място от изложените в молбите твърдения, следва да се направи извод, че ответниците не попадат сред лицата посочени в чл. 3 от Закона за защита от домашно насилие. Този закон е специален и предоставя закрила само по отношение на актове на насилие извършени от: съпруг или бивш съпруг; лице, с което пострадалото лице се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ или низходящ на пострадалия; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което пострадалият се намира или е бил в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което пострадалият се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят на пострадалия се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Нормата на чл.3 от ЗЗДН е ясна и изчерпателно посочва лицата срещу чиито действия може да се иска защита по силата на този закон. По 5 отношение на актове на насилие, извършени от лица различни от посочените в чл.3 от ЗЗДН защита на накърнени права може да се търси по общия ред, но не и по реда на специалния закон. В този смисъл Определение № 514 от 20.09.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 442/2010 г., IV г. о., ГК.

Предвид изложеното жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Г. П. и М. Д. Б. срещу Определение № 26622/19.06.2025 г. постановено по гр. дело № 28433/2025г. на СРС, 84-ти състав, с което частично е прекратено производството по молбата за защита от домашно насилие на Е. Г. П., в лично качество, срещу А.И.Р., и от М. Д. Б., в лично качество и като майка на Г.Л.Ч., срещу Д.В.Р. и А.И.Р..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ, в едноседмичен срок от съобщаването му съобразно чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6